Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С анцуг може само веднъж в годината

"Aнцугът е символ на поражението", както е казал Лагерфелд. Дали? Снимка: Getty Images
"Aнцугът е символ на поражението", както е казал Лагерфелд. Дали?

Анцугът. Спортна класика, комфортен "ансамбъл" от памук за домашна употреба, а в някои кръгове минава дори за модно облекло.

Адски е удобен, няма две мнения. Но редно ли да се носи извън вкъщи или фитнес-салона?

Има един ден в годината, в който анцугът е разрешен по изключение. И то - благодарение на един 22-годишен студент от Германия.

Матиас Гайзриглер е основателят на "международния ден на анцуга", който се чества от 2009 г. насам.

Всяка година на 21 януари той и последователите на анцуг-манията обличат "официалните" си провиснали гащи и се явяват в този вид на лекции в университета, на работа, по заведенията, дори организират специални анцуг-партита.

"Той е удобен, може да се комбинира с всичко, не губиш време с него", разказва Гайзриглер.

Матиас ползва три анцуга - "един за дивана, два за спорт", но в гардероба си пази още едно долнище, което облича, когато ходи до университета или на работа.

Анцугът навлиза все по-често в германските училища - най-вече през стила на децата на имигрантите от Турция - въпреки че спортното облекло не се толерира в класната стая.

В действителност, училищните директори не могат да забранят разпуснатите дрехи, тъй като учениците имат право за свобода на изразяване - включително по отношение на външния си вид.

"Наистина учителите нямат почти никаква възможност за влияние - само ако облеклото пречи на реда в училище, ако противоречи на морала или ако възпрепятства провеждането на учебните занятия", казва Герхард Бранд, зам.-председател на Съюза за образование и възпитание, един от най-големите синдикати на учителите в Германия.

Дори "бащата" на международния ден на анцуга Матиас Гайзриглер държи на спретнатия външен вид: "В училище не бива да се носят скъсани, стари или непрани долнища".

Много учебни заведения в страната имат собствени правила за дрехите - табу. Те са описани в правилника на училището след консенсус между родителите и ръководството.

"Училището има отговорност не само да предава знания, но и да възпитава", коментира Бранд. "Ако някой отиде на интервю за работа, облечен в анцуг, едва ли ще се изненада, че няма да го назначат".

За някои млади хора училището е единственият коректив.

През ноември една от гимназиите в градчето Швибердинген край Щутгарт - "Херман Бутцер" влезе в новините заради специфичния си правилник.

В него се препоръчва на учениците да носят "адекватно и прилично облекло" - формулировка, в която не попада анцугът, както уточнява директорката Илзе Рийдл.

В случая не става дума за забрана: "Постигнахме единодушие с родителите, че анцугът не е адекватно облекло за училище", обяснява тя.

В категорията на недопустимите облекла за класните стаи на "Херман Бутцер" влизат още блузите с дължина над пъпа и дълбоките деколтета.

Този модел съществува безпроблемно от повече от 10 години, казва още директорката.

Ако някой ученик все пак се появи в час, пременен в анцуг, учителят го връща обратно у дома, за да се преоблече.

"Но от години не се е случвало да връщаме ученици", споделя Рийдл, като коментира, че самите деца не изпитват потребност да носят развлачени долнища.

"При нас няма недоволство, няма демонстрации, няма нищо", казва още тя.

Рийдл се опитва да даде пример в живота на учениците си, като се позовава на думите на Краля на модата Карл Лагерфелд:

"Aнцугът е символ на поражението. Ако носиш анцуг, значи си изгубил контрол над живота си"...

Все пак дори тя е склонна да си "затвори очите" по отношение на учебния правилник, когато става дума за Деня на анцуга.

На други места анцузите се използват като елемент от специални "акции", при които учители и ученици могат да се забавляват заедно.

"По принцип ние никак не толерираме разпуснатото облекло на учениците си", казва Херлинде Йекел, зам.-директор на училището "Дон Боско" в Хьохщат ан дер Аиш. "В такъв случай разговаряме индивидуално с детето, за да му обясним защо това не е съвсем приемливо".

При една от анцуг-акциите на училищното настоятелство в края на 2014 г. участват дори специалисти от центъра по специална педагогика.

"Ние също се включихме. Аз съм зам.-директор и също се облякох в анцуг", смее се Йекел.

Тогава младежите сключват облог с учителите си: Ако повече от половината деца се появят в провиснали спортни долнища, всички ще бъдат освободени от домашни.

В резултат: почти всички от 235-мата ученици пристигат на училище, облечени в анцузи.

 

Най-четените