Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо жените раждат все по-малко деца

Защо жените раждат все по-малко деца

Децата, които майките по света раждат през живота си, стават все по-малко. Общият световен коефициент на плодовитост - или прогнозата за средния брой деца, които ще се родят от една жена - е спаднал от 4,7 живородени през 1950 г. до 2,4 през 2017 г.

Въпреки това населението на земята се е умножило почти три пъти от 1950 г. насам - при 2,6 млрд. души преди близо седем десетилетия, днес хората са 7,6 милиарда. Средно 84 милиона души се добавят към населението на Земята всяка година от 1985 до днес.

Данните са събрани от мащабно изследване, проведено в 195 страни и региони, като проследява тенденциите за последните 67 години. Изследователите признават, че резултатите им са доста изненадващи, а перспективата за общества с повече баби и дядовци, отколкото внучета, е съвсем реална за много страни в Европа, включително България.

Плодовитостта, която статистиката изследва, не засяга репродуктивните качества на жените и мъжете. Тя по-скоро е следствие от три ключови фактора - детска смъртност, достъп до контрацептиви, достъп на жените до образование и работа.

Колкото по-образовани стават жените, колкото по-активно се включват в работната сила и колкото по-добър достъп до здравни услуги имат, толкова повече пада коефициентът на плодовитост. Тенденцията е особено ясно изявена сред по-младите жени.

Сред факторите за този обрат се причислява още постепенното отлагане на решението за сключване на брак за по-късен етап в живота.

"Възрастта, на която жените се омъжват, се увеличава. Бракът е един от най-силните фактори за раждането на деца по цял свят", казва д-р Джеймс Киари, координатор в Департамента по репродуктивно здраве и изследвания към Световната здравна организация.

Макар че данните показват цялостен спад на общото глобално ниво на плодовитост, изследваните страни се различават помежду си радикално. Разделителната линия е т.нар. ниво на замяна, т.е. броят на родените деца, които позволяват на новото поколение да замени предходното, без да се стига до демографска криза.

Когато нивото на плодовитост в една страна падне под линията от 2,1 деца на една жена, това е знак, че населението й започва да се смалява. В началото на изследването през 1950 г. нито една държава не се е намирала под тази линия. Днес тя разполовява света на две.

Ако в западноафрикански Нигер се очаква жените да раждат средно по 7 деца в живота си, на остров Кипър тази прогноза е много по-различна - едно дете на майка.

В България усредненият коефициент възлиза на 1,5.

Десетте държави с най-високи показатели са Нигер (7,1), Чад (6,7), Сомалия (6,1), Мали и Афганистан (6), Южен Судан (5,9), Буркина Фасо (5,4), Бурунди (5,3), Уганда (5,2) и Ангола (5,1)

В дъното на класацията са Кипър и Тайван (1), Южна Корея, Андора, Пуерто Рико и Тайланд (1,2), Босна и Херцеговина, Полша, Молдова и Япония (1,3).

Тази тенденция на спад под нивото на замяна е забележителен преход, посочват изследователите. Ако не настъпи промяна в демографските и миграционните политики, много от нациите по света ще се стопят още повече.

Опитите на държавите да поощряват раждаемостта с финансови стимули за семействата (например - с удължаване на отпуска за майчинство) не дават очаквания резултат.

Показателно е, че страните с по-развита икономика - включително по-голямата част от Европа, Съединените щати, Южна Корея и Австралия - имат по-ниско ниво на плодовитост.

Това не означава, че броят на жителите на тези държави спада - той зависи от множество фактори като смъртност, миграция и др. В някои случаи повишаването на плодовитостта може да се засече едва след смяната на цяло едно поколение. Във всички случаи, предупреждават учените, светът върви към ситуация, в която много страни ще изпитат негативните ефекти на този преход.

Самото застаряване и намаляване на населението не е задължително да доведе до катастрофални събития, стига цялото общество да се пренастрои към тази огромна демографска промяна.

Демографията се отразява на всеки аспект от живота. Цялото държавно и икономическо планиране се базира не само на данните за населението, но и на възрастовата му структура, която се променя с всяка изминала година.

Дори работният пазар ще трябва да се промени и адаптира към новата реалност. Моделът на пенсионната възраст от 65-68 години скоро може да се окаже неустойчив в много държави в Европа.

Изследването, което е част от анализа "Глобалното бреме на болестите", посочва, че засегнатите от демографския спад страни би трябвало да обмислят мерки като увеличаване на имиграцията, за да уравновесят прираста (политика, която може да създаде съвсем различни проблеми), или да въведат мерки за поощряване на по-масовата раждаемост.

Ако настоящите тенденции се запазят, скоро ще има твърде малко деца и прекалено много хора над 65-годишна възраст.

Страната, която е най-притеснена от тази ситуация, е Китай. Това звучи парадоксално, доколкото населението се е увеличило от около половин милиард души през 1950 г. до 1,4 млрд. души днес.

Проблемът е, че броят на работоспособните хора в китайското население вече започва да спада, а това дава незабавно отражение върху потенциала на страната за икономически растеж.

Китай също се сблъсква с проблема за нивото на плодовитост, което в момента е едва 1,5 - затова наскоро сложи край на прословутата си политика за "едно дете на едно семейство".

Индия все още е над нивото на замяна на поколенията, но съвсем скоро ще премине във втората категория.

Това не означава, че световното население ще се "смали" в средносрочен план.

Доклад на ООН от 2017 г. излезе с прогноза, че хората по света ще нараснат до 9.8 млрд. души през 2050 г. и 11,2 милиарда през 2100-та година. Най-голям прираст в следващите 30 години се очаква да има в страните от Африка.

Изследването за плодовитостта е част от общо седем анализа, финансирани от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс за ефектите от заболяванията по света. Данните показват все по-растящ проблем със затлъстяването на населението в почти всички страни по света. Отчита се още, че не-заразните болести допринасят за все повече смъртни случаи по света.

Най-рисковите фактори са високата кръвна захар, високото кръвно налягане, високият индекс на телесна маса и тютюнопушенето.

Средната прогноза за продължителност на живота се е увеличила значително от 1950 г. досега - от 48,1 до 70,5 години за мъжете, и от 52,9 до 75,6 години при жените. Авторите на изследването обаче подчертават, че увеличеното дълголетие на жените не означава живот в по-добро здраве.

Изводът е, че страните от цял свят не успяват да изпълнят здравните цели, поставени от ООН, а резултатите би трябвало да послужат за "електрошок, който да накара националните власти и международните служби не само да удвоят усилията си, за да не загубят трудно постигнатите успехи, но и да възприемат нов подход за борба с все по-разнообразните заплахи".

Колкото до плодовитостта - ключът е в това жените да могат да си позволят толкова деца, колкото биха искали да имат, и да ги родят от партньор, който сами са избрали. Най-важното е този избор да бъде на разположение на жената.

 

Най-четените