Това е първият материал от конкурса в памет на един от нашите автори, Никола Рачев. В рубриката "Колелото на късмета" ще публикуваме най-добрите текстове в обем до 1000 думи, дело на автори от 18 до 25-годишна възраст. Наградата "Никола Рачев", която включва и парична премия от 1000 лева, ще бъде връчена на победителя на 5 януари 2014 г.
Интервюиращ: Здравей, благодаря, че се съгласи да ни приемеш.
Никола: Аз ви благодаря, че сте тук.
И: Къде сме?
Н (усмихва се): У нас.
И: Къде е това у вас?
Н: Навсякъде и никъде.
И: С какво се занимаваш в момента?
Н: С по малко от всичко. Но основно съм това, което наричате "пазител".
И: Разкажи ни повече.
Н: Всеки човек си има един вид пазител. Някой, който помага. И не само.
И: Повечето хора не вярват в това.
Н: Проблемът е, че пазителят съществува чрез вярата. Колкото по-силно вярва човекът, толкова по-силно е влиянието на пазителя. Ако не вярваш, просто няма как да разчиташ на помощ.
И: На кого си пазител?
Н: Не е само един човек. Много са. Няма как всеки да си има собствен пазител. Освен това много хора са изгубили вярата си до степен, че няма как пазителят да им помогне. В момента отговарям за цял дом за сираци. 136 деца. Освен това приятелите ми, близките...
И: Трудно е да бъдеш Бог, така ли?
Н: О, не. Напротив. Много е лесно.
И: Позволено ли ви е да се намесвате в съдбите на хората?
Н: Ние не се намесваме. Само коригираме съдбовната пътека. Не можеш да промениш съдбата си. Позволени са само леки отклонения.
И: Кой отговаря за изчертаването на съдбата?
Н: Съдбата се генерира на случаен принцип и включва положение в обществото, външен вид, пол, IQ, призвание и така нататък. Всичко останало вече зависи изцяло от вас.
И: Тоест имаме правото на избор?
Н: Изборът ви отдавна е направен. Просто трябва да разберете защо сте го направили. Да проумеете първопричината и тогава вече ще имате възможност да промените избора си.
И: Как се генерира съдбата?
Н: Ето тук вече си имаме нещо, наречено "Колелото на Късмета". То генерира качества и положения.
И: Не разбирам.
Н: Нека ви обясня на какъв принцип работи вселената. Всички хора се раждат, живеят и умират с цел. Целта е информация. Хората са потоци от информация в преходна обвивка. След като умре човек, той се връща към първоизточника на всичко живо. И донася със себе си информацията, която е събрал, докато е бил "жив".
Първоизточникът има нужда от информация, за да съществува. За това има добри и лоши хора. Всеки дава своя уникален принос. Вселената се разширява. С нея се разраства и популацията на планетата Земя.
Затова и цивилизацията ви търпи развитие. Защото информацията винаги трябва да се променя и обновява.
Във вселената има ред. Тоест не можем да оставим "Колелото на Късмета" да генерира съдби на абсолютно случаен принцип. Понякога ни трябват повече добри хора. Понякога повече лоши. Човек се ражда с предварително изкована съдба. Живее, събира опит. След като умре, се връща при първоизточника, доставя нужния на вселената опит и отново се изпраща на земята.
Във вселената нищо не се губи. Няма "Ад" и "Рай". Абсолютно всички хора са равни и еднакво нужни. Добрият понякога се опитва да бъде лош, но все не му се получава. А не разбира, че съдбата му е да бъде добър.
И: "Колелото на Късмета". Намираш ли го за иронично?
Н: Не. Винаги съм знаел, че около нас има нещо невидимо.
И: Не е честно. Би трябвало хората да имат правото сами да определят съдбата си.
Н: Никой, никога, никъде не е казвал, че трябва да е честно. Имат правото да определят как ще изживеят живота си. Дали ще изберат да бъдат щастливи или угнетени. Имат правото да избират в какво да вярват.
И: Тогава какво ще кажеш за Библията? Не е ли тя, която подпомага определянето на човешките ценности при повечето хора?
Н (смее се): Само евреин може да напише книга, която да се продава 2000 години. Библията няма нищо общо. Повечето хора са създадени добри, за да не се унищожават с прекалено голяма скорост.
И: Сами ли сме?
Н: Има още милиони вселени като вашата. Връзките между вселените се контролират строго. Понякога разрешаваме пътувания, разбира се. Бяхме изпратили човеци от друга вселена, за да помогнат със създаването на пирамидите в Гиза. На едната пирамида беше останал огромен отпечатък от палец. Стоя така 500 години. Добре, че го видяхме навреме.
И: Какво обичаш да правиш, когато си на Земята?
Н: Обичам да се разхождам късно през нощта, точно в онази нулева точка от денонощието, когато всички нормални хора отдавна спят, а ранобудниците още не са станали. Тогава, когато нощните птици кроят планове за утре или правят равносметка за вчера, а по улицата минават само кучетата. Обичам да посещавам приятели и близки.
И: Усещат ли те, когато си покрай тях?
Н: Мислят си, че усещат. Но усещането за присъствие е само спомен от някогашна близост, сънувано в отминал живот. Я чакай, наистина ли беше толкова отдавна? Не, въобще не... а наглото ехо на вътрешния глас пресипнало повтаря "да... да... да...". Защото ти си друг, те са други, а тяхното "аз" скита самотно по чернобелите коридори на живота. Реално аз съм там, но ме няма.
И: А човекът като цяло?
Н: Човекът съществува от началото на времето. А времето съществува от началото на човека. Диалектически и логически - не, но метафизически - да. Словесното изражение на този извод е само петно безсмислие, плаващо по повърхността на океана от смисъл.
И: Какво ти липсва от живота на Земята?
Н: Липсва ми да подържа една книга. Това е. Да погаля кориците, да избърша прахта и да вдишам аромата на мастило.
И: А приятелите и близките?
Н: Винаги съм покрай тях.
И: Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и всичко останало?
Н: 42, разбира се!
И: А Смъртта?
Н: Искате да кажете Смърт. Кой го знае къде се е запилял. Сигурно пак е при пчелите си. Успокояват го. Но мога да ви кажа, че е страхотен пич. Обаче не го бива на карти.
И: Последен въпрос. Предполагам няма да ни кажеш кой уби Кенеди?
Н: Бих могъл, но след това ще трябва да ви убия.
И: Хубаво е, че все още имаш своето прословуто чувство за хумор.
Н: Кой каза, че се шегувам?
И: Благодаря ти за това интервю.
Н: И аз.
