Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сбогом, моя любов. Не, не викам след теб

Не се опитвайте да карате назад, за да върнете изживяното
Не се опитвайте да карате назад, за да върнете изживяното

След края на една връзка, особено по-дълга и независимо каква е причината, става тихо - толкова оглушително беззвучно, че умът откача от тишината и да започва да я запълва с писъци: „Ужас, ще си остана сама, остарявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, как ще се справя?".

След това обикновено много от нас се впускат в безкрайни „женски" разговори с най-търпеливите си приятелки, единствено за да чуят, че бившият е глупак и не я заслужава.

После от гардероба се вади някое секси облекло, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното съзнание, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и пренаселен бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, докато се оглеждаме за потенциален заместник.

Това, много от нас знаят, рядко носи удовлетворение, било то и временно.

Проблемът на края не е, че той е настъпил - това се случва, ще продължава да се случва и често е здравословно. Проблемът е, че ние всячески отказваме да останем насаме със себе си и да пуснем тишината в главите си, защото се страхуваме от въпросите на неизвестното бъдеще.

Съгласете се, но това е лудост - бъдещето е неясно за всеки, независимо дали е сам/а, във връзка или има няколко връзки едновременно. А от друга страна, тишината е единственият момент, в който можем да се чуем и да разчетем истинските си копнежи.

Има и нещо друго - мозъците ни са буквално бетонирани от социалния модел, че една жена е пълноценна само в двойка.

Това твърдение е толкова тъпкано и натъпквано, че дори ние самите не се чувстваме завършени, когато сме необвързани, ако ще да сме сред най-свободолюбивите и напредничавите.

Паниката, която настъпва, когато „любовта си отиде", е умопомрачителна и няма текст или съвет, които да успокоят трескавата и самотна момичешка душа.

Пътищата обикновено са два: пресилена социализация - безкрайни, изтощителни опити за нови връзки (които може да не ни подхождат особено) или затваряне в себе си, което обаче не означава непременно „чуване" и „вслушване" във вътрешната ни тишина - и може да доведе до емоционални блокажи и трудности при започване на нови интимни отношения, дори с подходящ партньор.

Независимо във връзка или не, всяка жена има задължението да поддържа баланса на собствената си душевност. Женската душа е надарена, даваща и преливаща от чувства и емоции (дар, за който не рядко сме упреквани) и ние интуитивно търсим външен „балансьор" в лицето на мъж.

Това е причината, заради която „изтрещяваме", когато останем сами и замеряме близките си с бутилки минерална вода, мълчим с дни или словестно ги „хапем" като озверели котки, защото „не ни разбират" и не ни съчувстват достатъчно.

За съжаление, не всички мъже познават и могат да се грижат за женската душа.

В много случаи те частично опознават нуждите на женското тяло и толкова - силите им стигат до там. Жената е онази, която трябва да намира баланса във всичко останало, а „останалото" започва със самата нея.

Балансът започва с постигане на вътрешна тишина - един труден, но прекрасен и дълбоко себеопознавателен процес, които ни припомня кои сме, както търсим, какво искаме и кой истински може да обогати личното ни щастие.

Когато съумеем да изгоним от главите си страха от самотата, неувереността, че няма да се справим и недоверието в собствената си личност, става тихо и изпълнено със самите нас. Щом се осъзнаем достатъчно и сме готови да се насладим на този факт, в тялото се разлива блаженство, чисто любопитство и ентусиазъм за живота, който предстои, а умът мирясва и си намира други теми за размисъл (те могат да са доста по-интересни).

Една връзка приключва тогава, когато започне да спъва и да стопира някой от партньорите. Колкото и болезнен да е краят, той е възможност за „презареждане на акумулатора", почистване и рестартиране на вътрешния мотор и откриване на нови, вълнуващи маршрути.

Не се опитвайте да карате назад, за да върнете изживяното - то е било, цъфтяло е, дало е своите плодове и сега е време да умре, за да може да се възроди в нещо ново и свежо. Не драматизирайте, не молете старото да се върне.

Всеки край е начало и тишината не означава празнота, а точно обратното - тя е безкраен път от нови моменти, които кротко чакат да бъдат случени.

Останете в покой, колкото е необходимо и присъствайте в настоящето. Учете се, забавлявайте се и не спирайте да обичате - себе си, мъжете, живота, света - без страх, без болка, без гняв, без злоба или отчаяние.

И се грижете са душевността си - необвързана жена не е проклятие или повод за само/съжаление. Това може да бъде напълно осъзнат житейски избор с повече предимства и по-малко компромиси.

* Текстът е публикуван в блога на автора

 

Най-четените