Коктейлът, събрал Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд | webcafe.bg
Webcafe

Коктейлът, събрал Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд

webcafeLifecafe по The Daily Beast
21.10.2018, 13:01 (обновена 23.10.2018, 10:07)
Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей

Снимка: © Wikimedia Commons

Двама легендарни писатели, една кола и няколко уискита

В парижките си мемоари "Безкраен празник" Ърнест Хемингуей пише в подробности за отношенията си с Ф. Скот Фицджералд. Той разказва за първата им среща през пролетта на 1925-a в "Динго Бар", където Хемингуей "седи с някакви абсолютно безполезни хора". Зад бара стои легендарния барман Джими Чартърс. Ако това не звучи достатъчно като "кой кой е" в емигрантския Париж през 20-те, в бара влиза Ф. Скот Фицджералд.

Хемингуей е чувал за него - той вече е успешен писател, а "Великият Гетсби" тъкмо е публикуван.

При първата среща на двамата творци Франсис Скот прекалява с алкохола и припада. Хемингуей научава, че това е просто "нещо типично" за Ф. Скот и съпругата му Зелда.

"Това, че са били в безсъзнание, когато са пили, винаги е било най-голямата им защита," отбелязва Хемингуей. Не им е нужен много алкохол, за да "заспят като деца… а когато се събудят, са свежи и щастливи, без да са погълнали достатъчно алкохол, за да навреди на телата им, преди да изпаднат в безсъзнание", разказва писателят.

Той и Фицджералд се срещат отново няколко дни по-късно в Closerie des Lilas. Там Ф. Скот моли Ърнест за услуга. Колата на Ф. Скот и Зелда "Рено" е останала в Лион заради лошото време, така че би ли бил така добър Хем да помогне на Ф. Скот да си я прибере? Биха могли да пътуват заедно с влака, да вземат колата и после да я карат обратно до Париж. Хемингуей решава, че това е чудесна идея, тъй като това ще му даде шанса да прекара време с по-добре реализирал се писател.

Пътуването е пълен провал - нещо, за което да се разказва със смях години по-късно. Или да се пише за него.

В Лион Хемингуей е поразен от констатацията, че малкото "Рено" е без горна част. Ф. Скот и Зелда са били "принудени" да я оставят в Лион, защото жената на писателя е поискала горната част да бъде отрязана след незначителна катастрофа в Марсилия. Тя така или иначе харесвала повече откритите коли.

Ф. Скот и Хем поемат за Париж в осакатената кола, но по пътя неколкократно ги спира дъжд. Междувременно обядват отлично с печено пиле с трюфели, към което пият бяло вино "Макон". Купуват няколко бутилки, които Хемингуей "отваря при нужда".

Забавлението обаче скоро приключва заради това, че дъждът ги е измокрил до кости. Ф. Скот се опасява, че е получил прилив на кръв в дробовете и настоява да спрат в следващия град преди "началото на треската и делириума". Хемингуей се надява, че още няколко глътки "Макон" може да накарат Фицджералд да се почувства по-добре, защото "добро бяло вино, с умерена плътност, но и ниско алкохолно съдържание, е почти специално препоръчвано срещу тази болест". Баща му все пак е бил лекар.

Накрая двамата намират хотел в Шалон-сюр-Сон и Ф. Скот ляга. Хемингуей става лекар и сестра.

Докато подгизналите от дъжда техни дрехи съхнат, той поръчва "два изстискани цитрусови плода и две двойни уискита", които Ф. Скот отхвърля като един от "онези бабешки лекове".

Хемингуей се опитва да поръча цяла бутилка, но там я продават само в насипен вид. Ф. Скот скоро се разкрива като непоносим хипохондрик, като иска аспирин и термометър. В крайна сметка сервитьор от хотела донася и двете, но термометърът е голям и предназначен за измерване на температурата на водата в банята. Хемингуей изтърсва професионално термометъра и сухо казва на Фицджералд: "Имаш късмет, че не е ректален термометър".

Той мери температурата на Ф. Скот под мишницата и някак го убеждава, че 37,6 градуса е нещо нормално. Фицджералд настоява Хемингуей да измери собствената си температура, което той прави, като му казва същата стойност. "Опитвах се да си спомня дали 37,6 е  нормално или не", спомня си Хемингуей. "Нямаше значение, защото термометърът, така или иначе, си стоеше стабилно на 30 градуса", допълва той.

Фицджералд бързо изпива уискито и казва на другия писател да поръча още едно. Хемингуей това и прави. Скоро двамата отиват в хотелския ресторант, където си вземат гарафа фльори (сухо, леко червено вино от Божоле) към охлювите, последвано от бутилка монтани – "леко, приятно местно бяло вино" към основното ястие.

После Ф. Скот прави това, което често е правил и дотогава: изгубва съзнание с глава върху ръцете си.

"Беше естествено, нямаше театралност в това, дори изглеждаше сякаш внимаваме да не разлеем или счупим нещо", разказва Хемингуей. Той и сервитьорът пренасят припадналия писател обратно на горния етаж в леглото, след което Ърнест се връща долу и довършва вечерята (и виното).

На следващия ден двамата карат обратно до Париж, и времето е прекрасно. Хемингуей се сбогува с Фицджералд и се връща в апартамента си. Доволен от завръщането си у дома, Хемингуей празнува със съпругата си Елизабет Хадли в Closerie des Lilas.

Казва на Хадли, че е научил едно: "Никога не отивай на пътуване с някой, когото не харесваш".

Като последна бележка към историята на "уиски сауър", Хари Макелоун през 1951-а казва, че липсва хубавите някогашни времена, когато Хемингуей и Фицджералд са му били клиенти, и че "Хемингуей можеше да обърне 20 уискита сауър поред и после да се върне в хотела си, за да работи".

Нещо, в чиято правдивост човек мож да се усъмни, но това вероятно е нещо естествено. А ето и самата рецепта:

Уиски сауър (Изстискан цитрус и уиски)

СЪСТАВКИ:

•    50 мл уиски (по ваш избор – скоч, ръжено, бърбън, канадско и т.н.);
•    15 мл току-що изстискан лимонов сок;
•    15 до 25 мл обикновен сироп;
•    Чаша: коктейлна;
•    Гарнитура: кора от лимон

ИНСТРУКЦИИ:

Добавете всички съставки в коктейлен шейкър и напълнете с лед. Разбийте добре и прецедете в охладена коктейлна чаша. Гарнирайте с кора от лимон.

КОМЕНТАР ОТ ДЕГУСТАТОРА:

Използвайте каквото уиски предпочитате – може да е бърбън, ръжено, скоч, канадско, японско и т.н. Тази напитка е подходяща за консумация с лед или просто охладена, по ваша преценка. Можете да я направите като класически сауър, като измерите дозите уиски, лимонов сок и захар/сироп, или просто да добавите уиски към домашна лимонада, както изглежда, че са направили Хемингуей и Ф. Скот.

Oще: алкохол  история  коктейл  литература  писатели  уиски сауър  ф. скот фицджералд  ърнест хемингуей 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.