Да, когато сме с приятели, ядем повече | webcafe.bg
Webcafe

Да, когато сме с приятели, ядем повече

webcafeLifecafe по BBC
31.05.2018, 23:47 (обновена 01.06.2018, 15:02)
Приятели

Снимка: © Gettyimages

Социалната среда наистина влияе на това как човек яде

Имало ли е такива вечери, в които излизате с приятели и буквално всички преяждате? Или обратното - вечери, в които дори не стигате до десерта, защото никой друг на масата не си е поръчал?

Вероятно можете да обвинявате социалните си контакти, че сте яли прекалено много или твърде малко. Няколко десетилетия на изследвания показват, че когато сме в компания ядем повече и следваме как и колко другите ядат.

Но как точно нашите сътрапезници влияят на това, което ядем, и можем ли да използваме тези социални влияния, за да намалим мазнините и захарта и дори да отслабваме?

През 80-те американският здравен психолог д-р Джон де Кастро започва да прави дневникови изследвания на отделни хора за начина им на хранене. До 1994 г. Де Кастро има събрани общо над 500 такива дневници, в които субектите са описвали дневните си хранения и социалната среда, в която са били извършвани - сами или с компания (и от колко души).

За неговата изненада хората ядат повече в групи, отколкото когато са били сами. Експериментите на други учени също са установили, че в компания хората са по-склонни да изядат с 40% повече сладолед и 10% повече макарони или говеждо месо, отколкото ако хапват сами в къщи.

Де Кастро нарича този феномен "социално улесняване" и го описва като "най-важното и всепроникващо въздействие върху яденето, открито досега".

Внимателното наблюдение в редица заведения за хранене показва, че по-големите групи се наслаждават на по-дълги хранения. А когато времето за хранене е фиксирано, по-големите групи вече не ядат повече от по-малките.

В експеримент от 2006 г. учени събират 132 души и им дават по 12 или по 36 минути, за да ядат курабийки и пица. Участниците са разделени на различни групи - такива които ядат сами, по двойки или в групи от четирима. В рамките на всяко конкретно време на хранене участниците изяждат относително еднакво количество храна на човек, независимо от размера на групата.

Този лабораторен експеримент дава едно от най-силните доказателства, че по-дългото време за хранене е от ключово значение за по-големите обеми храна, които се изяждат, докато сме в компания. Или иначе казано - когато вечеряме с приятели някъде на спокойно място е далеч по-вероятно да си вземем и десерт.

Когато сме излезли с група хора, дори поръчваме повече храна поотделно. Това се разкрива от наблюденията в един италиански ресторант: колкото по-голяма е компанията на масата, толкова повече паста и десерти всеки поръчва сам за себе си.

Когато сме с компания, очевидно просто самият мозък започва да ни подава сигнали за повече глад, а ние поръчваме. Това е т.нар. "Хипотеза на пира", според която при събирания хората изпитват по-малко чувство за вина за това, че преяждат, и яденето с компания се приема като по-голямо удоволствие.

Въпреки това могат да се намерят случаи, при които в компания се яде по-малко. Стремежът да се отдадем на удоволствието от храната може да бъде укротен от необходимостта да се държим прилично. Яденето така може да се направлява от социалните норми или от поведението на останалата част от групата. Например ако попаднем в по-строга среда с високо поведение и етикет, напълно нормално е да ядем в пъти по-малко от обикновено, водени от желанието да не се изложим.

Друг интересен пример е при децата и подрастващите, страдащи от затлъстяване. Проучване от 2007 г. показва, че в подобни случаи страдащите от затлъстяване ядат по-малко от останалите, отколкото когато са сами, за да избегнат социалната стигма. При младежите с наднормено тегло е по-вероятно да ядат нездравословни храни повече в компанията на други хора с проблемно тегло, отколкото покрай хора без проблеми с килограмите.

Това се наблюдава и при жените, които се стараят да пазят фигура. Изследване от 2009 г. показва, че момичетата в кафенетата в университетските кампуси ядат по-малко в присъствието на мъже на масата, отколкото ако са сами или само в женска компания.

Собствените ни възприятия за социалната оценка на другите действително имат солиден ефект върху това как и колко ядем.

Понякога това се случва дори без самите ние да осъзнаваме. Така например ако кутията с шоколадови бонбони има вече взети бонбони, вероятността да се изкушим и ние да опитаме 1-2, е по-голяма, а празните опаковки биха ни накарали и ние да хапнем шоколад, просто защото някой преди нас вече го е направил така или иначе.

Едно проучване от 2014 г. разкрива, че подобно поведение е установено да има умерен ефект върху приема на храна и се появява по-сериозно при жените, отколкото при мъжете.

Изводът от него е, че хората все пак са склонни да следват пътя на някого преди тях в поведението си. Тези модели само потвърждават идеята, че хората възприемат знаците от околната среда и от хората наоколо, за да установят какво е подходящо и какво не, включително и за начините на хранене.

От това произлиза и фактът, че хората са склонни да се отпуснат в яденето, когато хапват с някого от по-близкия си социален кръг и са по-малко загрижени, че ще преядат, ако всички наоколо хапват сладко и без мярка.

В такива кръгове обаче по-трудно може да се улови кога се прекалява, защото всички ядат повече, казва Сара-Жан Салви, доцент по превантивна медицина в Университета на Алабама. Тя изучава социалните аспекти на затлъстяването.

"Когато се казва на хората колко трябва да тежат на базата на скала по Индекса за телесна маса, някои са изненадани и смятат, че скалата е направена, за да даде невъзможни критерии", казва Салви.

Смяната на социалните норми към по-голяма тежест на тялото може частично да обясни защо мнозина прогресивно продължават да трупат килограми, ядейки нездравословно големи количества храна. Световната здравна организация казва, че около един милиард души по целия свят страдат от затлъстяване, като 340 милиона от тях са деца.

За щастие, здравословното хранене не изисква от нас да изоставим приятели, които са с наднормено тегло. Напротив, първо трябва да признаем, че хранителните ни навици са силно оформени от социалните влияния.

Тогава можем да сме по-наясно как можем да действаме в тази ситуация и да вземем съзнателен контрол върху храненето си - да пропуснем предястието или десерта, например.

Но ако Херман е прав и хапването с приятели действително се възприема като пир, тогава съзнателното управление на яденето ще върви срещу собствената ни природа. И неестествено сдържане би станало значително по-сложно, ако някой все пак реши да си поръча чийзкейк.

Oще: вечеря  вечеря с приятели  затлъстяване  обяд  преяждане  хапване  хапване в компания  хапване с приятели  храна  ядем повече  ядене 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.