Деца на конци | webcafe.bg
Webcafe

Деца на конци

Елица Николова
17.01.2012, 00:09 (обновена 22.01.2012, 11:32)
Дете сираче

Снимка: © Getty Images

Издребняването по темата с "премерената физическа болка" показва, че дотолкова сме легитимирали ободряващия бой като възпитателно средство, че ни се струва престъпно някой да ни го забранява

Проектът за Закон за детето предизвика толкова агресивен диалог между съставителите му и различни родителски организации и граждански сдружения, че в един момент и двете страни зазвучаха все едно не става въпрос за грижа за децата, а кой да има право да им дърпа конците. Държавата или родителите.

От становище на граждански организации излиза, че се върви към национализация на децата - приемането на този закон би дало неограничена свобода на преценката на социалните служби дали си свестен родител (повече позиции - линка вляво).

Ясно е, че в проекта има текстове, по които много може да се спори, като например програми за сексуалното и репродуктивно здраве в предучилищното образование. Както и текст, даващ право на децата след 16-годишна възраст да могат да отказват лечение, заради който синият депутат Ваньо Шарков попита какво се случва, ако животът на детето е застрашен.

Спорен се оказа и текстът, според който след 14-годишна възраст детето само може да определя религиозните си убеждения, като в същото време за родителите се предвиждат санкции, ако то бъде въвлечено в "секти" - една от многото формулировки в проекта, позволяващи широко тълкуване. Кой тогава носи отговорност, ако 14-15 годишно дете присъства с родителите си на псевдошамански ритуал с аяуаска (и вземе, че се обезводни от повръщане). Правилно ли е да "направиш" детето си веган още от съвсем малко, тъй като следваш учение, което забранява месото и всякакви продукти от животински произход. Ако педиатърът казва да, защо не... или?

Полемиките около закона съвпаднаха със скандалните събития около убийството на Мирослава в Перник, за да кажем в очите на Държавата, че първо на първо, не се е доказала като много безопасна за децата ни, за да се напъва с толкова екстравагантен закон.

А предубедеността към системата - политическа, полицейска, социална и всякаква - кара дори нормални родители параноично да смятат, че ако зашлевиш шамар на детето си, това веднага ще бъде последвано от анонимен сигнал и нахлуване на социалните в дома ти.

Прекалено американско, да се върнем у нас

Въпреки изброените по-горе спорни моменти, изключително болезнено за критиците на проекта се оказа това, че той "не предвижда прокарване на границата между "насилие" и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране." Думите са на адв. д.ф.н. Виктор Костов, според когото можеш да станеш жертва на недобросъвестни близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца. Критичният му анализ е внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.

Интересно какво тълкуване би могла да има формулировката "премерена физическа болка с цел дисциплиниране". Боцкане с карфица по дупето? Пошляпване по гърба с тънка клонка с диаметър не по-голям от 2 мм? Един шамар по бузата дневно - с препоръка за сдържане през уикенда, че тогава и без това сме по-спокойни родители? И кой го "легитимира" - ние да не сме някакво племе, в което характер се изгражда с мъчения*.

Хубаво е, че смятаме, че законът накърнява правото да възпитаваме детето си така както намираме за редно. Но издребняването по темата с "премерената физическа болка" показва, че дотолкова сме свикнали с ободряващия бой като възпитателно средство, че ни се струва престъпно някой да ни го забранява. Защо нещо, целящо да контролира (поне на хартия) най-маргиналните слоеве на обществото, в които пияни родители буквално претрепват децата си или блудстват с тях и статистиката показва увеличение на подобни случаи, толкова ни плаши.

К'ви са тия психолози

Сред критиките на закона по форумите пък е и тази, че покрай него ще процъфти бизнесът на семейни консултанти и психолози. Съпротивата срещу тези професии в 21 век е най-малкото нецивилизована и по-големият проблем е, че те няма да процъфтят. Че повечето родители - нито с "нормални" деца, нито с проблемни, не търсят професионална помощ по време на възпитателния процес, а решават нещата с "премерени" викове и шамари е факт. Но когато става дума за живеещо в насилие дете, именно държавата трябва да покаже доколко се отнася сериозно към този Закон за детето.

И сега се предлага помощ за преодоляване на проблема в случай на установено насилие над дете от родител. Законът за домашното насилие предвижда програми, по които да се подкрепят и жертвите, и извършителите. Как обаче държавата финансира тези програми? На парче. Мотивирани ли са съответните консултанти да работят в полза на подобряване на семейната среда? Ако не си млад ентусиаст с доброволческо чувство, какво точно ще те накара да консултираш качествено и дългосрочно системен баща насилник. Ами ако бащата пие и бие семейството си, защото няма работа, консултациите ще помогнат ли...

Въпросите са толкова много, но ако управляващите носят вина за това, че те не са уредени ефективно със сега съществуващите закони, родителите носим вина, че допускаме контрапозиция на проекта, в която се говори за дисциплина с физическа болка.

Боят разгражда

Наскоро гледах испанския формат на Supernanny - британско риалити шоу за родители, които се борят с поведението на децата си. Чрез обучение и наблюдение, професионална "бавачка" показва на родителите алтернативни начини за дисциплина, изключваща пляскането.

Горките испански родители, известни с абсолютна слободия във възпитанието (дори откъм хигиена), почти се оказват насилени от децата си. Но по-плашещо от тези неукротими деца се оказаха фюрерски подмятания по темата в нашите майчински форуми, че на тия изпуснати келеши трябва да им се предпишат здрави български шамари.

В доста семейства приниципът на Макаренко, че: "Боят изгражда характера и е необходим по пътя към възмъжаването" въобще не е за смях. Но не мисля, че като цяло българите сме лоши родители. Просто сме изключително невротични спрямо поведението им. Ако испанците оставят децата си да се въргалят по земята, докато пораснат, а германците успяват да въведат ред със смразяващо равен тон, при нас е непрестанното преминаване от безкрайна обич към истерия, в която хем сме загрижени за децата, хем не си даваме сметка как хлъзгаме емоционалността им по опънатите си нерви. И всичко това подсолено с: "Детето си е мое, ще го правя к'вото си искам!"

Няма точна рецепта за възпитание, но никой не може да ме убеди, че дори най-безобидният шамар не превръща родителя във враг в детските очи и - дори в съвсем малка степен - не прави детето изгнаник вкъщи. Не съм привърженик и на проповедническото възпитание, в което стриктно и инфантилно следваш мъдростите, дадени от родителите ти. Превръщащи те в премерен тип, който вечно се страхува да не се прецака и задължително трябва да почне работа на бюро в офис с климатик. Светла следа в характера оставят не родителската ръка или препоръка, а съкровеното време, прекарано с близките.

Беше една дъждовна вечер, когато майка ми се върна от родителска среща и ме тупна с чадъра - не заради оценка, а заради идиотско поведение. Това е единственият удар, който си спомням, но ако след две минути тя ми се смееше, железният поглед на баща ми и напомнянето, че винаги ми е имал доверие, беше, което ме накара да се засрамя и да си дам сметка за разочарованието му.

Колкото семейства, толкова и модели, но това, което на мен често ми е помагало да прескачам обелката от банан, вървейки по ръба, са думите на баща ми. Не исках да губя доверието му. И всичко това от обич - не от страх.

Oще: бой  деца  закон за детето  насилие  проект 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

48 Michelle | 24.01.201222:38

43 Усмивка
Тук направо съжалявам Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.12.2010, 10:21

47 Арсен Люпен | 23.01.201210:46

Не малка част от организациите, които са изцяло срещу проектозакона са крайноконсервативни християнски и за тях неща като физическите наказания са добре приети. Американските фондации, които ги поддържат също са такива.

Ясно е, че проекта има не малко слабости, но измислените "държавата измества семейството", "държавата ще ни вземе децата" са единствено с цел недопускане на вмешателство в техните, меко казано странни разбирания за света. Мирогледът им е изграден на базата на една единствена Книга.

Справки - svobodazavseki.com, www.homeschoolingbg.com, www.sanitybits.com - това е личният сайт на председателя на Асоциацията за Домашно образование.

Освен станалите банални хомофобски теми, могат да се намерят и доста интересни и актуални мисли за образованието от 19 век, цитати от Книгата, в която се защитава телесните наказания и други такива весели теми. Добрата идея за homeschooling служи за недопускане на децата до светски или още по- лошо - "хуманистични" идеи.

Общо взето този проектозакон освен немалкото си слабости направи две добри неща - предизвика обществен дебат и изкара на светло някой организации, които би трябвало да разберат че сме 21, а не 18 век.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 10:22

46 TUKBA | 22.01.201201:27

12
Thea Atanasova | 19.01.2012 13:42
За пореден път внасянето на чужд, цивилизован закон в българския маймунарник се възприема лошо...

Карбовски показа един случай, когато на българско семейство им взели децата, защото жената се оплакала на учителката си по френски, че мъжът и много работи и по цял ден го няма вкъщи. Това - в старата, цивилизована Франция. Постави и един резонен въпрос - какво щеше да стане, ако тези деца бяха циганета, или от разните африкански етноси.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 22:27

45 Владилена Катинова | 21.01.201221:01

Защо ли ние, българските родители, сме се "хванали" за формулировката, ами защото в българското правораздаване нищо не се случва както трябва. Не съм привърженик на боя като възпитателно средство, но понякога, въпреки здравата логика, просто се случва, дори и да съжаляваш после. И ако в такъв момент някой загрижен доброжелател реши да прояви гражданския си дълг..., а в същото време истинското насилие над деца остава ненаказано, знаете ли колко безпомощни са службите, дори и полицията в такива случаи, а съдът - да не говорим... Удряла съм децата си, без повод за гордост, само в случаи, когато с действията са застрашавали здравето и живота си, може би от страх, а може би да запомнят ситуацията и да се пазят от други подобни. Не се гордея с това, напротив, срамувам се, но пак казвам, случва се и на най-добрите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 10:22

44 TUKBA | 21.01.201217:00

Току-що(16.52ч. 21.01 2012г.) по Експлорър завърши потресаващ филм за Робърт Хансен - най-резултатният съветски агент, заемащ пост по върховете на ФБР. Какво общо с темата ли? Ами баща му, полицай, авторитарен тип, го унижавал като малък(не казва, че е малтретиран). Във ФБР хората били приличали на баща му - арогантни, нетърпящи възражения кучи синове, които даже веднъж не са го похвалили. Дано не е последно излъчване. Гледайте го.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

43 strawsPulledAtRandom | 21.01.201209:25

Мацко, и аз ти отговорих в другата тема. А тази явно ще я ползваме само за онлайн известяване. Тя и без това замря Смее се
Поздрав за всички, които са станали рано, хапнали са, набили са децата и жената и с чувство за изпълнен бащински и съпружески дълг, могат да обърнат внимание и на себе си: http://www.youtube.com/watch?v=fMkVbXgLN2k
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

42 peta_wawa | 20.01.201223:23

Интересно защо си мислим че още малко бой и са щяли да бъдат по-добре нещата, едва ли не си спомняме с умиление за него, ех да можеше и сега шефа да ми нашари четирибуквието вместо да ми спира бонуса Чуди се ... Това го писах на сламката в другата тема, защото ми искаше определение какво количество и видовете бой да са разрешени - ами "премерено" той закона си го е казал, всеки да мери с неговата си мярка явно Усмивка ... Шамарът веднага отнема вината от детето и то става жертва вместо виновник, който трябва да си вади изводи. То реве веднага и се изчиства от вината която е изпитвало от постъпката си. Колкото повече бой, толкова повече се затвърждава механизма, понякога даже сами си го търсят, нали, защото така са научени, когато ги гирзе съвестта да си изядат боя и да се почувстват по-добре. Но нез да си извадят правилните изводи. Може и да си ги извадят, ако са достатъчно умнички, но още ще заключат че родителя нищо не разбира, само раздава шамари.
Изяла съм само 1-2 шамара от нашите. За никой от тях не съм била благодарна. Виждах само че не знаят как да постъпят, че са слаби и това е някаква реакция, разочарование, страх, безсилие. А повече ме беше страх всъчност да не ме попитат "Защо?". Може би защото и аз щях да ги попитам нещо, а да ми отговорят е щяло да бъде още по-мъчително, неудобно, ще се появат и още въпроси. Но няма страшно, тези дискусии никога не се проведоха у нас. А сигурно и в много други къщи. Взимай шамара и хайде, всички са доволни Много щастлив ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

41 Mile Manolov | 20.01.201219:10

Тва малките пешкири кога и да ги набиеш се е късно. Знам що и аз съм бил ^^
Дъртия треаше повече да ми набива канчето ма пуста толерастия и него го фана след живота в суоми Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

40 Мина | 20.01.201216:27

Бащата не 4 деца- заслуаваш наистина огромно уважение!

Но малко ме притесни това: "В този смисъл не мисля, че оставянето "без десерт" е някакво запомнящо се наказание."

Поне аз мисля (макар, че не си спомням никога да съм била наказвана- бях доста послушна като малка), че точно пък при по-малките деца, дето постоянно падат, стават, удрят се, жулят се, т.е. срещат се с болката кажи-речи ежеминутно един шамар няма да е впечатляващ, ама хич- ще забравят физическата болка, както забравят ожуленото коляно! Виж, както казва авторката- неодобрението в погледа/думите на родител, когото обичаш и винаги искаш да впечатлиш и в тази възраст си е направо Бог за теб- ще остави 100 пъти по-голям отпечатък!

Някой писа по-долу, че малките деца не разбирали от железен поглед- ооооо, разбират и още как! Те са отличен лакмус за настроенията на възрастните и разбират мнооооого повече, отколкото родителите им мислят!

В заключение- моля не бийте и не подценявайте децата си!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2011, 09:42

39 Emil Yordanov Yordanov | 20.01.201215:04

Шамарът си е шамар и без него не може. Авторката като стане, дай боже, майка, сама ще се убеди в това.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани