Защо гледаме толкова филми за серийни убийци? | webcafe.bg
Webcafe

Защо гледаме толкова филми за серийни убийци?

webcafeLifecafe, по Би Би Си
04.04.2019, 14:37 (обновена 05.04.2019, 20:55)
Тед Бънди

Снимка: © Getty Images

Предаванията за убийства вече са навсякъде около нас

Филмите, сериали и предавания „по истински случай" за убийства и убийци, са популярни не само по света, но и в България. Всеки е попадал на поне един такъв епизод, докато сменя каналите. Нещо повече - за мнозина те са се превърнали в страст.

За голяма част от зрителите този тип предавания са лесен начин да "изключат" малко от ежедневните си проблеми.

Разбира се, ако някой, незапознат с вълната от интерес към темата, хвърли поглед към подобен списък с предпочитани поредици, едва ли ще изрази положителна оценка. Нарастващото търсене на жанра обаче е неизбежно.

В ефира и на стрийминг платформите почти всеки месец се появяват нови предавания, филми и сериали за убийци. Въпросът е, че заедно с високите си рейтинги, те водят след себе си и куп противоречия. Един от проблемите е показването на насилие без почти никаква цензура. Друг е свързан с твърде малкото внимание, което се обръща на жертвите.

Имаме ли проблем със предаванията „по истински случай"?

Гледната точка на оцелелите

Кати Клайнер е само на 20 години, когато е нападната от легендарния убиец Тед Бънди. През 1978 г. тя е в леглото си в общежитието към Държавния университет на Флорида, когато той нахлува и я пребива с парче дърво. Преди да влезе в стаята й, Бънди убива две от състудентките й в съседното помещение, докато Клайнер още спи.

След нападението Кати е с размазана челюст и множество черепни травми. Челюстта й е закрепена на мястото си с метални шини, което я принуждава да прекрати следването си в университета.

Сега Клайнер е на 61 години и доскоро не говори открито за преживяното. После я открива екип от американски журналисти. Причината е, че тази година се навършват 30 години от екзекуцията на Бънди и вниманието към личността на серийния убиец и детайлите около него е по-голямо от всякога.

През февруари стана ясно, че Netflix са платили милиони, за да си гарантират авторските права за нов филм за Тед Бънди с разбивача на тийнейджърски сърца Зак Ефрон в главната роля. Още трейлърът предизвика вълна от протести в социалните мрежи като потребителите обвиняваха стрийминг платформата, че сексуализира доказан изверг.

Основният въпрос към Клайнер е какво е непрекъснато да ти напомнят за нещо толкова ужасяващо, колкото е за нея Бънди. Кати обаче е на мнение, че знанието означава сила. Тя например чете всяка книга и гледа всеки филм, който намери, за престъпника. Тя казва и че Холивуд прави филми, за да печели пари от тях, а Зак Ефрон е просто актьор, който си върши работата.

Въпреки това признава, че други оцелели в подобни случаи предпочитат да се справят с травмите си по друг начин и допълва, че не може да си представи как семействата на някоя от 30-те жертви на Бънди биха изгледали продукцията на Netflix.

И се надява във филма да бъде обърнато повече внимание на убитите жени, защото ако не е така, самата тя би била "бясна на продуцентите".

Как живеят съгражданите на убийците? С три думи - понякога доста трудно.

Щатът Уисконсин е известен като мястото, където са се разиграли част от най-известните престъпления в историята на САЩ.

Една от най-популярните истории в Уисконсин е Стивън Айвъри. Поредица (отново на Netflix) проследява несправедливите обвинения в изнасилване, заради които Айвъри попада в затвора, както и повторното му връщане зад решетките по обвинения за убийство.

Сериалът излиза през декемри 2015 г. и веднага се превръща в сензация, а вече има и втора поредица по случая. Айвъри е от малкото градче Манитоуок, където местните полицаи са наистина недоволни от медийното внимание и не са въодушевени да разговарят с поредните журналисти, пристигнали на място.

Междувременно любопитството към Манитоуок кара жителите му да се чувстват изключително неудобно - сякаш те самите са извършили някакво престъпление. Напливът на туристи, които се снимат с табелата към имота на Айвъри като с Айфеловата кула, ги притеснява и безпокои.

Повечето предпочитат да не говорят въобще по темата, но бизнесменът Джейсън Придж отказва да мълчи. Той обяснява, че капката на търпението му прелива, когато негов клиент го пита съвсем невинно: "Е, какво смяташ, наистина ли го е извършил?".

Придж нарича Айвъри "аномалия" и държи да подчертае, че собствеността на Стивън всъщност е на няколко километра от Манитоуок. Последното никак не пречи на репортери и холивудски продуценти да прииждат в търсене на сензация. А на жителите на градчето не им остава нищо друго, освен да се примирят с журналистите, които дебнат пред вратите им и само чакат да видят отворена порта, за да започнат да разпитват.

Някои обаче успяват да припечелят от убийците...

Само на около 80 километра на юг от Манитоуок е Милуоки - град, известен с бирата си и с бейзбола.

Той е и сред задължителните спирки за най-яростните фенове на поредиците "по истински случай". В Милуоки се провежда туристическа обиколка, която развежда туристите из местата, на които Джефри Дамър е убивал жертвите си - всички до един са били посетители на гей барове. Дамър убива общо 17 мъже, а жестокостта му го прави един от най-кръвожадните убийци в историята.

Турът е описан като толкова ужасяващ, че ваучерите за него са забранени за продажба в сайтовете за групово пазаруване. Когато разбират, че има такива обиколки, семействата на загиналите са възмутени, а противниците на туровете смятат, че спомените за убитите са твърде живи, за да се прави подобно нещо. В крайна сметка нито едните, нито другите успяват да спрат начинанието.

Туристическата обиколка започва от "Шейкърс" - бар в стария гей квартал на Милуоки, а гидът е именно собственикът на бара - Робърт Вайс. Идеята му хрумва, защото редица посетители на заведението го разпитват за убиеца и историята му. Сега дори и в най-мразовитото време има поне десетина гости, повечето от които - фанатици на тема документални риалитита.

Вайс не се притеснява да разказва за страстта на убиеца към алкохола, за престъпленията му и за непреодолимото му влечение към насилие. Робърт описва до най-дребния детайл престъпленията и канибализма му - информация, която може да бъде открита и в телевизионните предавания.

Вайс смята, че организираната от него обиколка е образователна. След тура желаещите могат да си закупят тениски с лика на Дамър, които барманът оправдава с голямо потребителско търсене.

Гостите на обиколката също не смятат, че подобно нещо е проява на лош вкус. Някои са слушали историята на Дамър още в училище, а според други именно това е начинът жертвите му да не потънат в забрава.

Мнението на специалистите...

Дженифър Алън признава, че има огромен скок в интереса към документални предавания за престъпници и убийци. Тя е вицепрезидент на Jupiter Entertainment - една от продуцентските компании, които снимат такива филми. Компанията започва да прави подобни шоута още през 1998 г., въпреки че тогава повечето телевизии се колебаят дали да ги излъчват.

В последните 10 години обаче канали, които денонощно излъчват само документални поредици за убийци, стават все по-популярни в САЩ и Европа. Jupiter прави повече от 200 часа материали на година, а останалата част от времето отива за издирване на истории за заснемане по целия свят.

Алън обаче казва, че филмират само случаи, които вече са решени в съда, защото според нея повечето зрители изпитват успокоение, когато накрая на епизода чуят съдебното решение. Освен това Дженифър допълва, че продуцентите внимателно изслушват семействата на жертвите и се вслушват в насоките им. Ако близките на убитите откажат историята да бъде отразена - тя не се филмира.

Популярността на документалните филми за убийци поражда редица бизнеси - нови лъскави списания, тематични конференции, туристически обиколки. Защо обаче всичко това ни е толкова интересно - дали е само от нездраво любопитство?

Психолозите го отдават на природната тенденция у човека да бъде воайор и да го привлича мрачното. Тази тенденция може да бъде проследена в цялата човешка история.

Престъпленията заемат огромно място в изкуството - и в литературата, и в живописта.
С други думи, интересът към жанра на телевизионните "истински престъпления" не е нещо лошо сам по себе си, но специалистите предупреждават, че не трябва да се прекалява. В истинския живот обикновено има достатъчно ужас, че да се прекалява с него и в развлекателната индустрия.

Oще: netflix  джефри дамър  зак ефрон  манитоуок  милуоки  престъпление  риалити  риалити предаване  стивън айвъри  тед бънди  убийство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.08.2015, 10:45

2 Ecstas | 05.04.201915:34

Кои сте вие , които ги гледате ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 05.04.201914:34

Ми, щото като е сериен убиец - филма може да се направи многосериен..
   

оценка

+1 -0