Съдбата на писателя не е лека. Освен, че трябва да пие, той трябва и да пише (освен ако не е съвременен български писател, който освен да пие, трябва и да се оплаква).
Ежедневието на пишещия става съвсем непоносимо, когато се добави и досадната подробност с търсенето на работа.
Понеже гениалните умове често не искат да работят какво да е, съдбата е твърде неблагосклонна към тях и подобно на участници в древногръцка трагедия често им праща изпитание, което се състои именно в това да работят каквото и да е.
Така и често можем да срещнем автори на велики книги,
които имат в биографията си професии, които никой обикновен човек не би искал да работи.
Или по-скоро, които би работил всеки обикновен човек, притиснат до стената.
Въпреки че снимките в галерията са на автори, създали произведенията си на английски (или на руски), техният труд е обогатил световната култура, така че нямаме никакво извинение да заместим портретите им с такива на български автори (какъвто беше първоначалния замисъл на публикацията).
Въпреки това дължим на нашите родни писатели минимум един "ресърч" в българската част на Уикипедия. И спокойно можем да се убедим, че горенаписаните думи за авторите и работата напълно важи и за нашите най-големи писатели и поети.
Елин Пелин - уредник в къщата-музей "Иван Вазов"
Интересно е да се знае например, че Елин Пелин дълги години е работил като уредник в къщата-музей "Иван Вазов" - работа, която очевидно не е предлагала особено сериозно "кариерно" развитие, но поне му е осигурявала прехраната в продължение на 20 години (1924-1944 година).
Същата тази работа е позволила на големия български писател да напише едни от най-хубавите си произведения, въпреки сериозните материални трудности, с които се е сблъсквал, защото както сега, така и тогава, творците в България не са можели да се издържат само от писане.
Димитър Димов - професор по ветеринарна медицина
Един от най-талантливите български автори Димитър Димов е сред малкото, които са имали сериозна работа извън писането. Освен като автор на "Тютюн" и "Осъдени души", Димов остава в историята и като доктор по ветеринарна медицина.
Той е работил като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас и е бил участъков ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област и в Кнежа. В по-късните си години, той е и доцент в Агрономическия факултет в Пловдив и в Селскостопанската академия в София.
Димов може да засрами всички писатели по ерудираност и трудолюбие, особено като се добави и фактът, че от 1953 година, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Г. Димитров" в София.
Никола Вапцаров - механик и огняр
За разлика от сериозната кариера на Димитър Димов, поетът Никола Вапцаров има лошия късмет все да не може да си намери достойна за уменията му работа. Неприет в Софийския университет, където има желание да учи българска филология, поетът се оказва притиснат до стената от бедност и е принуден да работи като огняр и механик, първо във фабриката на "Българска горска индустрия" в село Кочериново, а по-късно и в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Алеко Константинов - съдия
В годините от 1885 до смъртта си през 1897 година, авторът на "Бай Ганьо" и "До Чикаго и назад" е работил като съдия, прокурор в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд, помощник-прокурор, юрисконсулт и адвокат на свободна практика.
Списъкът с българските писатели, работили нещо различно от това, с което действително са желаели да се занимават (а именно - писане) може да бъде продължен до безкрайност, но едва ли има полза от това.
Вместо това нека погледнам и другите автори и невероятните им професии (галерия).
