Бихте ли яли месо, расло "в епруветка"? | webcafe.bg
Webcafe

Бихте ли яли месо, расло "в епруветка"?

Webcafe
17.10.2018, 11:15 (обновена 18.10.2018, 09:36)
Food Porn

Снимка: © Getty Images

За и против изкуствено създаденото месо

Още през 1931 бъдещият министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил предрича, че човешката раса някой ден ще "избяга от абсурда на това да отглежда цяло пиле, за да яде само гърдите или крилцата му", и ще започне да отглежда в подходяща среда само онези части от пилето, които ще се консумират.

87 години по-късно, този ден изглежда вече е настъпил. Изкуствено отгледаното месо е основната мисия на Just, хранителна компания в Сан Франциско, която произвежда пилешко месо, отгледано от клетките в птиче перо.

Вкусът от техните пилешки гърди е същият като при тези, за приготвянето на които е било заклано пиле. Само дето истинската птица все още е жива и се разхожда във фермата, недалеч от лабораторията.

Но да сме наясно. Това си е истинско месо, просто не е "гледано на кокал" и не трябва да се бърка с различните вегетариански растителни заместители на месото, които стават все по-популярни в САЩ и Западна Европа.

Не, това е истинско месо, отгледано от животински клетки, и описвано по различни начини — като култивирано, синтетично, инвитро, отглеждано в лаборатория или дори "чисто" месо.

В Just са нужни около два дни, за да се създаде месото за една пилешка хапка. То расте в малък биореактор като за насърчаване на деленето на клетките се използва протеин, някакъв тип опора, която да придаде структура на продукта, и култивационна среда, която да подхранва месото, докато то се развива.

Резултатът все още не е достъпен на пазара никъде, но изпълнителният директор на Just Джош Тетрик казва, че това месо ще е в менютата няколко ресторанта към края на тази година.

"Правим неща като яйца, или сладолед, или масло, от растителни продукти - и правим месо от месо. Просто не е нужно да се убива животното", обяснява Тетрик.

А резултатите, които компанията му постига, са повече от зашеметяващи. Кожата е хрупкава, а месото богато на вкус, въпреки че вътрешната му текстура е малко по-мека, отколкото бихте очаквали от пилешки хапки в McDonalds или KFC.

Тетрик и други предприемачи, които работят върху "клетъчно месо", заявяват, че искат да спрат клането на животни и да защитят околната среда от деградация заради индустриалното фермерство. Те твърдят, че техният бизнес е работещото решение затова как да се изхрани една пренаселена Земя, без да се унищожава планетата. Те също така изтъкват, че тяхното месо не е генетично модифицирано и най-вече - че не съдържа антибиотици.

Според данни на ООН отглеждането на животни за хранителни нужди е една от основните причини за глобалното затопляне и замърсяването на въздуха и водата. Въпреки че традиционнта индустрия на живи животни се стреми да бъде по-ефективна и екологичн, мнозина се съмняват, че тя ще може да отговори на нарастващия глобален апетит за протеини.

По думите на д-р Ума Валети, кардиолог, основал калифорнийската фирма Memphis Meats, водеща компания за клетъчно месо, годишно в света биват заколвани по 70 млрд. животни, за да се изхранват 7 млрд. души. При това ако се предположи, че всички тези 7 млрд. ядат месо. Реалната бройка е далеч по-малка, както заради нарастващия брой на вегетарианците в глобален мащаб, така и дълбоката бедност, в която живеят милиони хора по света.

Според д-р Валети глобалното търсене на месо обаче се удвоява, тъй като повече хора излизат от бедността и човечеството няма да може да отглежда достатъчно рогат добитък и пилета, за да задоволи апетита на 9 млрд. души към 2050 г.

"Бихме могли буквално да отглеждаме всякакво месо, пилешко или морски продукти директно от тези животински клетки," казва Валети. "Мисля, че това вероятно е много по-голямо откритие от нарязания хляб", казва той.

Много американци твърдят, че консумират по-малко месо, но данни на американското министерство на земеделието (USDA) показват, че средностатистическият потребител в страната все още употребява над 100 кг червено месо и пилешко месо тази година - с около 10 кг повече, отколкото се е консумирало през 70-те години.

Пионер в клетъчното земеделие е холандският учен Марк Пост. Неговият първи отгледан в лаборатория бургер, изпечен на грил през 2013 г., е струвал 300 000 долара. Досега нито една компания все още не е постигнала мащаби на производство, чрез които да предлага комерсиално клетъчни бургери, но Пост твърди, че ако започне масово производство, цената им ще може да бъде свалена до 10 долара за бургер.

Което, както той самият признава, все още е твърде голяма сума, но все пак е добро начало.

Ако Just успеят да произвеждат достатъчно пилешки нъгети, които да продават тази година, надали те ще се появят в американски ресторанти, тъй като правителството на САЩ все още обмисля как да подходи към този въпрос.

Повечето храни в САЩ са регулирани от Администрацията по храните и лекарствата (FDA). Някои - предимно конвенционално отглежданото месо - обаче се регулират от министерството на земеделието. Така че ако купувате замразена пица в САЩ, USDA отговаря за версията с пеперони, а FDA — за сиренето.

"Има много държави в Азия и Европа, с които преговаряме," обяснява Тетрик. Засега "няма яснота" по отношение на регулациите в САЩ, докато USDA и FDA провеждат публични обсъждания по темата, обяснява той.

"Мисля, че държавите желаят да заемат лидерски позиции в това. Независимо дали е заради недостиг на храни, проблеми с устойчивото развитие, или просто искат да изградят съвсем нова икономика, те искат да са на лидерска позиция в реализацията на това начинание", казва Тетрик.

Крайната цел е да бъде извадено клетъчното месо от лабораториите и да бъде пренесено в големи производствени фабрики. Вече има десетки компании, работещи в тази област, и те привличат рискови инвестиции от Силициевата долина и други места. А милиардери като Бил Гейтс и Ричард Брансън са сред тези, които са наливали пари в тази технология.

Продуктът също така има по-изненадващ благодетел в лицето на Tyson Foods, които са инвестирали неогласена публично сума в Memphis Meats. Tyson са най-големият преработчик на месни продукти в САЩ, като всяка седмица през техните месопреработвателни инсталации преминават към 424 000 прасета, 130 000 телета и 35 млн. пилета. Защо те инвестират в клетъчно месо?

Фирмата е решила да "промени фокуса си и от месна да стане протеинова компания", заявява Том Мастробуони, главен финансов директор на поделението за рискови инвестиции на Tyson - Tyson Ventures.

"Взехме съзнателно решението, че ще се стремим да бъдем най-голямата протеинова компания," допълва той.

Свръхмодерните технологии на Силициевата долина може и да са синоним на свободния предприемачески дух на САЩ, но все пак Америка е държава, където традициите имат дълбоки корени.

Най-малкото - Асоциацията на животновъдите в страната има могъщо лоби, което надали има по-тачен или представян в романтична светлина символ от този на каубоите. Затова и фермерите от Средния Запад се намесват в дебата как точно ще се маркетира този нов продукт — като чисто месо, клетъчно месо, месо, получено без кланици, етичен протеин, или само като месо.

В ранчото си в Озарк, планински регион, свързващ Мисури с Арканзас, Калена и Били Брус пасат стадото си от говеда "Блек Ангъс", с помощта на 4-годишната си дъщеря Уила.

"Мисля, че то трябва да се обозначава по съответстващ начин - получен в лабораторни условия протеин. Когато мисля за месо, мисля за това, което стои зад нас, живо, дишащо животно", заявява Били Брус.

Щатът Мисури отстоява същата позиция. Под натиска на фермерите, местният законодателен орган е решил, че обозначението "месо" може да се прилага само към продукти от живи животни. Това загатва за разрухата, която традиционното селско стопанство очаква да настъпи.

"Това се прави от гледна точка на прозрачност за потребителите, така че те да са наясно какво купуват и с какво хранят семействата си. Затова и ние смятаме, че този продукт трябва да се нарича по някакъв различен начин", казва Калена Брус.

Лиа Биондо, директор по политическите въпроси и връзките с институциите в Американската асоциация на животновъдите във Вашингтон, казва, че очаква законите от Мисури да бъдат възпроизведени и в други щати.

"Ще оставим тези компании да преценят как да наричат продуктите си, стига те да не го наричат телешко, или месо," коментира Биондо.

Въпросът реално е, ще го консумира ли наистина някой, особено на места, в които животновъдството е основен сектор в икономиката? Клиентите в Lamberts, традиционен за Средния Запад ресторант в Озарк, Мисури, ще имат нужда от повечко убеждаване.

"Месото трябва да се отглежда във ферми, на полето," заявява Джери Кимри, строителен работник от Лебанон, Мисури. Учителката Ашли Посписил, също от Лебанон, казва, че би предпочела да не консумира клетъчно месо.

"Искам да знам откъде е дошло, че е натурално, и не е продукт на някоя лаборатория," казва тя и допълва: "Има нещо в създадените от човека продукти, което ме плаши. Създаваме хаос. Някак си ми допада идеята да не се месим в Божието сътворение."

Те не са единствените, които изпитват погнуса от идеята за "Франкенщайн-храна", както я наричат критиците, но Джош Тетрик настоява, че клетъчното месо е предпазено от много животински болести, които са разпространени при традиционното производство на месо. И той залага на човешкия опит в отдаването на предпочитание на прогреса.

"В крайна сметка, независимо дали говорим за преход от събирането на лед до хладилник, или от убиването на кит до рафинирането на петрол в керосин и прехода от керосина до електрическата крушка, въпреки че хората са наричали крушките "дяволското напрежение". Човечеството винаги е успявало да възприеме нови неща. Винаги се е случвало, и трябва да вярвам, че и този път ще се случи", споделя още иновативният бизнесмен.

Oще: животни  изкуствено отгледано месо  клетъчно месо  месо  пилешко  убиване на животни  франкенщайн месо  хранителна индустрия 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

3 паяка | 17.10.201815:56

Малко са нещата за ядене, които ни се предлагат в магазините и които не са резултат на висините в химическата промишленост.
В момента в Била се продават опаковки с италиански кренвирши 1 кг на цената на 500 гр. и тя е 3.59 бг лв.! В интерес на истината са ги докарали доста прилични на вкус. Как аджеба, обаче, са достигнали тая цена? И вкуса? И трайността? Нищо чудно да са преопаковани бракувани от западноевропейски магазини. Явно са добре хармонизирани химични вещества. Силно се надявам, че поне не са пострадали животинчета при производството им. Тия жабарски кренвирши се харесаха много и от двете ни котки, и от кучето ( и от мен , де). Майстори химици са ги сътворили явно.
Всъщност на етикета им пише, че са от машинно обработено птиче месо МОМ, както почти всички колбаси. А това е много тъжна технология. Гледала съм клипчета, че това са маломерни току що излюпени, все още голишарчета, които са под стандартните размери и директно живички ги пускат в месомелачката.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

2 TheRock | 17.10.201814:28

Много извратено, бих казал аз!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 17.10.201813:54

МНОГО ХИТРО

Футуристите левичари смятат, че синтетичното производство на месо решава с един удар много проблеми, които стоят пред неомарксизма.
Веганите ще се примирят с левичарите, които не изповядват веганството и единението на неомарксистките фракции ще стане по-монолитно.
По-важното, обаче е, че неимоверно ще се повиши контрола на бъдещата тоталитарна неомарксистка държава върху масите. Вече никой няма да може сам да си отглежда или доставя месо. То ще може да се купува само с от високотехнологични компании регулирани от всесилната държава...
   

оценка

+1 -0