Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За дамите и... кифлите

Логично за мъж на моята възраст, най-подходяща партия са дамите по към 30 и мааалко отгоре...
Логично за мъж на моята възраст, най-подходяща партия са дамите по към 30 и мааалко отгоре...

Водя се средностатистически българин, с всичките предимства и недостатъци на човекоподобните същества от мъжки пол, обитаващи нашите ширини. Ръст - среден, телосложение - по-скоро слабо, възраст - средна (между 30 и 40, но повече към 40), работя... да кажем прилично платена работа, обличам се спортно-елегантно (каквото и да значи това, но така са ми казвали), малко нещо имам - един брак зад гърба си, че и дете ми се води на мое име, поне по документи.

Леле, дотук замяза на профил в "Елмаз", но не е, защото съм анонимен и винаги ще остана за вас анонимен. Това е само за представянето ми, да не кажете, че се целя високо. Като почти всяко човешко същество, логично изпитвам вътрешна, понякога и ясно очертана през панталоните или дънките външна потребност или необходимост от контакти с индивиди от противоположния пол.

И тази ми потребност ме кара да осъществявам контакти с тях - първоначално визуални, при срещане на интерес от другата страна преминават във вербални и т.н. по добре известния ви ред на нещата.

Дали съзнателно или не, но интерес в мен предизвикват предимно добре оформените, емоционални и преминаващи фейс контрола ми жени без деца (за последния критерий мога да напиша дисертация). Но тук се наложи с времето и контактите още един показател - възраста им.

Казвам "наложи се", защото нямам навика да си подбирам партньорките като дрехи в мола, по марка, размер, дата на производство и т.н., или ме привличат, или не. Логично за мъж на моята възраст, най-подходяща партия са дамите по към 30 и мааалко отгоре, но противно на тази логика и до ден днешен съм нямал честа и удоволствието да пообщувам по-продълително с такава. И тези дни се замислих - защо.

Ще ви споделя "искрено и лично" какво в тези дами ме отблъсква. Безсмислено е да описвам подробно физическата непривлекателност на запуснатите такива, гордо разхождащи и щедро показващи паласки, коремчета, целулит, следи от груби изяви на кварталната козметичка и прочее. Те могат да предизвикат в мен само съжаление и нищо повече.

Бегло ще спомена, за да не се обидят, че направо ги пропускам, емоционално амортизираните от дълга редица селски бекове жени, виждащи в мен човека, който да им реши житейските проблеми, тъжни, а понякога направо отчаяни, те се вкопчват в мен, като последна сламка в морето, готови да се раздадат до последно, само и само да не останат без мъж до себе си.

Аналогия на мъжа в животинския свят са хищниците според мен, а те имат лошия навик да изпитват страст и удоволствие да преследват потенциалните си жертви и сами да забият нокти и зъби в тях, но подминават с пренебрежение жертвите, убити от друго животно, кротко лежащи в прахта и издаващи специфична миризма.

И да си дойда на думата. Става въпрос за дамите, около 30, поддържани, една идея по-умни от контингента сервитьоро-продавачки, финансово независими, достатъчно "узряли" за сериозна връзка.

И тук моята техническа (всичките ми дипломи от средното образование, включително и по-нататък, са за технически специалности) мисъл, не може да не направи разделение по някакъв показател.

Забелязал съм странна тенденция в преобладаващата на тази черешка на тортата за мен група жени, към развиване на паралелни връзки, вероятно с цел презастраховане (имаше и такава статия в Webcafe на едно преждевременно "узряло" момиче - за мъжете във фризера).

Дали подтикнати от годините или по други причини, въпросните "дами" имат лошия навик, да ходят едновременно с няколко мъже, и да се свалят с още няколко пъти по толкова по скайп, фейсбук и форуми, да не би случайно да се минат и да останат на сухо, ако с някой от тях не се получи.

Няма да повтарям приказката за двата стола. Интересно ми е обаче защо - като се държат като к*рви, после ми се сърдят, че ги третирам като такива? Досадно-скучно-моногамен съм и от потенциалната си партньорка в живота не искам нищо повече от това, което съм готов да дам. Да, ама не, те са по-умни и трябва да излъжат някой мъж.

Втората подгрупа са сингъл каките, достатъчно умни да не се опитват да лъжат мъжете, успели да превъзмогнат порива да скочат на първия срещнат - след раздялата с предишния. При тях пък съм забелязал едно по-особено заболяване, наричам го синдрома на закъснялата девственост.

Изведнъж, вероятно поради факта, че виждат в мен добра партия като кандидат за остаряване заедно, развиват забавната склонност към прекалено морализиране и консервативност, дане си помисля че са някакви си лесни. И ми става тъпо, ама много.

Значи от една страна ми обясняват как съм бил по-по-най-Мъжът (умишлено е с главно "М"), който изобщо някога са срещали, от друга - имат над 10 години креватен стаж, в който могат да се открият екземпляри, които не могат да ми се опрат и на малкия пръст абсолютно по никой показател, на които са "пуснали" на втора, та дори и на първа среща навремето (и аз съм бил на студентски купони...).

Значи, за тях може, щото са били тъпи, смотани, ограничени, безпереспективни и са им миришели чорапите, пък на мен трябва да ми се опъват и да ме мотат едва ли не докато подпиша в гражданското, защото съм толкова идеален (според тях) и не ми миришат чорапите.

Алооо, те хората кола не си вземат без тест-драйв, те жена искат да си взема на сляпо. "Пък младото женско месо поефтине", както казва един уважаван от мен класик от този форум, и докато каките ме мотаят и ми се правят на принципни, навън се разхождат едни млади апетитни изкушения, малко или много тъпички, но за онези добре познати възвратно-постъпателни движения стават.

И не искат нищо повече от каките. И изобщо не се дърпат.

 

Най-четените