Два нови филма - "Дете на Бога" на Джеймс Франко и "Мьобиус" на Ким Ки-Дук - представят доста екстремни сексуални актове, така че може би сега е времето да проучим как сексуалните теми табу са представени в независимото кино. "Дете на Бога" включва нежна сцена с некрофилия, в която Лестър Балард (Скот Хейз) прави секс с трупа на млада жена, която открива в кола. А през последните няколко години, инди-филмите представиха някои от най-странните и стряскащи сцени на безумно сексуално поведение в историята на киното.
"Безумна любов" ("Love Is a Mad Dog From Hell") (1987) на белгийския сценарист и режисьор Доминик Дерудер е превъзходна адаптация на три разказа на Чарлз Буковски. Развиващ се като триптих последната и най-провокативна част показва главния герой, Хари Вос (Джоси де Пау), да прави секс с труп, който той и негов приятел са откраднали.
Докато гледа красивото русо, голо мъртво тяло, Хари усеща особено желание. Той нежно гали тази безплътна красота, и Дерудер подчертава нейното излъчване, вероятно за да постигне контраст с шокиращото естество на акта, който следва скоро след това. Сексът е дискретно представен - само няколко тласъка всъщност. Обичта, която Хари демонстрира в следващата сцена, докато гали лицето й, преди да отнесе любовта си в океана, изглежда искрена.
"Целувката" (1997) на Лин Стопкевич е поразително изследване на емоциите на Сандра (Моли Паркър), помощничка в погребално бюро, която се влюбва в своите "клиенти". Както се разкрива, тя има обсесия/фетиш по смъртта, и той предизвиква силен интерес у Мат (Питър Аутърбридж) - напълно жив студент по медицина, който става неин близък приятел. Това, че Мат ревнува Сандра от "другите й мъже", е интересна екстра; тя променя усещането за идентификация у зрителите.
Ако филмът представя направо клинично процеса на балсамиране, той подхожда доста различно към представянето на секса с мъртъвци. Въпреки че Сандра бива показана гола и качваща се върху труп, Стопкевич се въздържа от каквито и да е явни секса сцени. Вместо това тя оставя случващото се на въображението на зрителите, докато Сандра бива "транспортирана," отдадена на страстта си. Което вероятно е по-ефективно, и може би дори малко плашещо. Както гласи постерът на филма, "Любовта не знае граници".
Не по-малко интересна е бурната, провокативна нова психосексуална драма "Мьобиус". Този филм, сценарист и режисьор на който е Ким Ки-Дук, разказва за жена, подготвяща се да кастрира съпруга си като наказание за изневярата му. Когато той успява да избегне това, тя излива гнева и безсилието си върху спящия техен син. Въпреки че актът на кастрация се случва извън екрана, последиците от него оформят ядрото на сюжета на "Мьобиус".
Скоро съпругът започва да изпитва огромно чувство за вина и го демонстрира чрез пъхане на пистолет в бельото си и проучване на решения за трансплантация на полови органи, за да помогне на сина си. Шокиращ в огромна степен, филмът на Ким Ки-Дук отива още по-далеч в изследването на символите на мъжествеността и силата. Подсюжет включва изнасилване на жена-магазинерка от банда, което води до арест на сина като участник в престъпление, което другите доказват, че той не би могъл да извърши.
"Мьобиус" е екстремен и изпълнен с насилие филм, но предизвиква провокативни въпроси за удоволствието и болката. (И в това той не е твърде различен от филмите с некрофилия...)
Синът на свой ред "мастурбира", като търка камък в крака си, докато той не е раздран и кървав, а после магазинерката буквално забива нож в гърба му, след което разголва гърди, като го кара да движи ножа в гърба си, което предизвиква у него еротично удоволствие. Случват се и още кастрации, при едната от които отрязаният пенис бива прегазен от кола на улицата.
Фактът, че всичко това се представя в решителен стил - без диалог или имена на герои - само прави сцените по-увлекателни и дори смешни. "Мьобиус" е пълен с очевидна фалическа символика - при това не особено деликатна - но със сигурност е незабравим.
Кастрацията е представяна неведнъж демонстративно в киното - от шокиращия "Империя на чувствата" (1976) на Нагиса Ошима до вулгарния "Калигула" на Тинто Брас (1979) и въздействащата драма на Бруно Дюмон "Фландрия" (2006). Но има два филма, които специално подхождат към тази тематика над нивото на останалите:
"Антихрист" (2009) е прочутата драма на Ларс фон Трир за неназована женена двойка (Шарлот Генсбур и Уилем Дефо), възстановяваща се от трагичната смърт на детето им. Оттеглили се в хижа в гората, за да преодолеят проблемите във връзката си, те стигат до точно обратното. Лисица заявява, че "Хаосът царува", и скоро "тя" започва да губи разума си и да обезобразява полови органи - като размазването на пениса на съпруга си с воденичен камък, сцена, която е също толкова болезнена за гледане, колкото и отрязването на клитора й.
"Антихрист" е заснет в период, в който Трир е в тежка депресия. Зрителите страдат в същата степен, гледайки филма, докато се опитват да осмислят посланията му за скръб, само за да ги изживеят може би самостоятелно.
"Зъби" (2007) е приятна черна комедия за митът за "зъбатия женски полов орган" (т.нар. vagina dentata). Сценаристът и режисьор Мичъл Лихтенщайн (син на Рой Лихтенщайн) стартира филма със сцена, в която Доун (Джес Уайкслър) "ухапва" пръста на брат й Брад (Джон Хенсли) когато той се опитва да я пипне "там долу". От този момент неговият страх от женски гениталии го кара да прави секс с жени само отзад. Междувременно Доун кастрира Тоби (Хейл Епълман), когато той отхвърля обещанието си за въздържание и я изнасилва в пещера (която визуално напомня уста с остри зъби). Фактът, че Лихтенщайн не лишава зрителите от кадъра на "остатъка", очевидно цели шок и смях, както и по-късна сцена, в която Доун изкормва гаджето си Райън (Ашли Спрингър), и от отрязания му пенис пръска кръв.
Странната комедия на Лихтенщайн е посветена на женската сила и женския контрол върху нейната сексуалност. Той може и да отива твърде далеч, когато Доун и Брад правят секс и кучето на Брад изяжда (и изплюва) отделения му, покрит с пиърсинги пенис. Но нима някой, който отива да гледа хорър-комедия за "зъбати женски полови органи", очаква нещо изтънчено?
Подобно на "Зъби," "Мьобиус" също подхваща темата за инцеста, друго табу, което е фундаментален елемент от артхаус-киното от десетилетия. Инцестът между майка и син е показван в най-разнообразни филми - от "Murmur of the Heart" на Луи Мал (1971), "Луна" на Бернардо Бертолучи (1979) и "Мошениците" на Стивън Фриърс (1990). Но два филма на хомосексуални режисьори представят това конкретно табу в крайни, понякога притеснителни начини.
"Дивашка благодат" (2007) на Том Кейлин представя мрачната историяна убийството на Барбара Бийкланд. Филмът включва завладяващо актьорско изпълнение на Джулиан Мур като Барбара, богата, ревнива майка, която обича прекалено много сина си Антъни (Еди Редмейн). Да, сексът със сина й е нещо неуместно. Както и това, че тя му помага да мастурбира. А потенциално хомосексуалният Тони, присъединяващ се към Барбара в леглото с нейния гей "приятел" Сам Грийн (Хю Данси) също е ексцесивно. Но заслужава ли тя да бъде убита за поведението си? Психосексуалната драма на Кейлин умело борави с темата за борбата за власт между майка и син. "Дивашка благодат" бе буквално размазан от много критици, но според нас е доста подценен като филм.
"Майка ми" (2004) е смела адаптация на Кристоф Оноре на романа на Жорж Батай за забранената връзка между тъжния Пиер (Луи Гарел) и майка му Елен (Изабел Юпер). Този чувствен филм с две невероятно смели актьорски изпълнения на главните герои, прелива от секс и голота. Пиер е постоянно възбуден, а опитите му да намери облекчение от натрупаното желание преминават през честа мастурбация до нудизъм. Когато майка му заварва Пиер гол на плажа, тя му казва, че "желанието предизвиква у нас слабост".
Тя обаче може и да е плод на въображението му; тя изчезва толкова мистериозно, колкото се е и появила. Това, че тя иска да бъде нещо повече от майка за него, е очевидно, когато и двамата се целуват в такси с Риа (Жоана Прайс). В крайна сметка Елен гледа как Пиер и Риа правят секс навън и дори гали Риа, сякаш за да го почувства в изблиците му на страст. Оноре представя всичко това неуместно поведение и съблазнителните, еротични ситуации като завладяващи, докато "Ma Mere" върви към напрегнат и силно визуален връх. След художествено заснетата секссцена, в която лицата на ангажираните в инцест любовници са показани изпълнени с желание, финалът демонстрира как Пиер мастурбира, гледайки трупа на майка си. Шокиращ край на един шокиращ филм.
