Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Щеш не щеш, слушаш Веселин Маринов

Не помня да сме си поръчвали DJ...
Не помня да сме си поръчвали DJ...

Какво става, ако си ужасно верен фен на волейбола, особено на българския, а в същото време се кефиш на някакво изтрещяло DJ хлапе като Hudson Mohawke или тъкмо си направил коремните преси на фона на Parov Stelar.

Или трябва да спреш звука на телевизора - докато гледаш мач на нашите в архитектурното спортно-развлекателно чудо Арена Армеец, или да го гледаш със слушалки в ушите, но така или иначе все по някое време дочуваш, че и виждаш, потресаващата патриотична хореография, която огрява играта.

Наречете го тесногръдо и издребняване, но винаги съм се чудила как волейболистите понасят да им пускат сантименталните родолюбиви хитчета на Веселин Маринов или Слави Трифонов в почивките и как никой от тях досега не е извикал срещу тази безумна творческа система.

Не става въпрос да ги надъхват с нещо на W.A.S.P или пък с такова за супер изтънчени вкусове. Напротив. Просто не мога да проумея как в 21 век все още е модерно някакъв превъзбуден водещ да подвиква на публиката какво да вика и да я разпява за следващия гейм със сватбарска музика.

Отдавна не знам какви типове ходят да гледат на живо волейбол, но все си мисля, че са цивилизовани и освен това, щом някакви хора могат да се съберат на красив протест в полза на екологията, едва ли е трудно да се организираме и стиковаме спонтанно във викането за любимия си отбор. Не помня да сме си поръчвали DJ...

Не съм се интересувала от случая на въпросния официален водещ на българския национален отбор Теди Джорджо, освен че се надявах да не се прехвърли от залата във Варна тук. Но при поискване в Google, името му се появява в страница на сайт, озаглавен Нов Фолк, както и в парчето "Чупка, моля" с т.нар. певица Дебора.

Ок, всеки да си прави музиката, не ми пречи, не я слушам, но този човек през цялото време се обръща като пъдар към феновете на тази хубава игра и сигурно дразни противниковия отбор, но дразни и доста голяма част от публиката пред телевизорите. Добре, че тази публика също е достатъчно лоялна на отбора, за да си вика нейните неща, да псува на място, да се радва и да удря с юмрук по масата, докато си разлее бирата. Но никак не й е готино победата да се озвучава с чалга толерантен сет. Честно.

 

Най-четените