Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Аз, бе, хора... Аз пиша писмата на Бербатов :)))

Ами всичко започна на 11-ти март тази година с една палава сатирична заигравка от моя страна към напъните на Митко Бербатов да блогира виртуално Снимка: БГНЕС
Ами всичко започна на 11-ти март тази година с една палава сатирична заигравка от моя страна към напъните на Митко Бербатов да блогира виртуално

Ами всичко започна на 11-ти март тази година с една палава сатирична заигравка от моя страна към напъните на Митко Бербатов да блогира виртуално. Леко възмутен от надменното му дебютно блог-писание, аз спретнах негова пародийна версия. Предоставих текста на сайта http://sportcafe.bg/, те го харесаха и около обед на същия ден (11.03.2010 г.) се появи материалът „Трето кърваво писмо на Бербатов към цялата Вселена". 

Три дена по-късно (на 15-ти март, понеделник) сайтът http://www.sport1.bg/ копира и пейства текста ми, без разбира се да посочи автора и източника. Споменат бе неясно Интернет и „вероятно Facebook". 

На другия ден (16-ти март, вторник) се намесва и Бареков и верижно заковава текста ми на неговите виртуални ширини. Тук: http://www.bnews.bg/article-7146  и тук: http://bsport.bg/article-973 . Викам си „карай", моят блог от 2 години си е като бензиностанция за зареждане с евтино гориво на половината шоу-предавания и жълти вестници. 

Привечер на същия ден (16-ти март) Сашо Диков пусна пълния текст на материала ми в предаването си по „Канал 3", като отново не посочи автора :((( Сега... тук определено се раздвоих. Бесен фен съм на Диков от поне 20 години и ако след пенсия стана журналист, искам да мязам на него. Поне по колекциониране на хубави жени. На първо място. Разочаровах се, обаче че Сашо така и не узна кой е авторът на текста, а той знае всичко години преди да се е случило. 

Междувременно по изрично настояване на Sportcafe.bg, в БиСпорт все пак написаха, че са взели „назаем" текста от някакво Sportcafe. Няма линк, няма автор, няма извинение (за хонорар за пълно препечатване на авторско произведение да не говорим...), а къде се намира това заведение Sportcafe, не казват.   

Днес сутринта (17-ти март, сряда) от ежедневника „7 дни спорт" също са копирали материала ми в коментарната си форумна рубрика ... тук: http://www.7sport.net/7sport/fo_1forum/index.htm.

Тук вече нещата стават глобални, защото дори и Бай Бербат от село БарбииКеново има вариант да си купи вестника на хартиен носител, да прочете великите ми слова и да не узнае, че са създадени от моята клавиатура на стойност 11 лева :))) 

Не че Бай Бербат ми следи блога и ще разбере същността на „копи-пейст" действителността, но поне за пред себе си исках да я обявя на народа :))) 

Истината е, че харесвам играта и успехите на Бербатов. Може да се каже, че съм му нещо като фен. Но не от онези, тип „кон с капаци". Дразни ме когато е в „цикъл" и се лигави по терена. А най ме подразни с онова „гледане отвисоко"... Сигурен съм, че времето ще покаже дали неговият футбол е „правилния", без да намесвам „треньора-титан" Мъри Стоилов в този израз. 

Бих си пожелал Бербо да не ми е бесен. Не съм виновен, че в последния половин век в България най-кльопаните (от жените) и най-одумваните (от мъжете) бяха последователно... барманите (през 80-те), мутрите (през 90-те) и футболистите (към днешна дата). 

Та, да обобщя! Аз съм авторът на материала „Трето кърваво писмо на Бербатов към цялата Вселена", не се казвам нито Интернет, нито Фейсбук и той принадлежи на http://sportcafe.bg/

 

Най-четените