Добрият, лошият и гладният в света на състезателното надяждане | webcafe.bg
Webcafe

Добрият, лошият и гладният в света на състезателното надяждане

webcafeLifecafe, по Дейли Бийст
05.07.2019, 19:00 (обновена 08.07.2019, 11:56)
кобаяши

Снимка: © Getty Images

Такеру Кобаяши иска това да се превърне в истински спорт

Малко атлети да толкова иконични, че са познати само с едно от имената си. Пеле. Джордан. Шак. Роналдо... И Кобаяши.

Той е "бащата" на спортното надяждане.

Казва се Такеру Кобаяши и влиза в американските надпревари за скоростно надяждане през 2001 г. на фестивал по надяждане с хотдог на марката кренвирши "Нейтън". Тогава високият едва 175 см японец използва революционна техника на потапяне във вода на хотдога и специфични движения с торса, които са кръстени на него.

Той изяжда впечатляващите 50 хотдога - два пъти повече от предишния рекорд. Постижението изстрелва Кобаяши към славата, а следващите пет победи на прословутото състезание на Деня на независимостта затвърждават позициите му като крал на надяждането - титла, която губи през 2007 г. от Джоуи Честнът.

Шумната вражда между Кобаяши и Честнът е запечатана в документалния филм на спортния канал ESPN - "Добрият, лошият и гладният", която показва възхода и падението на Кобаяши, чиято доминация е прекъсната от Честнът (който печели общо 11 състезания на "Нейтън" и държи един световен рекорд).

Освен това Кобаяши изпада от Главната лига за ядене (MLE) и е арестуван през 2010 г., отново на събитие на "Нейтън".

Това е една смешна, забавна, вълнуваща и объркана история за вражда, съперничество, иновации, амбиции и претъпкани стомаси. Тя изглежда като прелюдия към завръщане в стил Роки, в което Кобаяши е отново в MLE, за да победи Честнът.

Запитан за тази възможност, японецът не звучи особено убеден, особено заради пословичната вражда между двамата. Категоричен е, че двамата не се разбират, но приема, че двамата са коренно различни личности. Кобаяши предизвиква на няколко пъти Честнът, откакто е извън MLE и състезанията на "Нейтън", но конкурентът му не се отзовава.

Всъщност Кобаяши също не умира от желание да се върне на един ринг с Честнът. Той казва, че ако хората искат да го видят да се състезава или ако Честнът го предизвика лично и това не е на сцената на MLE - тогава ще отговори на предизвикателството. Но японецът не държи да се състезава с него. Всъщност дори не иска и да е в една стая с него.

Проблемите на Кобаяши с Честнът, както се вижда и от документалния филм, са пряк резултат от конфликтите му и с шефа на Лигата - Джордж Шиа.

Около 2005 г. Шиа обвързва Кобаяши с договор, според който той може да се състезава само на организирани от MLE събития. Враждата им достига връхната си точка през 2010 г., когато Кобаяши отказва да участва и след това изскача на сцената с тениска "Освободете Коби". Веднага е арестуван и отведен с белезници. Така и не се връща към легендарните състезания на "Нейтън" и твърди, че никога не би се върнал повече.

Допълва, че не харесва начина на мислене там и затова няма желание да се връща. Радва се на свободата си и осъзнава, че е щастлив, че не участва в кауза, в която не вярва.

Затова не иска да бъде обратно в MLE. Голяма част от щастието за Кобаяши е да е далеч от Шиа, който в "Добрият, лошият и гладният" е представен като алчен мениджър, загрижен единствено за вниманието от медиите.

За Кобаяши Шиа остава токсично присъствие в света на състезателното надяждане.

Във филма дори се вижда как Шиа има сценарий за някои неща и предварително разписан сюжет. Кобаяши уточнява, че въобще не вярва на подобен тип хора, защото те манипулират околните непрекъснато. Японецът допълва, че Шиа във филма е дори по-смекчена версия на истинския мениджър, който в реалния живот е далеч по-лош.

Не си мислете, че Кобаяши просто седи и злослови срещу другите.

41-годишният японец все още редовно участва в състезания по надяждане. Амбициите му са да се състезава в наистина много сериозна лига, където всичко прилича на истински спорт, а не на скеч. Иска да се фокусира върху рекордите си, които го правят истински атлет, а не да участва в предварително написани сценарии.

Затова и е убеден, че от MLE са му се подигравали.

Кобаяши обаче не привлича вниманието, на което се надява. Състезанието на "Нейтън" за Деня на независимостта вече е ежегодна и традиционна част от програмата на спортния ESPN, но останалата част от състезанията по надяждане рядко биват отразени. Още повече, че за да накараш хората да гледат на надяждането като на състезание, трябва да има изградена по-професионална структура.

За да се превърне нещо в спорт, трябва да има организация, която да насърчава конкуренцията. Всеки атлет трябва да разполага с агент, с мениджър и с екип, който го насърчава и който му вярва. Оценките не трябва да се дават от организаторите, а от независимо жури.

В същото време Кобаяши иска да направи състезателното ядене по-популярно. Иска да създаде пазар около него, а не само да се конкурира с един или друг опонент.

Две десетилетия след впечатляващия си рекорд Кобаяши не губи от ентусиазма си да се състезава по надяждане. Той продължава да дава най-доброто от себе си, защото се възприема като атлет. И със серия от състезания, които се задават, въобще не е склонен да се отказва.

Надява се след няколко години да е човекът, който насърчава и обучава млади състезатели и да им показва как трябва да изглежда този спорт. Защото като всеки спорт, казва Кобаяши, и този трябва да еволюира.

Oще: кобаяши  кренвирши  надяждане  спорт  състезание  състезание по надяждане  такеру кобаяши  хотдог 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.