Не повече от 5000 деца бяха приети в детските градини в София на първо и второ класиране, близо 2.5 пъти повече са чакащите отвън, които така и няма да бъдат приети.
Само си представете какво щеше да се случи, ако 41-ото НС беше приело закона за предучилищното и училищно образование, задължаващ родителите да пращат и 4-годишните хлапета в такива заведения? Може би потъналото в бурени "военно НДК" най-сетне щеше да намери сносно предназначение.
Шегата настрана, но всяка сутрин, когато тръгвам за работа, виждам как край детската градина, близо до която живея, спират джипове и разни лъскави коли на хора, които биха могли да плащат без никакви затруднения и на бавачка или за частна детска градина.
Други продължават да шмекеруват, кандидатствайки за ясли например, за да запазят място на детето си в детската градина. Трети действат чрез изпитаната стара схема "пари в плик", четвърти изобщо не се мъчат да кандидатстват през информационната система.
Столичната община се "справя" с този проблем от поне 7 години. Всички помним как кметът Бойко Борисов обещаваше да строят и да строят и пак да строят детски градини с устрема, с който доскоро ни сбъдваше магистралите.
Напук на справянето, почти не са останали терени, на които да се строят детски градини. Рекламирайки бюджет 2013 на София, зам.-кметът по стопанската дейност Дончо Барбалов обяви, че тази година било предвидено строителството на 17 детски градини, което било рекорд. Явно е сложил и ремонтите вътре, защото новите са 8. И те не решават проблема, защото към столицата продължават да се стичат хора като подгонени от чума.
Така че, дори и при слабата раждаемост, тези 12 750 деца, останали сега извън детските градини, ще продължат да се увеличават. Очевидно има нужда от трайно решение, в т.ч. и законодателно.
Първо, да се позволи на родителските кооперативи да осъществяват целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна форма на обучение. Лобито на частните детски заведения направи възможното, за да попречи на узаконяването им. След протести, подобна поправка беше приета при обсъждане на второ четене на закона за предучилищнот и училищно образование, но с условието "съобразено с държавните образователни стандарти". Зад тази формулировка се крият не просто бюрократични пречки, а пирамиди от бюрокрация. А законът така и не беше приет.
Второ, да се въведе - и спазва - социалният критерий. Това означава децата на семейства, които попадат в определена категория доходи и са НАИСТИНА бедни, (а не са шефове на фирми, които се осигуряват на минималната работна заплата), да влизат по право в детските градини.
Нали никой не смята, че това е дискриминация? Защото така поне е сигурно, че тези деца няма да гладуват.
В края на управлението на тройната коалиция имаше идея на НДСВ да се дават ваучери от по 100 лева на родителите, които записват децата си в частна детска градина. Но не успя да се осъществи с мотива, че няма пари.
А пари могат да се намерят. Например да се намали партийната субсидия. Бездруго е най-високата в Европа. Очевидно партиите са ни по-скъпи от децата.
