Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Феноменът "Твърде много хора искат да пътуват"

Огромни тълпи предизвикват щети на околната среда, опасни ситуации, мизерия и изтласкване чрез високи цени на местните жители Снимка: Pixabay.com
Огромни тълпи предизвикват щети на околната среда, опасни ситуации, мизерия и изтласкване чрез високи цени на местните жители

В края на май месец Лувърът затвори врати. Служителите в музея излизат на протест като твърдят, че домът на Мона Лиза и Венера Милоска е толкова претъпкан, че мястото става опасно и невъзможно за поддържане.

"Лувърът се задушава", казват в изявление от профсъюза на служителите там.

Те изтъкват, че съоръженията на музея са "тотално неадекватни" да се справят с огромния обем посетители.

На половин свят разстояние оттам дълга редица алпинисти чакаше, за да изкачи Еверест. Опашката по стръмния склон на планината изглеждаше като опашка пред някоя мудна държавна институция малко преди обедната й почивка.

Снимката със струпаните хора набра невероятна популярност. Почти дузина катерачи загинаха, а шерпи и оцелели твърдят, че пренаселването на най-високия връх е основната и дори може би единствената причина за тази трагедия.

Подобни инциденти не са изолиран случай.

Тълпи от Instagram потребители предизвикват тежък проблем с обществената безопасност по време на супер-цъфтежа на маковете в Калифорния. Тежка екологична криза провокира на остров Майорка да бъде въведено "лято на строги мерки" срещу посетителите.

Барселона, Венеция, Рейкявик и Дубровник са наводнени. Плажовете в Тайланд, Мексико и Филипините са съсипани. Природни забележителности от Сиера Невада до Андите са изложени на риск. Религиозни локации от Камбоджа до Индия и Рим страдат от тълпите.

Този феномен на прекомерен туризъм е подобен на коктейлите "Маргарита" сутрин на ол-инклузив круизите - изведнъж са практически навсякъде. Съчетанието от макроикономически фактори и променящи се бизнес тенденции кара все повече туристи да се трупат на популярните дестинации.

Това води до щети за околната среда, опасни условия, мизерия и изтласкване на местните жители заради високите цени.

И градовете по света си задават един въпрос - има ли нещо, което може да се направи, така че да не стават твърде популярни?

Местните жители се оплакват от туристите от незапомнени времена, а масите проявяват неуважение и вандализират природни и създадени от човека чудеса, откакто са започнали да ги посещават. Но туризмът такъв, какъвто го познаваме, е бил много по-органичен.

В началото на XIX в. пътуването за лично удоволствие е занимание само за богати благородници и образовани професионалисти - хора, за които то е израз на социалната им класа и е показвало влияние, власт, пари и свободно време. Едва към 1840 г. се развива комерсиализираният масов туризъм като той се разраства с увеличаването на средната класа.

Ако туризмът е капиталистически феномен, то прекомерният туризъм е неговият побъркан братовчед от късния капитализъм.

Той "ражда" смъртните случаи заради селфи стикове, кораби с шведска маса, акостирали край исторически пристанища, ергенски партита, които приключват с престъпления, лайвстрийминг на съсипването на крехки естествени хабитати и така нататък. Просто има твърде много хора, които се струпват в популярните дестинации.

В Барселона има 30 млн. посетители годишно при население от 1,6 млн. души. 20 млн. посетители във Венеция при население от 50 хил. души. Ла Рамбла и пиаца Сан Марко могат да поберат ограничен брой хора, а през лятото изглежда всички си поставят за цел да разберат точно колко.

Основната причина за този пик на туризма е макроикономическа.

Средната класа вече е глобална и десетки милиони хора в последните години разполагат със средства, за да пътуват. Китай е отговорен за голяма част от този растеж - броят на пътешествията в чужбина на китайски граждани е нараснал от 10,5 млн. през 2000 г. до около 156 млн. души през изминалата година.

Той обаче не е единствен. Пътешествията на международни туристи по света нарастват от малко над 70 млн. през 1960 г. до 1,4 млрд. сега. Масовият туризъм, както казахме, е напълно нов феномен и то доста мащабен.

Бизнес тенденциите също допринасят за превръщането на райски кътчета в изгубен рай. Круизните почивки са много по-популярни, отколкото са били преди и изгарящите дизел кораби изсипват хиляди пътници наведнъж в пристанищните градове. Свръх-евтини авиолинии използват малките провинциални летища и драстично намаляват цената на пътешествията из Европа, Америка и Азия.

Те насърчават пътниците годишно да извършват 1 млрд. полети с бюджетни авиокомпании.

Платформи като Airbnb увеличават броя на подходящите за наемане стаи в градовете от Еио до Делхи и намаляват трудностите с намиране на места за настаняване на пътешествениците. Те увеличават капацитета за посрещане на туристи и вдигат наемите за тамошните жители - средно с 4 на сто в Барселона например.

Социалните мрежи също имат ефект - приложения като Instagram карат туристите да се провесват от скали и да задръстват жизненоважни пътища в търсене на перфектния кадър.

Места като Yelp и TripAdvisor правят ресторанти, музеи и плажове по-лесно откриваеми и съответно - по-лесни за съсипване. Прекомерният туризъм е медиен феномен в същата степен, в която е и всичко останало. Думата overtourism навлиза в масова употреба през 2017 г. с широко отразяване на проблемите във Венеция, Бали и навсякъде другаде.

Терминът провокира глобални негативни реакции срещу туристите и негативни реакции на негативните реакции.

Разбира се, някои опасения от прекомерния туризъм изглеждат крайно преувеличени и много от местните оплаквания са провокирани от класова или расова дискриминация.

Много от туристическите дестинации нямат проблем с броя посетители - възможно ли е Лас Вегас да бъде прекалено пренаселен с туристи? Пътешествениците и техните преки инвестиции остават важен източник на средства за малки италиански градчета и огромни американски паркове, както и хиляди други места.

Няма спор, че много места са наистина претъпкани, но проблемите основно са съсредоточени по плажовете и сградите, а не в кварталите и регионите.

Да, има такова нещо като "прекалена привлекателност" на някои от тези места и кметовете и общинските съвети правят каквото е по силите им, за да я намалят. Много места въвеждат или обмислят туристически данък, например Амстердам, Бали, Единбург, Рим и Венеция. Тези такси върху хотелския престой и дневните пътувания намаляват броя на посетителите на определени места и осигуряват доходи подобряване на инфраструктурата и отстраняване на щетите, които туристите неизбежно причиняват.

Правителствата също така въвеждат регулации като забрана на туристически автобуси в Рим или пропускателен режим и билети в Барселона. Този тип мерки ще стават все по-важни в следващите години, докато глобалната средна класа се увеличава, социалните медии стават все по-вездесъщи, а туризмът - все по-евтин.

Тези феномени неизбежно означават повече оплаквания от местните жители и повече щети, опашки, селфита и неадекватно поведение на туристите.

Те обаче означават и по-голямо познаване на различни култури, повече инвестиции, повече глобални връзки, по-голяма демократизация на туризма и вероятно повече благоговение и възхищение пред чудесата на света.

Дори и прекомерният туризъм си има своите позитиви.

 

Най-четените