Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Студентите се ранобудят с кино

За девета поредна година студентското кино привлече голям интерес на фестивала "Ранно пиле"
Станислава Коцева организира „Ранно пиле” вече четири години
Инициативата по сгъване на оригами пилета. Организаторите на фестивала от Американската фондация за България обещаха за всяко направено пиле да добавят един лев в подпомагането на студентското кино
Ректорът на НАТФИЗ проф. д.н. Любомир Халачев на закриването на фестивала

Създаването на студентски филм си е идеализъм от най-чист вид, който се прави на безсмъртния принцип „С пари може всеки, майката му е без пари".

Естествено, по този начин е трудно да се произведе пълнометражно кино, затова и студентските филми почти винаги са късометражни: сбити и изненадващо съдържателни.

Така са започнали да творят и най-големите имена в професията по цял свят, а през изминалата седмица в София десетки таланти поеха по техните стъпки.

Те показаха творбите си на деветото издание на фестивала „Ранно пиле" - уникален международен форум за студентско кино, провеждан в НАТФИЗ всяка година по това време.

Излъчиха се внушителните 69 филма от 18 държави, качеството беше много сериозно, а като основна тема се открои любовта с нейните безгранични проявления.

Станислава Коцева от организаторите на фестивала разказва, че посетителите са били доста и на моменти прожекционната зала на НАТФИЗ им е била малка.

„Непрекъснато се носеха допълнителни столове, прескачаха се хора по стълбите. Наистина може би тази година имахме една от най-добрите селекции от конкурсна програма досега, както и наистина великолепни филми в паралелна програма.

Успяхме да видим и отличените за най-добри студентски филми от целия свят, селектирани от световната асоциация на филмовите и телевизионни училища - CILECT, в която членуват над 160 университета от над 60 държави."

Интересът обаче далеч не беше предизвикан само от свободния вход за всички прожекции, но и от несъмнено хубавите филми и все по-мащабния характер на събитието.

Нямаше как да не изиграе роля и засилващият се интерес към кратките кино форми - те дават възможности за много специфичен творчески изказ, какъвто беше наличен и на „Ранно пиле". Там най-дългият филм траеше 40 минути (и показа протестите в Истанбул), а имаше и такива от по една минута.

Станислава признава, че тази година емоциите са били особено силни и адреналинът все още не е напуснал организатори и участници. За пръв път „Ранно пиле" прие толкова много чуждестранни гости и зароди между тях полезни контакти, идеи за бъдещи проекти и истински приятелства.

За организаторите е гордост и че доста от студентите вече са изразили желание да се върнат да снимат тук или най-малкото да покажат новите си филми у нас.

Българската следа

Мигновено впечатление прави, че сред наградените имаше само един български филм (анимацията „Сивото синьо" на Ина Станишева), отличен именно в категорията за най-добро българско заглавие.

Вероятно това е нормално предвид, че родните продукции бяха малко на брой в сравнение с чуждестранните -  около 18 филма (от общо 69) на студенти от Нов български университет, Югозападния университет и НАТФИЗ.

Това обаче въобще не означава, че българските предложения отстъпваха по качество на останалите и че нашите рано-ранили кинодейци не представляват сериозна конкуренция.

„Побиват ме тръпки, когато чувам изречението „За български филм става",  обяснява Станислава. „Определението „български" трябва да се слага с гордост, а не с оправдание за неконкурентноспособно кино. Може би това е причината за едно неоправдано ниско самочувствие на българските студенти по кино".

Тя признава, че забелязва някаква липса на жажда в българските студенти и малко от тях са се включили към живота на фестивала и към контактите с чуждестранните гости.

„Нивото на университетите и преподавателите е много високо, но като че ли не успяват да възпитат в студентите си този хъс, който е като топинг на всичко останало. Те не проявяват достатъчен интерес към това, което им се предлага. Нямат желанието да крадат занаята си, знания, опит и идеи".

Пилето тръгва на път

Все пак оптимизмът е налице: „Ранно пиле" се разширява с всяко изминало издание, интересът към него също расте. А догодина предстои юбилейният десети фест.

„Планирали сме серия от целогодишни събития, съпътстващи фестивала, ориентирани към допълнителна професионална квалификация, достигане на студентската продукция до по-широка публика, и различни интерактивни и алтернативни форми", загатва Станислава.

Но освен това фестивалът има амбицията и да пътува - първата отправена покана е филмите от „Ранно пиле" да бъдат представени в Университета за култура в Истанбул.

Но както могат да отидат дотам, така могат да стигнат и до всяка една образователна или културна институция в България. Фестивалните филми вече са се излъчвали в галерии, университети, заведения и паркове, а организаторите винаги са готови да ги пуснат на ново място.

Може би най-добрата новина е, че който е пропуснал деветото „Ранно пиле" ще може съвсем скоро да гледа най-хубавите филми от него в Дома на киното, където се готвят специални техни прожекции.

Така хората, които все още се съмняват в качеството на студентските кинопродукции, ще станат още по-малко. А българските „ранни пилета" може и да се увеличат - от това нашето кино само ще спечели.

 

Най-четените