Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тайните на италианската пица

Първата пица е с домати, моцарела и босилек, в цветовете на италианското знаме, а готвачът Рафаеле Еспозито я поднася на италианската кралица Маргарита. Оттам името на този вид пица остава във вековете - пица Маргарита.
Кръгла неаполитанска пица

Тя е тънка, но тестото не е нито прекалено хрупкаво, нито твърде меко. Меси се на стайна температура, като втасва между 12 и 24 часа. При него най-важно е равновесието между сол и мая. Понякога се слага парче "старо тесто", което да спомогне за втасването на новото. Количеството вода варира между 57 и 63-65%.
Кръглата неаполитанска пица много зависи от способностите на пицаря, защото колкото по-влажно е тестото, толкова по-трудно е да се меси после. Печенето продължава само минута с печка на дърва, където понякога температурата достига до над 500 градуса.
Кръгла римска пица

Втората по известност италианска пица след неаполитанската е римската. Тя се отличава с хрупкавото си тесто. Отново пицата е тънка, но най-характерна е хрупкавата коричка по краищата. Тя се получава вследствие на зехтина, който се слага в тестото.
При римската пица водата също е много по-малко отколкото в неаполитанската. Може да се меси както на стайна температура, така и на студено, тестото може да се държи в хладилник на температура 4 градуса.Тук печенето е две минути, но на по-ниска температура спрямо неаполитанските стандарти.
Ал тальо -

Това е италианския вариант на пица на парче. Дебелината на тестото варира. След като излезе от фурната, пицата се нарязва на квадратни парчета. Този вид пица е измислен през 90-те години в Рим. Влажността е между 75% до 90%. Почти винаги тестото се прави с машини.
Има най-различни видове, а пицата се продава на килограм. Интересен вариант е пицата с картофи или с цвят от тиква.
Ала пала - На лопатка

Тя се продава предимно във фурните, сервира се на хартия. Най-честите варианти са бяла пица (само тесто), червена пица (с доматен сос) или с моцарела. Класическият вариант е бялата пица, която е хубава и в самостоятелен вариант, но с тънко нарязана мортадела е невероятна.

При пицата на лопатка - тестото се слага директно във фурната с дълги лопати, като често е дълго близо метър. Използва се зехтин, свинска мас или и двете.
Между другото извън римската и неаполитанската пица има много други варианти, родени впоследствие. Те се наричат ултра пица, пица 2.0, пица гурме и много други. Тези варианти следват естетистечиските канони на неаполитанската пица, но нямат същата структура.
Най-важното обаче си остава вкусът на пицата. Италианците държат много на стандарта на качеството и на начина на работа. Всичко трябва да е според традициите, за да стане пицата добра, без изхвърляния, по възможност и на добра цена. Снимка: Leo's
Най-важното обаче си остава вкусът на пицата. Италианците държат много на стандарта на качеството и на начина на работа. Всичко трябва да е според традициите, за да стане пицата добра, без изхвърляния, по възможност и на добра цена.

Пицата е нещо, което всички обичаме, но има съществена разлика между парчето, която ще си купите от от будката на ъгъла и истинската италианска пица.

Любопитен факт е, че в началото под името пица се разбират най-вече сладкиши. От 19 век насам пицата възприема вида, който има в момента.

Нейната родина е Неапол. Първата пица е с домати, моцарела и босилек, в цветовете на италианското знаме, а готвачът Рафаеле Еспозито я поднася на италианската кралица Маргарита. Оттам името на този вид пица остава във вековете - пица Маргарита.

Освен всевъзможните варианти на съставки, които да се слагат отгоре италианската пица предлага и различни вариации според тестото. Вижте кои са най-разпространените.

 

Най-четените