71-годишната Франсоас не може и да си представи да има по-сложни ваимоотношения с 39-годишната си дъщеря Сандра. Преди те си говорели всеи ден и не минавала и седмица, без да се видят. Но всичко се променило, след като миналия септември Сандра се върнала в дома на родителите си и разопаковала куфарите си там след тежка раздяла.
"Тя остана седем месеца, по дяволите!" - въздъхва Франсоас - "Тя никога не престана да ми напомня, че съм стара и разочарована и че не може да понася пенсионерския ми живот. И още по-зле, тя така и не хвана да свърши нещо в къщата, въпреки факта, че живееще доста автономно. Така буквално се намерих закачен за 40-годишна тийнейджърка..."
По думите на Франсоас порасната й дъщеря сама искала да има свое дете, но била изоставена от приятеля си, който променил решението си за връзката им в последната минута.
"Тя си изкара всичкия гняв върху мен", казва старата майка. "Не се осмелявах да поканя приятели за обяд, ако изглеждаше, че е в лошо настроение. Чувствах се задължена да съм наоколо и на постоянно разположение."
За Франсоас обаче това не е първият подобен опит с дъщеря, завърнала се в родното гнездо. Преди шест години най-малката й дъщеря и нейният приятел се настанили в къщата за цели две години. През това време те си направили дете и най-сетне си намерили апартамент.
И макар атмосферата да била далеч по-ведра, те също не помагали кой особено много в грижата за къщата.
"Това поколение е много странно. В моята младост беше правило да напуснеш дома на родителите си възможно най-скоро. Но сега изглежда, че децата ще се върнат при всякакви обстоятелства", коментира Франсоас.
Самото поколение вече има своето име - Децата бумеранзи. За тях се смяташе, че им е дадено всичко нужно да изградят сами живота си и да се справят в големия свят. Докато в един момент не ги видиш на прага на бащиното отгнище няколко години по-късно.
Според социологът Франсоа Хьофлингер от университета в Цюрих, който се специализира в семейни, възрастови и междугенерационни отношения, феноменът се разраства както в родната му Швейцария, така и в цяла Западна Европа.
"От една страна, младежите вече са склонни да останат в домовете на родителите си по-дълго, понякога до 25 или 28-годишна възраст, но от друга страна, се увеличава и броят на онези, които на възраст 40-50 години се връщат вкъщи след развод или загубата на работа", обяснява Хьофлингер.
"Това е особено разпространено в по-богатите градове, където често родителите са живели на едно и също място повече от 20 години с наеми доста под средните за градовете и със спални за гости", коментира още психологът.
С проблема се занимава и Лондонското училище по икономика, където са направили проучване в 17 държави, измерващо качеството на живот на родители на възраст между 50 и 75 години, които са били принудени да живеят отново с децата си.
Въздействието на тези завръщания у дома на вече порасналите деца се изчислява, като се разглеждат чувството на контрол над ситуацията, степента на автономно съжителство, ежедневните удоволствия, които изследваните субекти могат да си доставят и тяхната самореализация на фона на "гостите".
Резултатите: Тези родители показват средна загуба от 0,8 пункта при измерване на качеството на живота им. Еквивалентно състояние на възрастна жена с увреждания, която има проблеми да се облича и да се движи.
Завръщането на децата им се разглежда не само като жертва от страна на родителите, но и като провал на прехода на детето към зряла възраст.
Обичайният договор остава: "Ще платя за образованието ти, колкото и дълго да отнеме това, но след това се оправяш самостоятелно", потвърждава Каролин Хенхоз, социолог, специалист по финанси за двойки и семейства в университета в Фрибург.
"В традиционната семейна солидарност родителите предоставят икономическа помощ доколкото могат като инвестиция, чрез която и те, и децата да могат да запазят независимост. Повечето подобни завръщания се случват в по-бедни семейства. И те могат да се разглеждат като начин да си стъпиш на краката, но все пак са последна опция за всеки един възрастен човек", допълва Хенхоз.
И това е видно от самите млади хора. Повечето от тях дори и на фона на огромни заеми, се опитват да се справят сами, без да разчитат на родителите си. За тях също подобен ход означава сериозен дискомфорт. Понякога обаче прегрупирането се налага и да се появиш пред дома на родителите си с куфари е неизбежно.
На 29-годишна възраст Алис се вижда принудена да се нанесе обратно в детската си стая, след като живее в Съединените щати в продължение на шест години. Тогава тя се изправя през угрозата да загуби до голяма степен свободата, която веднъж вече е вкусила. Въпроси като "Кога ще се прибереш? С кого се виждаш? Ще вечеряш ли с нас?" я карат да се чувства именно така - сякаш е изгубила част от своята свобода. От което страда и връзката с родителите й.
"Отношенията с баща ми по едно време бяха толкова обтегнати и напрегнати, че се изнесох от вкъщи в първия възможен момент", споделя тя.
Но често родителите позволяват на децата си да останат толкова дълго, колкото им е нужно, както отбелязва Франсоа Хьопфлингер. Според нея причината за това се крие във факта, че понятието за младост вече е доста по-широко.
"Социологически ние оставаме млади по-дълго. Само в Швейцария средната възраст за раждане на първо дете е 32 години. Така че да живееш с родителите си или да се върнеш за кратко при тях до този момент от живота, се толерира доста по-лесно. И Ефектът на бумеранга сякаш става фаза от живота. Само след 40-годишна възраст вече имаме усещането за провал и от двете страни", коментира Хьопфлингер.
И все пак при затворени врати дори и родители с "бумеранги" на около 20 години страдат.
"Отначало се депресирах, когато синът ни намери първата си работа и заживя в собствен апартамент, но след това преоткрих свободата, която бях имала през 20-те ми години", казва Сабине, на 54 г.
"Но после той претърпя срив и се върна. Оттогава той си намери работа, но също така откри и, че му харесва да спестява част от заплатата си за парти и пътувания. А когато е вкъщи, изпразва хладилника, без да купува нищо. Или понякога си води момичетата в къщата", възмущава се тя. И все пак той се смята за възрастен. А Сабине се пита дали да не започне да му иска наем, за да се реши синът й отново да напусне семейното гнездо.
