Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Докторът, който лекува доходите на пациентите си

Защо медицината не се занимава с най-сериозния проблем на болните - бедността Снимка: Getty Images
Защо медицината не се занимава с най-сериозния проблем на болните - бедността

Гари Блок се занимава с медицина, защото иска да помага на хората, които живеят в по-тежки условия спрямо самия него. В продължение на години канадският лекар помага на пациенти, които се сблъскват с крайна бедност и безработица.

Колкото и лабораторни изследвания да пуска, колкото и лекарства да изписва по рецепта, общопрактикуващият медик стига до един неизменен извод: здравословните проблеми на повечето от социално-слабите пациенти не се променят значително. Причината за това се крие във факта, че медицината не се занимава с най-сериозния проблем на болните - бедността им.

През 2005 г. Блок решава да промени подхода си, като започва да разработва концепцията си за "рецепти за пари". А през последното десетилетие я прилага на практика.

Това, което прави лекарят, е да покаже на най-бедните си пациенти различни начини, по които биха могли да увеличат доходите си - например, като кандидатстват за социални помощи или за надбавки за инвалидност. Много често се налага просто да помогне на хората да попълнят съответните декларации или молби, с които да получат достъп до помощ от държавата.

Влиза ли това в професионалните задължения на един лекар? Да, отговаря Блок.

"Защото ако не лекувате социалните фактори на човешкото здраве - като доходи, жилищно настаняване и др. - значи не полагате всички възможни усилия, за да гарантирате, че пациентите ви ще оздравеят".

Целта на канадския лекар е да мотивира колегите си и държавата да приложат този модел на по-широка база. Разрешаването на индивидуални казуси на бедни хора е добра стъпка в правилна посока, но не е устойчиво без системна промяна.

През 19 в. основателят на модерната патология Рудолф Вирхов посещава множество индустриални центрове в Европа и стига до извода, че има връзка между състоянието на социалната среда и здравословния статус на населението. Той изтъква, че медицината не може да се отдели от политическия и обществения живот.

След 60-те години на 20 век има стабилен поток от научни изследвания, които разглеждат отношението между социалната среда и здравето на хората в различни географски местоположения, с различни болестни състояния, както при възрастните пациенти, така и при децата, израснали в мизерни условия. Тази база се разглежда задълбочено според биологичните маркери и епигенетиката - промените в начина, по който се проявяват гените на хората, които живеят в тежка среда.

През 2008 г. комисия към Световната здравна организация потвърждава, че няма реално разделение между социалните условия и здравето, като препоръчва на медицинските специалисти да обърнат внимание и на съпътстващите фактори по време на лечението.

"Има изключително силни изследвания, които доказват връзката между бедността и влошеното здравословно състояние. Повечето специалисти в сферата на здравеопазването разбират тези данни, но просто ги подминават, като си казват "Този проблем не влиза в моите работни отговорности". А всъщност това не е вярно", казва Блок.

Съпротивата идва от страна на някои лекари, които се опасяват, че не разполагат нито с ресурси, нито с времето да се занимават със социално-битовите проблеми на пациентите си. От две години насам обаче властите в Онтарио проявяват интерес към идеята на Блок и са го поканили да разработи обществена програма за подкрепа на по-бедните пациенти.

Първата стъпка на Гари Блок е да разработи "клиничен инструмент за бедността" - брошура от три страници, съдържащи съвети към общопрактикуващите лекари, които работят със социално-слаби пациенти.

Най-общо, правилата му гласят следното: Питайте хората с какви доходи живеят, не забравяйте за връзката между средата и болестните състояния, вземете мерки и свържете пациентите си със системата за социални помощи.

Блок дава пример със свой пациент - мъжът е живял на палатка край Торонто в продължение на пет години, без достъп до здравна помощ, с травматична история от детството си и с тенденция към прогресивно изолиране от обществото.

"Когато дойде в кабинета ми, беше в окаяно състояние. Искаше да си намери стабилен подслон, но не разполагаше нито с доходи, нито със социални помощи. Беше очевидно, че страда от сериозни физически и психически проблеми - посттравматично стресово разстройство, дълбока депресия, диабет и ужасни рани на краката. На първо време, успяхме да му намерим място в център за настаняване на бездомни хора. След това го вкарахме в програма за помощ на инвалиди. Всичко това промени житейската му ситуация. Получи възможност да наеме жилище, да си купува редовно лекарства, да се храни нормално за първи път от години. Започна да посещава група за взаимопомощ, чрез която постепенно възстановяваше социалните си връзки. Здравословното му състояние се подобри значително.

"Когато влезе в кабинета, изглеждаше изтощен и изпит, а за около една година се изправи на крака", разказва лекарят.

От началото на програмата в болницата "Сейнт Майкъл", Гари Блок успява да осигури държавно финансиране за наемането на двама служители на пълен щат, чиято работа е посветена изцяло на помощта за пациенти в тежко социално положение. Сътрудниците му разговарят с всеки човек в нужда, помагат за финансовата грамотност, попълват данъчни декларации и т.н. Екипът на Блок разполага и с юрист и правен асистент, които се занимават с всевъзможни проблеми на пациентите, свързани с имотното им състояние и доходите.

Канадският лекар защитава идеята, че ако правителството отделя повече средства за справяне с проблемите на бедността, в дългосрочен план ще спести много по-големите разходи за лечението на хора с хронични заболявания, свързани със социалната им среда.

"Проблемът е как да накараме властите да мислят в дългосрочен план. Как да убедим хората, чийто мандат изтича за 4 години, че трябва да поемат риск с реформа, чийто ефект ще се прояви години след оттеглянето им от власт", коментира той.

Гари Блок дава пример с политиките за ограничаване на тютюнопушенето.

"Преди 50 години никой не обръщаше внимание на цигарите от перспективата на здравеопазването. Едва когато медицинският свят навакса със забавянето и видя доказателствата за вредното влияние от пушенето, започна да оказва натиск върху властите", казва той.

Понякога е нужно да минат десетилетия, преди да да се приемат фактите. Докато държавата не се справи със социалните си проблеми, последиците върху обществото здраве ще стават все по-тежки, а това ще обременява всяко следващо поколение с още по-масивни разходи.

 

Най-четените