В Ню Йорк няма тема по-пикантна от тази за апартаментите с контролиран наем. Те са места с почти митичен статус, които непрекъснато са обитавани от едни и същи наематели или техните наследници от 1971 година насам и всеки от тях е парченце от стария Ню Йорк.
Тези наематели (мнозинството са възрастни), са презирани от хазяите си, а наемът, който плащат, е в пъти под пазарните цени - затова всички им завиждат. През 2012 година, когато стана ясно, че някои от възрастните жители на "Сохо" плащат наем от 55 долара на месец, New York Post писа, че "най-добрата сделка в Ню Йорк: едностаен апартамент в Сохо на цената на хубава пържола".
И все пак в историята на контролирания наем, Фани Лоуенщайн държи първото място: За 35 години тя плаща месечно около 500 долара за тристаен апартамент в хотел "Плаза" с изглед към Пето авеню и Сентръл Парк - този тип жилище струва на гостите на хотела над 1 000 долара на вечер.
Служителите на хотела я помнят като огнена жена, която използва всяка пукнатина в закона за контролирания наем с ловкостта и уменията на топ адвокат за недвижими имоти. Тя била ексцентрик в града, пълен с такива като нея. В последните години от живота си тя е живяла в сграда със собственик Доналд Тръмп - най-известният наемодател в страната днес.
Адвокат Гари Лайман е правен съветник на "Плаза" от 1977 до 2004 година, в което време е работил за неколцина собственици, сред които и кандидатът на Републиканците за Белия дом.
Въпреки дългия му опит, Лоуенщайн му е направила особено голямо впечатление: "Тя се оплакваше за всичко. Крещеше. Казвам ви го, защото съм го преживял. Всеки беше ужасен от нея. Тази малка жена, която беше на около 80, дребничка". "Наричахме я Елоиз от ада", спомня си адвокатът.
Историята на Лоуенщайн започва по времето на Втората световна война. Тогава редица нюйоркски големи хотели, сред които и "Плаза" се сблъскват с финансови проблеми и решават да отдават под наем апартаменти дългосрочно, за да си осигурят месечен наем. Един от тези апартаменти наема Лео Лоуенщайн, който е работил в нюйоркската стокова борса и се е предполагало, че може да си плаща жилище на пазарна цена, но се спира на апартамент с контролиран наем. Три години по-късно той умира и договорът за ползване на жилището се наследява от съпругата му Фани.
И Лоуенщайн не мърда от там.
Лайман казва, че тя нямала особено обширен гардероб и обикновено носела дълго палто и малка чанта, дори през лятото. Друга характерна нейна черта бил гласът - въпреки че не била британка, звучала сякаш е. Имала изискан глас и се разхождала из хотела така, сякаш го притежава.
Персоналът се отнасял към нея като към VIP персона, въпреки че тя често не била мила или щедра с тях. Изглежда е третирала служителите толкова зле, че дори години след смъртта й, ако нещо се обърка или счупи, те по традиция крещели: "Фани! ", защото са убедени, че ги преследва.
Тя била истински тормоз и за управителите на хотела. Според закона, на наемателя се полагат всички услуги, които са били налични по времето, по което жилището е било наето. Цялостно почистване се полагало на наемателя веднъж месечно, а боядисване - веднъж на няколко години. Фани Лоуенщайн знаела правата си много добре. И се борела за тях.
В началото на 80-те години тя дава на съд тогавашния собственик на хотела - Westin Corporation - заради дефектен килим. Веднага след това заявила, че Westin се опитват да я убият с отровна боя. Собствениците наели експерти, за да вземат проби от боята. Тя сигнализирала и до здравните власти, които също не открили нищо.
През 1987 година Доналд Тръмп купува "Плаза". Когато преговорите за сделката започнали, Тръмп попитал какви са задълженията на хотела. "Най-големият проблем е...Фани Лоуенщайн", е отговорът, който получил според статия в New York Times. Тръмп предложил на наемателката си апартамент почти 10 пъти по-голям от нейния, с гледка към Сентръл Парк. Освен това тя получила правото да живее там, без да плаща наем, до живот. Получила също ново обзавеждане, храна и всичко. Тя неохотно се съгласила, но поискала и пиано. Получила "Стайнуей".
Лайман отрича тази информация и спори, че опърничавата дама никога не се е местила в друг апартамент в хотела, нито е живяла безплатно. Въпреки това потвърждава, че когато Тръмп е приключил покупката, Лоуенщайн настоявала за среща с него. И я получила.
Не след дълго обаче, здравето й се влошава. Тя твърди, че е заради отровната боя в стаята й и се мести в Парк Лейн, където плаща пълна цена за престоя си и умира на 28 април 1992 година. С това ерата на контролирания наем в "Плаза" приключва. Фани Лоуенщайн си отива, а с нея и стария Ню Йорк.
