Не е важно какво знаете, важно е как го мислите | webcafe.bg
Webcafe

Не е важно какво знаете, важно е как го мислите

webcafeLifecafe, по Medium
13.01.2019, 11:19 (обновена 15.01.2019, 09:30)
аугуст ландмесер

Снимка: © Wikimedia

Различните мисловни модели, до голяма степен, са причината за съществуването на уникалната личност. Идентичността на хората е производна на сливането на множество мисловни модели. Те формират собствените ни субективни преживявания.

Единствената истинска революция е просвещението на ума и усъвършенстването на характера. Единствената истинска еманципация е индивидуалната. Единствените истински революционери са философите и светците.

Това са думи на учените Уил и Ариел Дюрант, които прекарват живота си в събиране на историята на Западната цивилизация (8800 страници, побрани в 11 тома, издавани в продължение на четири десетилетия). През 1968 г. те решават да обобщят всичко научено в 100 страници под заглавието "Уроците на историята". В тях те стигат до извода, че начинът, по който мислим, се отразява върху всеки аспект на живота - от способността ни да решаваме проблеми, до разбирането ни за смисъла, ценностите и целите на съществуването.

Дюрант смятат, че въпреки непрекъснатите промени във външната среда истинската битка си остава вътрешна.

Колкото и драстично да се променя светът, промяната няма да се случи наистина, докато не премине през главите на отделните индивиди.

Самото натрупване на информация не прави мисловния процес по-добър. Нужно е хората да разбират и да усъвършенстват умовете си, така че да могат да обработят новата информация.

Мозъците ни са машини за оцеляване, а навиците са моделите, по които умът ни позволява на тялото да пести енергия и да се справя с познати ситуации, без да изпада в дълбок размисъл при всяка една от тях. С течение на времето започваме да разпознаваме моделите около себе си и да ги усвояваме, за да можем да ги ползваме в бъдеще.

Как се случва процесът на формиране на мисълта, все още не е изяснено докрай от науката за човешкия мозък. Мисълта обаче играе ключова роля за по-лесното взаимодействие с всяка нова информация.

Така както създаваме навици чрез действията спрямо околната ни среда, създаваме мисловни навици по отношение на осмислянето на света. Родени сме в реалност, в която отначало дори не можем да различим собствената си самостоятелност от останалия свят. Постепенно детето започва да различава повторяеми модели и да ги прилага в бъдеще. Обикновено, ако даден модел се превърне в устойчив навик, това означава, че той е ценен за човека (в един или друг смисъл). Този извод обаче би бил верен само ако се приложи към правилната информация.

Една от причините, поради които е трудно да променяме мисленето си по дадена тема, е, че мозъкът попада в затворен кръг на мисловния навик, при който информацията се обработва от една-единствена гледна точка.

Мозъкът научава нещо в определен контекст. Затова погрешка го прилага автоматично към другите хора, без да взема предвид какво е било онова провокиращо събитие, което го е накарало да превърне една нова мисъл в рутина.

Няма двама души, които да мислят по абсолютно един и същи начин, защото няма двама души, които да са изживели един и същ живот.

Различните мисловни модели, до голяма степен, са причината за съществуването на уникалната личност. Идентичността на хората е производна на сливането на множество мисловни модели. Те формират собствените ни субективни преживявания.

Колкото по-разнообразни са мисловните модели на един човек, толкова по-коректно той успява да усвои новата информация.

Независимо от огромното натрупване на външна промяна в процеса на историческото развитие, нищо от това няма особено значение, докато не започне да калибрира вътрешното, субективно усещане на човека за средата.

Мисловните модели се появяват от умствените навици, които формираме в отговор на събитията. Затова единственият начин да ги усъвършенстваме, е да търсим нови и провокативни преживявания - например, чрез книги, пътуване до непознати места или дори с хипотетични умствени игри.

Винаги когато се мъчим да решим проблем или ни липсва усещане за задоволство и разбиране, то се дъжи на факта, че настоящите ни мисловни модели не са адекватни на новата ситуация. Колкото повече ги развиваме, толкова по-лесно те ще приемат формата на проблема, с който се сблъскваме.

Разбира се, не всички проблеми могат да се разрешат само с промяна на мисловните процеси. Но урокът, който Дюрант научават от човешката история, е този: осмислянето на събитията около нас може би е много по-важно от самите събития.

Oще: история  мисловни навици  мозък  промяна  психология  революция 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.