Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еволюция на женската злоба

Бавно, но сигурно женската злоба става нормално поведение
Бавно, но сигурно женската злоба става нормално поведение

Обикновен ден в Онтарио. 86 хетеросексуални жени между 20 и 25-годишна възраст са разделени по двойки в две групи - с приятелка и с напълно непозната спътница. Отведени са в аудитория на университета Макмастър. Учените им казват, че ще участват в проучване за женското приятелство. Но скоро са прекъснати.

При половината от участничките в експеримента се появява слаба, руса и доста привлекателна асистентка, но облечена със сивокафяв панталон и обикновена тениска, със скромен кок. Това е т.нар. „консервативна сътрудница" в проучването.

Жените от втората група се оказват в компанията на „секси сътрудница" - същата жена, но този път тя изглежда съвсем различно - къса черна пола, ботуши, блуза с дълбоко деколте, привлекателно пусната коса.

Трейси Вайланкорт, професор по психология от Университета в Отава, и асистентът Анчал Шарма оценяват реакциите на жените, когато „сътрудницата" напусне залата - независимо дали е „консервативна" или „секси".

Това става по скалата на женската злоба или състоянието, когато представителките на нежния пол се държат като кучки. Bitchy е термин от всекидневния език, чиято популярност кара учените да го приложат като заглавие на своя експеримент.

Те наблюдават езика на тялото на 86-те жени - присвиване на очи, оглеждане, саркастичен смях по отношение на сътрудницата. Например, участничка в експеримента твърди, че сътрудницата е облечена с къса пола, за да съблазни някой професор. Друга пък възкликва още при появата й: „Какво по дяволите е това?".

Всички жени са кучки

„Това поведение е 10 от 10 по bitchy скалата", коментира Вайланкорт. Изследването й, публикувано наскоро в журнал „Агресивно поведение", стига до извода, че „секси сътрудницата" няма много шансове да намери приятелки или да се впише в женски клуб в скоро време.

Участничките в опита просто се оказват доста склонни да злобеят по неин адрес. И този извод повече се затвърждава, когато са в компанията на свои приятелки, а не на напълно непознати.

Вайланкорт изтъква, че се вижда ясно склонността на жените да се занасят една с друга заради начина, по който изглеждат, особено когато той навява безразборно сексуално поведение. Научният термин за женската злоба е форма на непряка агресия. Става дума за агресивно поведение спрямо други, когато знаем, че то няма да бъде разкрито.

„Имаме склонност да бъдем такива, когато знаем, че няма опасност да ни хванат. Иначе трябва да се извиняваш и да обясняваш, че само се шегуваш", коментира тя. Психолозите Рой Баумайстер и Джейн Туендж също имат теория, че жените, а не мъжете, в повечето случаи са тези, които потискат и омаловажават сексуалността на другите, защото се чувстваш застрашени. И това също е форма на непряка агресия.

Бягай от красивите

Някой ще поспори, че единствено жена в лаборатория може да се отнася зле към провокативно облечена друга жена. Така че Вайланкорт прави и друг опит. Тя показва на 86-те доброволки три снимки - на една и съща жена, която е облечена скромно, секси и изкуствено удебелена с Photoshop. И ги попитала биха били приятелки с жената от снимките, дали биха я започнали с приятеля си, ако имат такъв. И, разбира се, дали биха се съгласили двамата да прекарат известно време насаме.

Очаквано повечето от отговорите били „Не", независимо дали става дума за слабата или пълна сексапилна жена. Участничките в опита се оказали три пъти по-склонни да представят скромната жена на приятеля си пред сексапилната. Вайланкорт коментира, че нежният пол се чувства застрашен и засенчен от привлекателни жени, независимо от теглото им.

Историята се повтаря

В изследване от 90-те години на миналия век психологът Дейвид Бъс от Тексас открива, че жените реагират основно по два начина, за да накърнят своя конкурентка за срещи с мъже. Първо е факторът „мръсница" - пускане на слухове, че жената е лесна, с много сексуални партньори и не харесва дългите връзки. Вторият фактор е външният вид - говоренето, че противницата е грозна, прасците й са дебели, полите й - къси, както и куп други примери.

Струва си да се отбележи, че и двата пола не винаги съзнателно осмиват своите конкуренти по отношение на свалките. Оказва се също, че по-зрелите жени не си позволят в такава степен да обиждат жените, които им пречат, както правят в средите на 20-годишните момичета.

Заклеймяването на мръсници го има отдавна, дори в литературата - „Анна Каренина", „Алената Буква" ... Последни проучвания обаче откриват, че жените свикват да се отнасят по този начин една с друга. Нещо като еволюция на женската злоба. Тя се превръща в социално допустима практика в съревноваванията между жени.

Нещо повече - учените твърдят, че до 7-годишна възраст децата от двата пола са еднакво агресивни, но след това постепенно става недопустимо за момичета открито да проявяват това настроение и те се приспособяват към непряката агресия. За момчетата боят е нещо нормално, но с пълнолетието отшумява, защото означава наказателна отговорност.

Мъжете също могат за злобеят по адрес на техен съперник, подигравайки му се за липсата на пари, хубава работа и други материални неща, но със сигурност не и зарази това, че е разюздан в сексуално отношение.

Учените коментират, че именно мъжете могат да помогнат на половинките си да преодолеят женска злоба, но това означава да не се интересуват от външният им вид и сексапила им. И надали ще се случи. Природата може да бъде такава кучка.

 

Най-четените