Жанрът на "броманса" еволюира от преклонение пред мъжките странности и слабости до изблик на гняв на мъжете от горната средна класа в предградията, борещи се с оковите на собствената си заможност.
Възродени във формата си след "Последния ергенски запой", филмите за приятели-мъже стават най-противният жанр в момента, като изливат богато и гневно недоволството си върху всички наоколо.
През 2012-а само един такъв - "Приятелю Тед" - постигна пробив до масовата аудитория.
За щастие има и друг вид комедии, които изчакват реда си зад кулисите. Дамските комедии в ерата след "Шаферки" никога не са били по-успешни. Една от най-оригиналните такива комедии от тази година - забавната, макар и абсурдна "Напълно перфектно", би могла да е предвестник за това какво ни очаква.
Стига с думата, започваща с "G"
2012 беше годината на гърл-пауъра. Girls, Two Broke Girls, The New Girl. Навсякъде, където погледнете, имаше млади жени, честващи своето отложено съзряване. От една страна, вълната от ориентирани към жените филми и сериали все пак е нещо добро за киното като цяло и за отношенията между половете.
От друга обаче, докато няма поне толкова шоута по телевизиите и кината, които да съдържат думата "жена" в заглавието си (в момента броят им е точно 0), трудно е да говорим, че сме пробили стъкления таван.
Никакви нови версии без сериозни причини
Откакто Кристофър Нолан представи нова визия за залязващия "Батман" в по-мрачен, реалистичен и интимен дух, всеки започна да вади от праха в мазето полумъртви поредици и да ги представя с нова визия в по-мрачен, реалистичен и интимен дух.
Но извън Батман на Нолан и Бонд на Даниъл Крейг, новите версии се оказваха много по-козметични от реално преосмисляне на героите. Дъното бе достигнато тази година с новата преработка на Спайдърмен, която утъпква много познати пътеки, не добавяйки нищо повече от нови костюми и няколко нови лица.
Време е за повече жени режисьори
Преди две години Катрин Бигълоу стана първата жена режисьор в историята на "Оскарите", грабнала статуетката за най-добър филм - и тогава медиите преливаха от коментари, че Холивуд най-после е готов да позволи на жените да правят качествено, оскароносно кино. Изглежда, че прибързахме.
Две години по-късно, през 2012, ако погледнем 50-те най-печеливши филма на годината, нито един (!) не е бил режисиран само от жена. (Изключението - анимацията "Смело сърце" на Pixar, има двама режисьори, мъж и жена.)
Във всеки друг бизнес вероятно вече би имало сенатски комитети, разследващи защо няма равенство между половете. След като все пак се доказа, че хората, колкото и да е странно, биха гледали филми с главни герои жени ("Здрач", "Игрите на глада", "Шаферки"), изключването на половината от зрителската аудитория от режисьорското място не е особено сполучлива формула за привличане на по-голямата част от тази "нова аудитория".
Стига вече с 3D. Наистина
Публиката отдавна гласува със спечелените си с кръв, пот и сълзи пари. Приемете го - истерията по трите измерения в киното свърши. Няма начин да се вдъхне нов живот в 3D рекета на аудиторията, разчитащ на чисто маркетинговови трикове и служещ като инструмент за борба с пиратството. Опитът си го биваше, но е крайно време вече да му сложите край.
Как извънземните поне веднъж не дойдоха за друго, освен да рушат Земята
Помислете си какъв шок би било, ако един ден аудиторията седне в киното и види извънземните да пристигат не с идеята да унищожат последната искрица от живот на Земята. Може пък просто да са дошли да ни изучават. Или да са си забравили ластика за коса, когато последно са наминавали насам.
Или просто да са дошли на тричасов круиз от натовареното си ежедневие. Има толкова много възможности, ако веднъж преодолеем клишето, че те задължително идват, за да ни изтребят всичките. Нямаше да е зле от време на време да виждаме и по някой филм, залагащ на нещо друго, нали?
Изучавайте втория сезон на "Туин Пийкс", докато не ви заболят очите
През 1989-а се роди тв сериал, който улови духа и въображението на тази епоха. Всяка седмица през първия му сезон, целият свят включваше телевизорите с въпроса: "Кой уби Лора Палмър?" Докато не дойде вторият сезон и не стана очевидно, че авторите не са имали дори мъглява представа кой я е убил, и просто са се въртели в кръг, скачайки подир първата хрумнала им идея. И аудиторията естествено избяга, все едно бягаше от горяща сграда.
Оттогава насам всеки актуален сериал или залагащо на съспенс шоу се кълне с ръка върху куп библии, че е научил уроците от "Туин Пийкс". И после всеки сезон много от тях демонстрират какви лъжци са били, като изпращат аудиторията за пореден път в задънена улица, в търсене на фалшиви улики.
Миналата година видяхме първоначално завладяващите сериали "The Killing", "Revenge" и "Homeland" да затъват, след като сценаристите им навлизаха в очевидно непремислени в началото територии.
Ако не знаете накъде отивате, просто снимайте един сезон и спрете. Направете каквато пауза ви е нужна и се върнете, когато сте наясно какво ще става нататък. Или не се връщайте. Всъщност най-добре не се връщайте въобще.
Създавайте повече филми от оригинални сценарии, вместо пореден епизод от поредица
Какво общо има между филмите в този списък: "Смело сърце", "Приятелю Тед", "Разбивачът Ралф", "Хотел Трансилвания", "Линкълн", "Секретна квартира", "Сватбен обет", "Професия стриптийзьор" и "Арго"?
Ако сте казали, че това са единствените оригинални, не-брандирани продукти в топ 25 филмите от тази година, печелите потупване по рамото за прозорливостта си. При това три от тях са детски анимации. Холивуд вече се задавя от поредици безсмислени блокбъстъри, връзващи годишния студиен бюджет и познати от цял век проекти.
В краткосрочен план, предварително брандираните филми може и да напълнят някое и друго кино. В по-далечно бъдеще обаче, ако Холивуд не може да измъдри някакви нови и оригинални истории, нещата ама никак не вървят на добре.
Създайте някакви звезди
Кристен Стюарт, Дженифър Лорънс и Чанинг Тейтъм в момента са толкова мегазвезди, колкото би било възможно въобще в сегашния Холивуд. Впечатляващи млади актьори, не спорим, но те далеч не са киногигантите, които някога доминираха на екрана. Някъде през последните пет години, предишното поколение от екранни титани предаде щафетата на... ами на никого.
Магията на Холивуд, преди всичко, е възможността му да създава звезди. Компютърните ефекти стават все по-евтини с всеки изминал ден, а времето, в което страни като Индия ще започнат да правят филми, пълни с роботи, хвърлящи коли по сгради, които да изглеждат почти толкова добре, колкото и американските, не е толкова далеч.
Повечето държави могат да включат в кинопроектите си тълпи от CGI експерти, но звездният потенциал, блясъкът на звездната слава винаги е бил уникалното, с което Холивуд е надделявал в надпреварата. Въпросът е: ако Холивуд вече не може да прави това, някой въобще ще се нуждае ли от Холивуд?
Само по един филм на екранизирана книга
Никога повече не разделяйте книга на части 1 и 2 (или, опази боже, 3!), за да бъдат издоени докрай парите на заклетите фенове.
