Самото назоваване на думата "фестивал" априори би следвало да предизвика в съзнанието конгломерат от култура. Толкова много, че да ти е трудно да избереш точно какво да гледаш или слушаш, именно защото на такова събитие би трябва да са се събрали по-по-най в съответната културна област. Но дали е така?
На фестивал като на фестивал!
Sofia Rocks, Sonisphere Festival, Kavarna Rock Fest, Spirit of Burgas - всеки един от тях се отличава по своя характер, но така или иначе обединяващият фактор са рокът и метълът. И то не какъв да е - а качествен, извадка от най-доброто, бутиков.
Малко са фестивалите като Sofia Rocks, където на една сцена излизат титани на метъла като Slayer, Megadeath, Anthrax и Metallica. Когато голямата четворка си поделиха една сцена миналата година, музиката и времето сякаш се бяха преплели във вечна симбиоза и гарантираха невероятно изживяване за всички на стадиона. Та ако ще котки да падат от небето, ние щяхме да бъдем там. И бяхме.
Не винаги обаче бандите за даден фестивал са добре компилирани. Такова бе и последното ми изживяване на Sofia Rocks 2011, където подборът на групи бе просто потресаващ - Slade, Saxon, Mike & The Mechanics, Judas Priest. Някакси след изпълнението на "Crusader", "Another cup of coffee" и "Over my shoulder" ми дойдоха супер изневиделица и все едно се пренесох в едно друго измерение. Даже жегата вече не беше толкова силна, публиката рязко утихна, много хора дори се изнесоха извън стадиона на хлад да изпият по една-две бири докато Майк-овете спрат.
След това дълга почивка и Ковърдейл и компания се появяват на сцената. Една протоколна изява, нямаща нищо общо с изпълнението им преди три години, когато той се раздаде максимално, а дъждът охлаждаше страстите.
"Тази вечер имам проблем с топките си", споделя той пред аудиторията. Абе, той го интересуват твоите топки?! Те ли са причината за слабата ти изява?
След Whitesnake вече Judas Priest разбиха сцената и съзнанията на всички, а хората сякаш забравиха за предишните групи. Всичко бледнееше пред Rob Halford и бойната дружина, която типично по Джудас-ки не остави и за минутка почивка за въздух публиката, а бисовете се редяха един сред друг чак до 1.30 през нощта.
В музикално отношение чуждият фестивален опит няма нищо общо. През 1998 г. на OzzFest в Будапеща подборът на бандите бе просто уникално изпълнен - Coal Chamber, Neurosis, Halloween, Pantera, Black Sabbath... Истинска метъл градация, без компромиси! Истински бутик на метъла!
Фестивалните сноби
За колоритната личност на метъл фена може много да се говори, особено когато става дума за фестивал. В повечето случаи фенът е наистина фен. Подготвил се е предварително, подгрява дни наред в буквалния и преносния смисъл и когато дойде заветният ден, е готов да се раздаде максимално. И го прави.
Лично аз съм усещала как сърцето ми ще спре от силна емоция, виждайки групата на живота ми. През 1999 г. Mеtallica в Пловдив ме накараха да се разплача по време на изпълнението на "One". Роб Халфорд накара сърцето ми да бие със скоростта на "Electric eye", а с испански фенове до мен куфяхме и пяхме наравно всички песни от сетлистата.
Но има и друг вид фенове. Те са отишли просто да наблюдават и впоследствие да качат снимки на стената във Facebook. Нека покажем на света, че и ний сме били там. Нека лайк-ват приятелите ни. Този тип фенове може дори никога да не са чували за изпълнителя или пък знаят само едно-две негови по-полуярни парчета, но иначе да наричат себе си фенове.
Един от любимите ми случаи е свързан с познати, които отиват на концерт и се чудят до края защо тази подгряваща група свири толкова дълго време. Всъщност се оказало, че това е самата група, ама кой да знае. "Абе, това тия са? Е, откъде да знам..."
Също така е интересно да чуеш по време на фестивал реплики от типа на "Тия ще ги слушаме ли?" "Ми не, дай да пием бира отвън"...
Истинският фен обикновено е пестил месеци наред, за да отиде на този фестивал и иска да чуе всяка група, да попие всяка емоция. А вие си стойте да попиете бира.
На концерта на Шинейд О'Конър пък много "фенове" напуснаха концерта, видимо разочаровани. Ами така е, мили мои, стилът й не е приповдигнат и тука няма куфеене, а това, че не сте запознати с творчеството й, задава въпроса какво търсите на този концерт или поне така и така сте дошли, слушайте и се запознайте с нея. Къде ти, навън е по-весело!
Към феновете тип „сноби" спадат и тези, които са закупили билет за фестивал на трибуни и твърдо държат никой да не стои изправен пред тях, за да могат те спокойно на наблюдават случващото се и евентуално да тактуват с крак. Съвсем скоро на един фестивал, докато „загрявах" с подгряващата банда, бях леко потупана по гърба и ми бе казано: „Ама моля ви се, седнете си на мястото, ние сме дошли да гледаме концерт, а не гърба ви!".
Пълен потрес, но не попаднаха на правилния човек. Казах им, че ако искат да ходят на театър, са объркали мястото. Наложи се да си сменим местата с мой приятел, за да не става „цирк по време на фестивал".
Друг тип фенове са феновете "пиячи", които имат за себе си високото мнение, че носят на количества алкохол и преди фестивал наливат в организмите си толкова много, че докато дойде време за концерта, те са толкова пияни, че едва ходят, камо ли да се изкефят.
Един дори припадна в краката ми точно преди изпълнението на Manowar на Sonisphere Festival м.г., та се наложи да бъде изнесен - освен че припадна, оповръща всичко около себе си.
Организацията
В последните години българите се понаучиха как да се справят с тълпите без излишни драми. Гривните за "front stage" са идентификационен маркер, който макар и не винаги забелязван от КПП-тата, все пак служи за ориентир. Местата за провеждане на фестивалите обаче по цял свят се правят на огромни площи извън населените места.
Тук имаше лек опит да случат подобно нещо с Хиподрума в Банкя, но не видя бял свят. Сцените обикновено са поне две-три, фестивалите продължават по повече от един ден, има паркоместа, къмпинги, медицински екипи и т.н.
Това, разбира се, се спазва в чужбина, където мащабите на фестивалите нямат нищо общо с родните. Цените на билетите обикновено варират в замисимост от броя дни, които ще бъдат посетени и в зависимост от сектора.
В това отношение може да се каже, че фестивалните концерти у нас са в пъти по-евтини от тези в чужбина и в това отношение сме изключително привилегировани. Съответно и качеството, което получаваме, е доста по-ниско сравнено с това на запад.
Фестивалната култура - бутик или конфекция?
Настина е необходим отговор на този въпрос с оглед качеството, което ни се предлага по време на фестивалите. Но нещата са взаимообвързани и бутиковата музика предполага бутикови фенове и съответно бутикова организация.
А какво получваме у нас? Малко бутик, много конфекция... Sad but true, както е казал поетът. Има още много какво да попием от западния опит. Важното е, че стъпка по стъпка се вървим напред. Но колко време ще отнеме?
