Къщата на духовете | webcafe.bg
Webcafe

Къщата на духовете

Цветана Георгиева
18.07.2013, 17:34 (обновена 24.07.2013, 07:14)

1 от 3 снимки Назад Напред

лувър бг

Снимка: © Явор Николов

"Главболгарстрой" е извадил палетите с "Итонг", които "чудесно" се връзват с тухлите четворки, с които е строена сградата. Сделката е за 24 милиона лева

София не е Париж, но ще придобие една идея по-европейски вид, когато врати отвори Националният музеен комплекс. Т.нар. български Лувър ще приюти под един покрив най-ценното от българската култура. За момента имаме само това добро пожелание и почти завършена сграда с неизвестен пълнеж.

Новият дом на националното изкуство би трябвало да покаже както класици, така и съвременни автори. Проектът предвижда място за постоянна експозиция, но все още не е ясно от какво ще се състои тя.

Творчески колектив, начело с акад. Светлин Русев, е натоварен с тази задача, докато новият министър Петър Стоянович твърди, че цялостна визия няма и ценните художествени произведения напразно стоят във влажни мазета.

Не е ясно дали т.нар. БГ Лувър ще бъде единно цяло или ще комбинира музей с галерия за национално и за чуждестранно изкуство. В творческите среди не харесват особено много закачливото прозвище на най-големия културен проект у нас в последните години.

Гордост и величие

"Български Лувър ми звучи като бледо копие на оригинала, като "Мала Маракана", като работно заглавие на нещо, което още не се е случило. Това е признак за управленска безпомощност", коментира Светлин Балездров, графичен дизайнер и преподавател в Националната художествена академия.

"Не съм съгласен, че трябва да правим всичко с провинциален комплекс към света. Като човек от бранша съм поласкан от подобни идеи, но има един проблем с осъществяването им, който може да се опише с българския израз едно към гьотере", допълва скулпторът Красимир Кръстев - Ломски, известен с монумента на Рони Джеймс Дио в Каварна и бронзовия портрет на Севт III.

Подобно е мнението на професора по живопис от НХА Стоян Домусчиев, който също не харесва хрумката на бившия културен министър Вежди Рашидов, дошла при опит да обясни на максимално достъпен език що е то Национален музеен комплекс. Впрочем, той така и не успя да го направи.

"Крайно време е България да има национална представителна галерия за своето изкуство. Парадокс е, но в момента много по-представително е чуждестранното изкуство", отбелязва проф. Домусчиев. Националната художествена галерия (Етнографският музей, сградата на бившия царски дворец) не е достатъчна заради тясното изложбеното пространство, категоричен е художникът.

Хубав или лош, музейният комплекс ще го има. По-важно обаче е какво ще бъде показано там, за да не се окаже амбициозното начинание много труд за нищо.

Между склада и музея

Според Красимир Кръстев произведенията трябва да се преценят не от шепа хора, а максимално публично от по-широк кръг експерти по изкуства, включително и такива, които не са творци.

"Никой не говори за принципите, които правят една творба изкуство или не. В какво се състои трайността на изкуството и с какво то е ценно?", коментира проф. Домусчиев. В по-развитите държави има ясна класификация на художествените произведения - обикновено тя се състои от три степени.

У нас обаче сме свикнали да разглеждаме творците с етикети - най-известни са възрожденските и тоталитарните, между които някак останалото се губи. Освен произведенията, които традиционни са изложени на показ, има много творби по депата на Националната художествена галерия или в частни колекции.

Проф. Домусчиев и екипът му са описали всички 20 000 експоната в депото на НХА. Повечето творби са на студенти, но има и дарения от големите имена в българското изкуство, включително цялата колекция на графика Стефан Кънчев, преподаватели и частни дарения.

Красимир Кръстев посочва, че в областта на скулптурата имаме автори на световно ниво, които обаче не се радват на нужното внимание. Като пример изтъква известният в цял свят, но не и у нас акварелист Атанас Мацурев.

"Трябва ли един талантлив човек да умре или да чака 50 години, за да се сети някой, че е значим?", пита той.

Не Лувър, а държава ни трябва

Когато чешкият художник Давид Черни пресъздаде България като турска тоалетна, София веднага се обиди и настоя паното да се покрие с черен плат. Никоя друга страна-членка не анатемоса брюкселската изложба - независимо от степента на възмущение. Сигурно и на холандците не им е харесало страната им да е потопена в Атлантика и само минарета да стърчат над повърхността.

"Това е показателно доколко властта разбира изкуството. Културата като цяло е забравена и оставена без държавна подкрепа", казва Светлин Балездров. Той недоумява защо НХА и останалите държавни университети, свързани с изкуствата, не са покровителствани от държавата, след като "произвеждат" собственото й богатство.

Вместо това, академиите се конкурират на пазарен принцип с частни университети и школи. Резултатите от тази надпревара са доста тъжни за НХА - някои от специалностите едва се запълват. Стоян Домусчиев признава, че тази година изпитващите там са повече от кандидатстващите, което не е допустимо институцията с такава история. Само преди няколко години над 1500 души се явяваха на изпити, спомня си той.

За да разберем къде се къса връзката, проф. Стоян Домусчиев припомня един странен факт - държавните специализирани художествени гимназии са под шапката на МОН, а университетите - към Министерството на култура. Резултатът е една малка каша, която само затруднява желаещите да се занимават с изкуство - още от съвсем ранна възраст.

И това е само една от бримките в системата, работеща не с цялостна визия, а с краткосрочен управленски мандат от четири години. Дори най-лъскавият музеен комплекс може не може да скрие тези проблеми, които от години поставят в културата в незавидно положение.

Няма кой да остане

Все повече млади хора се ориентират директно към университети в чужбина. Държавата няма ангажимент към творците, които на практика разчитат на случайността и добрата карма, след като приключат образованието си. Част от тях заминават за чужбина, където да се изхранваш с творчество не е химера.

"Съхраняването на културата е функция на самата държава. Никой няма да се погрижи за нея даром. Голямата беля е, че тази култура не остава тук. Бих апелирал българските държавници да не инвестират толкова в сградния фонд, колкото в човешкия фактор. Защото иначе ще говорят за лош материал, който самите те създават. Нека застанат от нашата страна на барикадата", настоява Красимир Кръстев.

Едва ли някой иска българската култура да е бездомна и хаотично пръсната из изложбени зали, прашни складове и частни колекции. В момента нещата стоят точно така. Дано френският полъх в бъдещия Национален музеен комплекс свърши работа и даде шанс за младите български творци. Иначе ще имаме една лъскава голяма... къща на духовете.

Oще: вежди рашидов  изкуство  красимир кръстев  лувър  нха  светлин балездров  стоян домусчиев 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 22.07.201312:55

В тоз политически хаос
един се е скрил като щраус,
друг е размахал юмруци
за да разчиства боклуци.
Трети е тръгнал да тропа
на портата на Европа,
а пък четвърти продава
бедната наша държава.

Някъде там, във килера,
като кутре под миндера
плаче и бие на чувство
бившето наше изкуство.
Чухте ли писъка жалък -
дъвче последния залък
както беззъбата баба
дъвче коричка от хляба.

Всеки във днешните кризи
пази и двете си ризи -
Господи, кой ни наказа
с толкова дива омраза?
Даже Светаго Духа
вятърът го издуха
от всичките нас до един -
Амин!

Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.

Бог да пази България!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.12.2011, 16:56

1 Slater | 19.07.201317:18

Споням си добре как изглеждаше тази сграда през началото на 1980-те; въпреки че изглеждаше солидна отвън, още тогава изцяло дървените гредоредни подове показваха признаци на износеност и несигурност - скърцаха отваратително, а пък за тоалетните не искам да си спомням; централния вход беше малко помпозен, с барелефа на Ленин от лява страна, и вечно пушещти студенти насядали по стълбите отвън; а от вътре, по гранитно стълбище на горе, между 2 и 3 етаж, имаше голямо платно и от него ни гледаше в упор Георги Димитров - на фона на електропроводи и пушещи заводи, със свитък хартия в едната ръка (решенията на 5-ия конргес), а в другата - шлифер (сигурно останал от престоя му в Германия); някъде непрекъснато висеше оня тъп цитат от Ленин, че комунизма е съветска власт плюс електрификация . . . както и да е, ако един ден влезна пак вътре, надявам се да не видя пак всички тези неща.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани