След "Белязаният" (Scarface), култовият филм с Ал Пачино от 1983-та, и още повече след "Криминале" (Pulp Fiction) на Тарантино (1994-та) и "Трейнспотинг" (Trainspotting) на Дани Бойл (1996-та), спокойно можем да заявим, че наркотиците във филмите просто станаха мейнстийм.
При това те се явяват на снимачната площадка в невероятно големи количества.
Затова въпросът как се снимат сцените с наркотици, е не по-малко вълнуващ от този, как се снимат секс-сцените в киното. Още по-интригуващо става, когато отбележим, че актьорите не само позират с различни количества наркотици, ами и пушат, шмъркат и дори си инжектират разни вещества.
След като премина като ураган из почти всички филми от новото хилядолетие - от "Американски прелести" (American Beauty) до Zombieland, дрогата вече навлезе напълно и в сериалите.
Спомнете си само как Броуди друса във "Вътрешна сигурност" (Homeland) или как Джесика Ланг шмърка кокаин в "American Horror Story: Coven". Да не говорим за амфетаминения рай, който представлява "В обувките на Сатаната" (Breaking Bad)...
Тайни "от кухнята"
В тази връзка, сайтът Zimbio разкрива някои тайни "от кухнята" на филмовата индустрия, като се опира на основополагащата статия на Рийд Тъкър в NY Post "Какво актьорите в действителност шмъркат, инжектират си и пушат по време на снимки".
Факт е, пише Тъкър, че в повечето продукции, е абсолютно неприемливо да се използват истински наркотици, затова е необходим някакъв легален заместител.
Ето как стои случаят с кокаина във филмите.
"Всеки който е виждал как изглежда купа брашно или пудра захар, може да разбере как може да се имитира купчина кокаин", пише Zimbio. В киното, истината не е много далеч.
Обикновено, когато се снима кокаин, в Холивуд използват комбинация от налични и лесно намиращи се храни, например царевично нишесте, сода бикарбонат или вече споменатата пудра захар.
"Обикновено използваме царевично нишесте, но в него трябва да се добави малко бебешка пудра, защото нишестето е твърде лепкаво и тежко", споделя Джилиан Албински, реквизитор във "Вътрешна сигурност".
С тези субстанции има един единствен проблем: те са доста неприемливи за шмъркане, ако сцената изисква това.
Затова лактозата на прах се явява едно доста добро решение, което всъщност си е почти стандарт в индустрията. Така поне твърди Майкъл Бейтс в интервюто пред NY Post, когато разказва за сцената, по която е работил в "Шефове гадняри" (Horrible Bosses) от 2011-та година.
"Можете да шмъркате колкото си искате лактоза на прах и няма да ви навреди. Това е просто млечен продукт" - казва той.
Колин Фарел например не е имал никакъв проблем с лактозата, той я е шмъркал дори извън камерата, за да остане верен на характера си, разказва още Бейтс.
Има решение и за онези, които са алергични към лактозата - това е витаминовия прах Inositol.
Понякога, след множество репетиции, актьорите отказват повече да шмъркат. За да предпазят знаменитите носни кухни от лактоза или витаминов прах, от екипа имат и още един трик. Те намазват фунийката, сламката или банкнотата с вазелин от вътрешната страна - така прахът залепва по вазелина и практически много малко от него влиза в носа на актьора.
Рецептата за снимки на хероин не е много по-различна, тъй като консистенцията на двата наркотика е сходна на външен вид.
Ким Слосек, асистент реквизитор във филма на Дженифър Хъдсън за детето на пристрастен към хероина "The Inevitable Defeat of Mister & Pete", използва вместо хероин смес от мляко на прак и Inositol.
Това обаче е възможно само в моментите, в които не се налага хероинът "да се готви".
Inositol не става за затопляне, затова Слосек използва захар и сода. Те се сгъстяват подобно на хероин. Други реквизитори, като Бейтс използват желатин и дори бульон от кубче.
Що се отнася до сцените, в които актьорите си инжектират дрогата "венозно", то, както можете да се досетите - трикът изцяло е в иглата. Кино спринцовките са специални.
Иглата е запушена, освен това при докосването с кожата е направена така, че да се връща назад, създавайки илюзията, че се забива в тялото.
Освен хероин във "Вътрешна сигурност" Броуди пуши и трева.
"Работил съм по продукции, където актьорите искаха действително да пушат трева по време на снимки, и ми се е случвало постоянно да ги дебна" - разказва реквизиторът Джилиан Албински.
Риганът, който основно се използва като визуален заместител на тревата, има още едно качество: като е изсушен понякога той напомня марихуана дори на мирис. Затова Албински твърди, че винаги много трябва да внимава актьорите да не го подменят с истинска трева.
Освен риган, има и марихуана, наречена Wizard Weed (предлагана от сайтове като legalbuds.com). Това е трева, която изглежда и гори като истинска, но в нея всъщност липсва активната съставка THC, така че актьорите няма как да се напушат, докато играят.
Слосек също разказва, че е използвала "фалшива" трева за филма с Дрю Баримор от 2010-та Going the Distance, в който актрисата пуши бонг.
За да се изимитира бонг, не може да се използва обикновен тютюн, защото димът не е така гъст.
Реквизиторите трябва също така внимателно да се вглеждат в малките детайли, включително и в този колко точно е замърсена водата в бонга. За да изглежда по-мръсна във филма, Слосек признава, че е добавила малко кока-кола в нея.
"Трябва всичко да изглежда достоверно, защото със сигурност в публиката ще има някой, който е пушил бонг и той ще бъде критичен. Туку виж е казал: "Защо са го направили така? Това не е достоверно".
Слосек също така знае тайните на това, как се приготвя екстази за филми в домашни условия. Таблетките всъщност се правят от пудра захар у всяка една от тях се маркира с малък печат, натопен в оцветител за храни, за да може да се повтори логото на хапчето, както е в реалността.
Интересно се прави "крак"-ът.
Бучките крак често всъщност се слепят от лепило Krazy Glue, овално в сода бикарбонат.
Още по-лесно е имитирането на халюциногенни гъби. Както можете да се досетите, реквизиторите просто купуват замразени или сухи гъби от китайските магазини.
Разбира се, алкохолът е най-невинната дрога, затова може да се използва спокойно по време на снимки.
Освен ако актьорите не са непълнолетни. Ако случаят е такъв - има заместители, като например безалкохолна бира или в краен случай газиран студен чай.
Водката, както можете да се досетите, си е просто вода. А ако в сцените се пие уиски - то обикновено това е слаб чай.
След като прочетохте всичко това, все още ли мислите, че да се снимат секс сцени в киното е по-забавно, отколкото да се снимат най-надрусаните филми?
