Световните музикални знаменитости имат забавен фетиш към бойкотирането на разни неща. Много пъти те смятат, че заемането на твърда позиция срещу решения и действия, които им се струват като несправедливи и дискриминационни, ще освети ярко техните добродетели.
Дребните детайли като принципи и последователност нямат значение, когато се катериш по моралното възвишение и желаеш оттам да възвестиш колко смело се бориш срещу проявленията на злото - с целия могъщ обхват на твоя вокал.
Най-пресните примери за епичен провал на бойкотиращи звезди идва в контекста на приемането на закони, спорни от гледнат точка на LGBTQ-общността, в два американски щата - Мисисипи и Северна Каролина.
На първото място се разрешава на фирмите да отказват услуги на еднополови двойки по религиозни съображения, а на второто - гражданите се задължават да ползват тоалетните в публични сгради и институции според пола, с който са се родили.
В Мисисипи най-често става въпрос за семейни пекарни, които отказват да правят торти и декорации за еднополови сватби и пренасочват тези клиенти към други колеги, които нямат такъв нелеп религиозен сантимент.
В Северна Каролина ощетени са транссексуалните и всички онези, които смятат, че имат флуидна сексуалност, осмислят се като дами в понеделник и като господа в сряда. Преди седмици стана вайръл абсурдната история на 50-годишен мъж с шест деца, който вече си мисли, че е шестгодишно момиче и дори си е намерил семейство, което да го осинови с новата му идентичност.
Той, например, ще трябва да ползва мъжките тоалетни в Северна Каролина и това бе изтълкувано като чудовищна репресия и нарушаване на права.
Законите са противоречиви и заслужават дебат, но получиха бойкот.
Брус Спрингстийн и Ринго Стар отмениха предвидените си концерти в Северна Каролина, а Браян Адамс стори същото със своето разпродадено шоу в Мисисипи. И тримата пласираха в медиите и социалните мрежи патетични изявления за нарушаване на човешките права.
Адамс написа: "Съвестта ми не позволява да изпълнявам песни в щат, където на определени групи хора им се отказват граждански права заради сексуалната им ориентация".
Малко преди това Спрингстийн обяви, че отменя планирания лайв в Северна Каролина заради „хората, които не могат да понасят прогреса в нашата държава, която признава човешките права на всички граждани". Според Спрингстийн било време той и бандата да покажат „солидарност с борците за свобода".
Браян Адамс, Ринго Стар и Брус Спрингстийн гордо се самообявиха и самоназначиха за активисти в битката „срещу предразсъдъците, омразата и репресията над беззащитните малцинства".
Всичко това нямаше да звучи като брутално лицемерие, ако тримата имаха принципни ангажименти и истинска солидарност към каузата на преследваните малцинства и не бяха прибирали колосални суми от гостувания в свирепи тоталитарни и теократични държави, където хората с различна сексуалност наистина са жертви на деспотични режими и тиранично третиране от самите общества.
Браян Адамс излезе с решението да бойкотира Мисисипи само месец след като се върна от шоу в Египет.
В сравнените с Египет, Мисисипи прилича на весел и цветен целогодишен гей-парад. В арабската република има тотално и безпощадно смазване на правата на LGBT-общността. Представителите на сексуални малцинства в Египет са арестувани, пребивани, избивани и хвърляни в затвора, понякога с присъди до 12 години.
Нищо от това, което се тиражира в медиите и се разпространява от загрижени организации за човешки права, не е притеснило Браян Адамс.
След концерта му от туристическия борд на Египет дори официално използваха гостуването на Адамс като рекламен инструмент за пред света. Преди пет години Адамс се възхити и от гастрола си в Дубай - друг център на глобалната хомофобия.
Тогава той не си спести похвалните слова за държавата, в което е немислимо да си различен.
Наскоро пък Ринго Стар имаше концерт в Русия, където съществува истинска институционална репресия срещу хомосексуалните хора.
Другият ироничен момент е свързан с природата на бойкота.
Спрингстийн, Стар и Адамс решават да не предлагат услугите си в определени общности, защото не са съгласни с техните идеи и това противоречи на техните възгледи. Това е същото като частните пекари, които отказват да направят торта за гей-сватба, защото противоречи на техните вярвания и възгледи.
Глупави ли са тези вярвания? Разбира се. Имат ли право да ги изразяват в свободна плуралистична страна? Естествено.
Отвсякъде бойкотът на тези рок легенди ухае на поза, суета и повърхностна, безпринципна сигнализация на добродетели и морално превъзходство.
Браян Адамс има планиран концерт в България през есента.
Няма опасност да ни бойкотира дори дотогава да сложат Динко и Перата на новото лого на страната. Защото за Адамс и ко. дискриминация има само в САЩ.
