All inclusive трябва да бъде забранен. Не знам точно по какъв начин, но трябва да бъде забранен.
Стигнах до този извод след 4 дни, прекарани на Слънчев бряг в хотел, където се предлага единствено и само all inclusive. Това обаче не важеше за паркинга, който струваше допълнителни 10 лева на ден.
Хотелът, в който почиват (ако това може да се нарече почивка) около 1000 души, във всеки един момент бе населен предимно с англичани, скандинавци и румънци. Учудващо, поне за мен, имаше и доста туристи от Израел, чуваше се и арабска реч. Повечето с деца.
Когато си в схемата на all inclusive, всичко се върти около храната. В нашия случай, това са около 3 тона на ден! Как протича един такъв ден под хипнозата на all inclusive?
Събуждане - на етажите има кафе машини, така че още сънен да се поразбудиш, преди да слезеш на закуска.
Закуската - ресторантът е огромен и шведските маси се вият като спирала в средата и по краищата. Хората се нижат като зомбирани и пълнят чиниите - наденичка, яйца, боб, палачинки, мекици, хляб, шунка. В чиниите се трупат безразборно всякакви видове храна. Поне половината остава непокътната и се отсервира, т.е. изхвърля се.
Гледам, че повечето хора са млади или на средна възраст. Болшинството бяха с наднормено тегло. Тийнейджъри с размери на сумисти, деца с вече разширени и провиснали кореми, родители, които очевидно не се интересуват от това, защото и те самите изглеждат като борци тежка категория. Пълни-тъпчи, пълни-тъпчи.
Закуската приключва. Излизаш навън, на басейните. Аll inclusive е като затвор. Целта е да не напускаш пределите на комплекса и като сомнамбул да вървиш от маса на маса, от анимация на анимация. При басейните вече чака следващата примамка - сладолед, сокове и бира в неограничени количества.
Към 10.30 тръгват и първите анимации.
В зависимост от това кой ден в седмицата сме, подредбата е различна, но общо взето репертоарът е следният: аеробика, водна аеробика, стрелба с въздушен пистолет, танци, мини голф, kids show kids show ухаха (така викаха), а вечер разни музикални програми.
Водата в басейните е студена. Дори детският, който е само 30 см., не може да се стопли достатъчно през деня. След 10-15 минути престой вътре и на възрастен зъбите му започват да тракат.
Сред персонала има голямо текучество. Хората идват и си отиват, недоволни от ниското заплащане и не толкова доброто отношение. Няма кой знае какво обучение - нещата вървят на конвейер. Нищо чудно, че на първия ден в нашата стая никой не дойде да почисти. Вечерта се появи една жена и смотолеви, че нашата стая са я забравили.
"Ако искате, все пак да почистя нещо?" Няма нужда, мерси. На другия ден се появи камериерка. "Разбрах, че вчера са ви забравили, ама добре, че е станало при наши хора", ми каза. Наши хора - разбирайте българи. Самата тя говореше със силен руски акцент.
Часът е 12. Навън вече е отворил откритият бюфет и се е извила дълга опашка. Който иска да не яде на крак или на шезлонга, влиза отново в ресторанта. И отново го чакат дългите шведски маси. И пак препълнени чинии като на едно място са събрани салатата, основното и десерта. И пак половината остава.
След обедната дрямка се появяваме отново на басейна. По масите между шезлонгите и на земята лежат остатъци от храна - полуизядена пица, разхвърляни пържени картофи, размазани домати. Персоналът недостига. Ролята му се поема от хищни чайки и гларуси, които се разхождат необезпокоявани сред хората и децата, и разнасят хранителните остатъци.
О, пропуснах нещо много важно. Почти през цялото време навън около басейните върви музика. Това е навсякъде. С наближаването на вечерта се усилва, превръща се в нещо като тътен, който те държи в напрежение до късно през нощта. Спането на отворен прозорец или балкон е невъзможно. Тътенът продължава цяла нощ и приключва някъде към 4.30 - 5 часа сутринта.
Идва вечерята - да описвам ли пак дългите шведски маси и отрупаните чинии?
All inclusive ни превръща все повече от потребители в консуматори. Изтрива и последното чувство за мярка и баланс между наяждане, преяждане и откровено оливане. Нещо повече - при толкова много избор, човек всъщност е оставен без избор и е сведен до едно тъпчещо се същество, чиито спомени от лятната почивка се въртят около отрупаните шведски маси и отегчените аниматори. Последните не са виновни.
All inclusive трябва да бъде забранен или най-малкото силно ограничен, защото не стимулира туризма, а го убива по един ужасно системен и безвъзвратен начин.
