Във виртуалната кушетка - как VR може да лекува психични заболявания | webcafe.bg
Webcafe

Във виртуалната кушетка - как VR може да лекува психични заболявания

webcafeLifecafe по Les Echos
17.12.2018, 13:55 (обновена 18.12.2018, 08:27)
виртуална реалност

Технологиите влизат на помощ на психиатрите

Ако се съди по данните на Световната здравна организация, всеки четвърти човек по света поне в един момент от живота си бива застигнат от някаква форма на психично разстройство. Не е задължително то да е в крайните си форми, които могат да доведат до сериозни проблеми или дори до желание за самоубийство, но все пак подобни моменти оставят трайни следи върху живота на човек.

Затова и лечението на психичните заболявания става все по-ключов елемент в общество, в което стресът, менталните натоварвания и забързаното ежедневие са неделима част от съществуването.

И ако на медицината вече са познати традиционните методи, включващи терапия и медикаменти, все повече внимание се обръща на една алтернатива, трупаща популярност и в клиничните, и в академичните среди - използването на виртуална реалност.

Утвърдена от изследователи, психолози и психиатри, впечатляващата виртуална реалност се превръща в много ефективно средство за самонаблюдение и за лечение на различни разстройства - били те малки, или големи.

Чрез припокриването на реалния и виртуалния свят тази технология позволява на пациентите да се придвижват от една вселена до друга, за да се справят по-добре с травматични или тревожни ситуации.

Според Лучия Валмаджия, професор и ръководител на изследванията по психология и дигитално психично здраве в Кралския колеж в Лондон, тази технология работи много добре в контекста на техниките за експозиция, при които пациентите са изложени на рискови ситуации. В продължение на 15 години тя изучава положителните ефекти от лечението с виртуална реалност (VR) върху психозата.

Валмаджия обяснява, че при продължително използване тази техника на виртуалната реалност позволява на пациента да развие устойчивост по отношение на различни фобии, обсесивно-компулсивно разстройства, остра тревожност, пристрастявания или хранителни разстройства.

Така например, при случай на страх от летене пациентът бива потопен в ултра-реалистична ситуация, която възпроизвежда преживяванията на един пътник в самолет от излитането на самолета до кацането на летището.

Стратегията е идентична и при страдащите от хранителни разстройства: пациентите с булимия нервоза са биват изпращани в реалност, при която обикалят между рафтовете с храни в супермаркета или отварят вратата на хладилник, пълен с продукти, които могат да предизвикат преяждане.

Виртуалната реалност също така дава възможност да се обърне внимание на един от симптомите, който се появява традиционно при тази категория болести: дисморфофобия - състоянието, при което човек страда от изкривена представа за себе си (най-често като страх от собствената грозота).

При тези случаи във виртуалната реалност пациентът вижда насложени един върху друг реалния силует и този, който пациентът си мисли че има. Това се прави, за да се подчертае различното възприятие.

Според Валмаджия при такива заболявания виртуалната реалност е доста по-ефективна от конвенционалната терапия, а определено не е за подценяване и - доста по-евтина, най-малкото защото може да бъде приложена в по-малко сесии.

Александър Дюме, изследовател и психиатър в Института "Филип-Пин" в Монреал, разработва пилотен проект за лечение на пациенти, страдащи от шизофрения и не желаят да бъдат хоспитализирани в специализирани центрове, да им бъдат давани лекарства или да им се прилага електроконвулсивна терапия. Целта е да се научат тези пациенти да реагират на собствените си халюцинации, за да ги отблъснат.

Той обяснява, че на практика за много хора, страдащи от шизофрения, халюцинациите представляват хуманоиден демон, който ги преследва и им говори неприятни неща.

Подкрепян от безброй новопостъпили специалисти в областта на новите технологии, изследователят възпроизвежда демоните на пациентите си възможно най-точно, от цвета на кожата до тембъра на гласа им, за да позволи болните да проведат диалог с демона си и да го отхвърлят.

От 2015 г., техниката на аватара е успешно тествана на около 20 пациенти, включително на 52-годишния Ричард Бретон, който след само 6-7 сесии отбелязва подобрение в състоянието си.

Дори Дюме е изненадан от ефективността на разработената терапия, а показаните досега резултати са повече от обещаващи. Ако тя се прилага в комбинация с когнитивна и поведенческа терапия, тя позволява на пациента да развие по-добри стратегии за справяне с проблема.

Хардуерът, който е необходим за много от тези терапии, все още продължава да е доста скъп, и въпреки че е широко използван в клиничните изследвания, неговото приложение на практика като реално средство за лечение все още не е широко разпространено. От страна на софтуера, все още са необходими подобрения, за да се направи опитът на VR по-адаптивен.

По думите на Александър Дюме колкото по-силно е чувството за присъствие, толкова по-осезаемо е самото потапяне на пациента и толкова по-убедително ще е лечението.

Трябва да се отбележи, че са проведени много малко изследвания за заболявания като депресия или биполярно разстройство, чиито симптоми са по-трудни за идентифициране и възпроизвеждане.

Но отвъд клиничните патологии, VR се оказва много ефективен метод при лечението на друго зло от нашето време - стреса. Чрез видимостта на електрическата дейност на тялото и разума, виртуалната реалност позволява да се наблюдава психическото състояние на индивида, за да се регулира по-добре в ежедневието.

Като цяло VR успява да влезе в употреба като средство, чрез което по изкуствен начин в пациентите се залага един своеобразен имунитет срещу по-острите ефекти на психичните заболявания. И това е само сега. Кой знае какво ни очаква в смелото бъдеще...

Oще: vr  биполярно разстройство  виртуална реалност  обсесивно-компулсивно разстройство  психиатър  психични заболявания  психолог  страхови неврози  стрес  технологии  хранителни разстройства  шизофрения 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.