Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се ограбва банка през XXI век

Заложническата драма в Сливен е пример за това как приключват опитите за класически обир в наши дни. Снимка: Sofia Photo Agency
Заложническата драма в Сливен е пример за това как приключват опитите за класически обир в наши дни.

Журналистиката беше вторият ми вариант за кариера. Съвсем наистина исках да стана банков обирджия - като по филмите. Оръжията, гангстерските лафове, парите - исках всичко. Не ме спря толкова страхът, колкото простият факт, че в наши дни не можеш да правиш в банковия клон това, което е било възможно преди 30, 40... даже може би 20 години.

Като пианист с дебели пръсти или еднокрака балерина, аз все още честичко се връщам към детската си мечта и всяка вечер роня сълзи над плановете за неосъществения си удар. Мамо, това го разбираш за първи път от този текст.

Ще трябва да бъда съвсем директен: в наши дни не можеш да ограбваш банки с класическото размахване на пистолети, последвано от пълнене на чувал с пари (извършено от разтреперания касиер) и приключващо с мръсна газ в чакащата отпред кола.

Съвременните биометрични технологии, автоматично заключващите се в определен час врати, безшумните аларми, капаните с боя вътре в парите... Не е невъзможно да се придържаш към някои от старите правила в занаята, но е в пъти по-трудно - поне в държавите, където банките гледат сериозно на сигурността си.

Това, разбира се, не значи, че няма варианти. Сръчните престъпници се адаптират към новите технологии почти със скоростта, с която го правят самите банки. Системите за сигурност са влезли в цифровата епоха, но това върви със съответните рискове - всичко е много по-автоматизирано, а хората все по-слабо разбират какво точно се случва около самите тях.

Иди при парите

Захваналите се с обирджийския бизнес могат да започнат по различни начини. Ако играете на дребно, можете да клонирате дебитни карти и да точите пари от банкомати. Редовно у нас се чува за нашенци, които по света и у нас се опитват със скимиращи устройства да крадат данните на легитимни потребители и след това да източват сметките им.

Както навярно се сещате, чуваме за тях, защото са ги арестували. Рискът е голям и затова целта е да се изтегли възможно най-много наведнъж. Това в САЩ е по-лесно, защото е възможно да се изключи ограничението на банкомата за количество пари, които отпуска на отделен потребител.

Някои прибягват до по-"аналогови" методи за саморазправа с машината - с помощта, например, на оксижен. Да пробиеш дупка в банкомата звучи дуракоустойчиво, но трябва хем да стане бързо, хем складираните вътре пари да не изгорят в хода на операцията.

Направо в банката (или под нея)

Понякога играта наистина загрубява. Например, в Централна Бразилия през 2005 г. група бандити си купуват къща близо до трезор на централната банка. Слагат табела, че са озеленителна компания и в продължение на 3 месеца копаят, докато не стигат до строго охранявания обект.

Предвидливо изключват алармената система на влизане в него и заличават следите си на тръгване. Над 73 млн. долара изчезват. Парите не са маркирани и няма начин да бъдат проследени. Намерени са по-малко от една десета от тях и са арестувани само осем от 25-имата извършители на обира.

Това обаче не е точно хепиенд. Ръководилият удара Луис Рибейро е убит от други престъпници, които искали да му вземат откраднатото. Смята се, че много от останалите в бандата също са станали жертва на отвличания с цел откуп. Извод: колкото и добри приятели да имате, ако ще обирате банка, нека те знаят толкова, колкото и полицията.

Да се копае до трезора не е особено лесно, а има и по-технологични начини да се постигне същият резултат. През септември 2013 г. група крадци открадна над 2 млн. долара от британската банка Barclays. Бандитите са представили за IT експерти и по време на своята операция инсталирали софтуер за отдалечен достъп в компютрите на служителите. След това просто прехвърлили пари на клиенти в своите собствени сметки.

Това е доста модерна техника за банкови удари (а и от поне 20 години я разиграват по филмите), така че не е много сигурно какъв ще бъде резултатът, ако опитате да се внедрите днес.

На лов за шарани

Остават и т.нар фишинг измами. Всички сме получавали от онези имейли - нигерийски генерал дава комисионна, ако му препереш едни пари; банката ще ти затвори сметката, ако не си дадеш паролата... Кой се хваща на такива неща?

Според официални данни, около 0.5% от клиентите на финансови институции падат жертва на фишинга, като измамниците понякога успяват да измъкнат и по 10 млн. долара. Не е директен обир, но крайният резултат е подобен. Наказанията при издънка - също.

А после?

Има няколко важни неща, които трябва да знаете за живота си след обира. На първо място (както биха ви казали и бразилските обирджии, ако бяха живи), не парадирайте с новопридобитото си богатство! Имали сте търпение да планирате целия удар, сега ще трябва и да демонстрирате нужния самоконтрол при харченето. Ако парите могат да бъдат проследени, трябва час по-скоро да изчезнете с тях в чужбина. Естествено, можете и да пробвате да ги перете в стил „В обувките на Сатаната", но не бих ви го препоръчал.

Да, можеш да спечелиш луди пари от престъпна дейност. Ако си достатъчно умен, имаш подходящия екип, средства за финансиране на цялата операция и много късмет. Вероятно даже можеш и да доживееш да изхрачиш откраднатото. Но, като цяло, е много по-лесно да вложиш таланта си в нещо разрешено от закона. Тогава даже и да се издъниш, няма да приключиш в затвора или на три метра под земята.

Впрочем, шегувах се за детската ми мечта, да не си помислите нещо...

 

Най-четените