Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Господин за един клик

Я да шибна аз един... Снимка: Ashew prod.
Я да шибна аз един...

Който е пушил като ученик по парковете, си спомня как винаги се намираше някой ухилен полуидиот, който изскачаше иззад някой храст, гордо размахвайки къде по-малко, къде повече навирените си полови белези... Като му креснеш, побягва по заешки.

Тогава Интернет не беше това, което беше. А вече е и по-лошо. Някогашните ексхибиционисти са се трансформирали в "господин за един клик". Току се появи някой отнякъде и размаха ... гаден постинг.

Що е то гаден постинг: не коментира по същество написаното, но непременно съдържа значителна доза обидни квалификации за "нещастника/нещастницата", написала онова, под което той е еякулирал. Въпреки че не я/не го познава. А ако я/го познава, това само увеличава гадничкото удоволствие до степен да ти е супер гот, щото сега ще му/й покажеш - за ква се мисли тая, или тоя, все едно...

"Я да шибна един..."

Семеизливането не е оплодило нови теми, но непременно е заплодило още няколко подобни постинга.

Дребните душици седят в нета и търсят:

а/ кого да плюнат

б/ къде да си го покажат

И в крайна сметка всичко е за тия пусти пет минутки слава.

Нямат шанс иначе да бъдат забелязани. Ако не навирят някой противняшки постинг на място, където са се събрали разни говорещи, денят им не е минал пълноценно.

(Ако няма куп коментари под постингите им във Facebook, денят им се разваля от сутринта, и стената на славата става стена на плача.)

Направих непредставително проучване - сред тесния си приятелски кръг. Ти малоумна ли си, попита ме един приятел, когато го запитах колко пъти на ден пуска коментари под разни статии. Останалите ми се изсмяха.

След това човекът се замисли и каза, че има един професионален форум в еди-кой-си-сайт и там обменят с колеги идеи и мисли по разни поводи. "Един път много се бях ядосал, като четох супер непрофесионална статия в ...издание, но щеше да ми отнеме доста време да обясня на автора й колко много е сбъркал - а и акълът и времето ми струват пари", казва приятелят ми.

Безкрайно ми е любопитно да срещна на живо някои от авторите на подобни постинги (опазил ме господ от повече от една среща...). Анонимността е страшно удобна опаковка. Убедила съм се, че на повечето хора не им стиска да говорят в прав текст и обикновено се сгъват като дърводелски метър пред началници, гаджета, родители, съпрузи/съпруги и пр. Но свалят намордниците в мрежата.

И съм сто процента сигурна, че на живо нито един от тях няма да е толкова просташки злобен.

Нормално. Компенсация на дефицити. Обикновено дефицит на вниманието.

Имаш много свободно време, досадна работа, на която ходиш с нежелание, колкото да отбиеш номера до заплатката, незначителна външност, връзка в полуразпад - или някаква си там връзка, другите все се оправят по-добре от теб и са ти криви - абе уж всичко на пръв поглед е наред, ама искаш, само как искаш, да си ЗА-БЕ-ЛЯ-ЗАН!

Дори не забележителен, защото за това просто се искат повече усилия - и работа върху себе си.  Защото в работата ето, оня натегач пак е първи, пак е похвален, вкъщи пак те гледат на кръв, че някой е по-оправен от теб, съученикът, който е бил голям смотаняк в гимназията, май се е оправил къде-къде по-добре от теб, мацката, на която си метнал око - е, сигурно е курва пълна, но не ти обърна никакво внимание, но сега ще им разкажеш играта на тия, дето...

Какво пък - имаш свой собствен патент върху "умностите", които избълваш. И никой не може да ти го отнеме. Нали всички бъхтаме в разни битки за "невъзможното щастие", както пееше някаква естрада май.

Изумявам се колко величия бродят в Интернет. Сонм от светли умове, в търсене да пожънат своя тур от овации. Натъпкани до последната запетайка в постингите си с увереност в собствената си значимост - и непогрешимост. Посветени на това да изследват въздействието им върху тези, към които са нацелени.

Колко ли време се утрепва по този начин? Достатъчно да се свърши нещо наистина полезно, убедена съм. Например разни хора да се научат да водят диалог. Но за целта трябва да не се страхуват да чуят отговорите - или въпросите.

По правило тези, дето обичат да "шибнат по един", нямат чувство за хумор. Човек, който може да иронизира себе си, не бие по другите, а се надсмива, разсмивайки...

А тези, влюбени в шибването, са същите, дето в живота изпитват удоволствие от бича - върху себе си.

Моля, сваляйте си намордниците само по лекарско предписание. Ваксини срещу бяс в Интернет, уви, още няма.

П.С. Към плюещите: Ни най-малко не става въпрос за цензура, а за възпитание, при това елементарно.

 

Най-четените