Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Щяхте ли да наемете Стийв Джобс на работа?

Когато Стийв Джобс описва посланието, което да обясни какво прави Apple различен от всички останали, то не е насочено само към потенциалните му клиенти, но и към качествата, които търси в собствените си работници:

"За лудите. За различните. За бунтарите. За размирниците. За кръглите гвоздеи в квадратните дупки. За онези, които виждат нещата по различен начин. Те не се придържат към правилата. Не уважават статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении. Защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят". Снимка: Getty Images
Когато Стийв Джобс описва посланието, което да обясни какво прави Apple различен от всички останали, то не е насочено само към потенциалните му клиенти, но и към качествата, които търси в собствените си работници: "За лудите. За различните. За бунтарите. За размирниците. За кръглите гвоздеи в квадратните дупки. За онези, които виждат нещата по различен начин. Те не се придържат към правилата. Не уважават статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении. Защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят".

Щяхте ли да наемете Стийв Джобс на работа?

Лесно е със задна дата да отговорите с "Да". Разбира се, че бихте се вкопчили с две ръце в лидера, който доведе до създаването на iPhone, iPad и още много други продукти, превърнали Apple в най-скъпата компания на света.

Но дали наистина щяхте да вземете на работа онова развлечено момче без диплома, което проявява интерес към технологиите, но прилича на хипи и мирише толкова зле, че в Atari се принуждават да го прехвърлят на нощна смяна заради оплакванията на колегите му?

Негативите не се изчерпват само с липсата на видима квалификация, дрескода или телесните аромати. Стийв Джобс понякога може да бъде манипулативен и арогантен, проявява се като "отвратителен мениджър" (по думите на биографа му Уолтър Айзъксън), не е особено умел инженер и не знае кой знае колко много за технологиите.

Малцина биха си направили труда да погледнат отвъд тези отблъскващи слабости, за да видят страстта на Джобс към перфектния продукт и безкомпромисния стандарт, рядко срещатана способност да разбереш нуждите и желанията на потребителите. Питър Дракър обаче има един принцип, чийто идеален пример е самият Стийв Джобс:

Наемайте хората заради силните им страни, а не заради липсата на слабости.

Дракър обяснява в класическата си книга "Ефективният ръководител", че отбягването на слабостите би довело до посредственост в най-добрия случай.

Уолтър Айзъксън представя Джобс като личност с множество слабости, но и с множество силни качества. Той е харизматичен лидер, който вдъхновява (или тормози) хората да стигат по-напред, отколкото самите те са си представяли за възможно.

Друг човек, който сякаш не разполага с видими предимства, е Дейвид Огилви - най-известният рекламист в света. През 1949 г. той е на 38-годишна възраст и няма никакъв опит в рекламата извън кратък стаж в агенцията на брат си в Лондон. Напуснал е Оксфорд, работил е като готвач в Париж, като търговец на фурни в Шотландия, като изследовател в Холивуд, като шпионин за Британския координационен съвет по сигурност и като фермер в Пенсилвания.

Много години по-късно Огилви изпраща бележка до висшите мендижъри в компанията си, в която описва всички празноти в квалификацията си по онова време и пита: Коя агенция би наела такъв човек?

И все пак го наемат. Три години по-късно той се превръща в най-известният копирайтър в света, а скоро след това изгражда една от най-големите глобални агенции.

Понякога нестандартните решения на работодателите се отплащат солидно. Друг лидер, който предприема нестандартен подход при наемането на таланти, е Алън Грийнберг. Започва работа в "Беър Стърнс" като редови служител, като постепенно израства до председател на борда на директорите и преобразува компанията в една от най-печелившите инвестиционни банки в света (преди да се срине в ръцете на един от наследниците му). В една бележка до партньорите си, Грийнберг демонстрира непоносимостта си към традиционните препоръки за нови служители.

"Напоследък има много кампании на фирми, които наемат студенти с дипломи по бизнес администрация. Нашето първостепенно желание е да повишаваме хората от самата вътрешност на компанията. Ако някой с MBA-диплома кандидатства за работа, разбира се, няма да го смятаме за недосатък.

Но това, от което имаме нужда, са хора с диплома по PSD (Poor, smart and a deep desire to be rich - "Бедни, умни и с дълбоко желание да станат богати").

Това бяха хората, които изградиха тази фирма, много от тях все още са при нас, защото конкуренцията се ограничава само до онези с диплома по бизнес администрация"

Да разпознаеш голия талант без помощта на обективни критерии - като образователна степен, например - не е лесна задача. Най-добрите специалисти понякога не идват от "най-добрите" училища.

Преди години Price Waterhouse направи анализ на университетите, в които са завършили топ-партньорите в управлението на компанията. Оказва се, че повечето не идват от училища от "А"-категория, а от "B" и "C".

Ти Джей Роджърс, основател на технологичната компания Cypress Semiconductor, казва, че не търси най-добрите инженери по дипломите им.

Роджърс очаква, че най-добрите му мениджъри просто няма как да не познават най-добрите хора в съответната област и да могат да ги наемат за компанията.

Това не означава, че трябва да се пренебрегват всички доказани принципи на наемането на хора, но подчертава колко важно е този процес да надскача простото попълване на "квадратчета" с изисквания, да се проявява гъвкавост и да се поемат рискове.

Джордж Лоис - лидер в креативната революция на "Медисън Авеню" - посещава Музея Metropolitan в Ню Йорк всяка неделя, в продължение на десетилетия. Приема този ритуал като "ден за преклонение пред духа". Оттам търси идеите за иконичните си рекламни кампании и корици на "Esquire". Когато води лекциите си в Школата по визуални изкуства, пита студентите си: "Кой от вас е посещавал Metropolitan през тази година?". Онези, които вдигнат ръка, дори не подозират, че са минали първото изпитание от кастинга на Лоис за креативни таланти.

Кенет Роман, бивш директор на Ogilvy & Mather, разказва за собствения си стил на работа при търсенето на нови служители.

"Вместо да разпитвам кандидата за миналия му опит, питам: Коя е последната книга, която прочетохте? Кой е последният концерт или музей, който посетихте? Последният филм или ТВ-сериал, който гледахте? За кои списания сте абонирани?

Днес вероятно щях да питам - кои блогове четете? Интересувах се от широтата на интересите им, от усещането им за креативен продукт и от евентуалната им способност да работят с копирайтъри, художествени директори и продуценти".

Няма перфектна формула за намиране на персонал. Когато Стийв Джобс описва посланието, което да обясни какво прави Apple различен от всички останали, то не е насочено само към потенциалните му клиенти, но и към качествата, които търси в собствените си работници:

"За лудите. За различните. За бунтарите. За размирниците. За кръглите гвоздеи в квадратните дупки. За онези, които виждат нещата по различен начин. Те не се придържат към правилата. Не уважават статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении. Защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят".

 

Най-четените