Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новите спящи красавици

Дали да целунеш, или да не целунеш, да се събудиш или не: подобни решения са въпрос на лична отговорност Снимка: National Art Museum of Ukraine
Дали да целунеш, или да не целунеш, да се събудиш или не: подобни решения са въпрос на лична отговорност

Имало едно време, в красивата и политически крехка източноевропейска държава Украйна, пет млади жени, които се редували да лежат на легло в Националния музей, очаквайки целувката на истинската си любов. Техните потенциални принцове, след като представят паспортите си на охраната (в Украйна семейното състояние винаги се отразява в паспорта) и след преминаване на бърз тест за херпес, имали правото да целунат жената, която в момента е в леглото. Ако тя отвори очите си по време на целувката, двамата можели да се оженят незабавно. И посетителите на музея, и спящите красавици били подписали предварително договор, потвърждаващ съгласието им на незабавния брак.

Алегории за търпение, случайност и пробуждане

Всичко това естествено звучи изключително странно, но украинско-канадският творец Тарас Полатайко, авторът на проекта "Спящата красавица", провеждащ се този месец в Киев, може би е напипал темата, която перфектно описва брака като институция и вероятно недотам очевидно изразява и състоянието на украинското общество в момента.

"Идеята зад проекта е за търпението", разказва Полатайко пред "Газета по украински". "Нашият народ може да бъде търпелив за дълго време. А когато красавицата спи, цялото кралство също спи. Ако кралството трябва да се събуди, трябва да бъде разбудена красавицата."

Политическите отправки в проекта са повече от очевидни

След провала на Оранжевата революция през 2005, когато животът в Украйна можеше да се промени към по-добро, но това така и не стана (този провал може да бъде приписан най-вече на политическите вътрешни борби), в страната назрява нова гневна вълна. Все така обаче липсва катализатор за реална промяна. В този смисъл украинското общество е като Спящата красавица: в очакване на целувката, която може да я пробуди, или ако го формулираме другояче, на лидера, който най-накрая охотно ще последва. Всичко това е много дълбоко психологическо - и много приложимо към политическия климат в момента.

Но за разлика от традиционната Спяща красавица, която е в един вид кома, проектът на Полатайко предполага самоосъзнаване и в крайна сметка избор. Неговата Спяща красавица не е задължена да се пробужда за който и да е. Решението да отвори очи е единствено нейно.

Мъжете (естествено, това са мъже - Украйна не позволява еднополови бракове, въпреки че се твърди, че един от първите хора, които са дали на една от текущите "Красавици" бърза целувка, всъщност е била жена), които влизат в залата, не са задължени да я целуват. На място те трябва да решат дали да го сторят. Някои се обръщат и си тръгват.

Дали да целунеш, или да не целунеш, да се събудиш или не: подобни решения са въпрос на лична отговорност

Ако преминем отвъд политическите намеци в проекта, очевидно е, че Полатайко иронизира като цяло идеята за брака и обвързването. Творецът е свел историята на истинската любов до най-базовата й същина - твърдейки всъщност, че любовта винаги е хазарт. Изпитваме първоначална тръпка към друго човешко същество и действаме според нея. А след това трябва да се справяме с последиците от това си действие.

Има елемент на риск във всяка връзка, без значение дали искаме да го признаем или не. След като наблюдавате грандиозността на традиционните украински сватби (или повечето сватби въобще), вероятно Полатайко е извел тази церемония до логичния й завършек. Двама пълнолетни хора стоят под светлината на прожекторите и поемат ангажимент един към друг. И двамата са под натиск да изпълняват определени роли. Мъжът трябва да бъде смел, жената - да бъде красива. Как ще се справят и двамата във вълшебната страна след края на приказката? Ако статистиките за разводите са някакъв показател, изглежда, че мнозинството от хората в крайна сметка се женят за непознати.

Може би любовта наистина е толкова глупава, колкото я кара да изглежда Полатайко. Може би няма и нищо лошо в тази глупост. Много истории как двама души са се срещнали са изпълнени със случайности, а първоначалната искра на привличането работи по необясним начин.

Когато се замислите за това, може би идеята да кажете на детето си: "Мама се преструваше на заспала в Националния музей и аз я събудих с целувка" всъщност не е и чак толкова странна.

 

Най-четените