Диетата на малката Беа | webcafe.bg
Webcafe

Диетата на малката Беа

Lifecafe , jezebel.com
26.03.2012, 14:13 (обновена 26.03.2012, 14:34)
диета, момиче

Снимка: © deviantart.com

"За наказание веднъж забраних на Беа да вечеря, защото разбрах, че през деня е натрупала близо 800 излишни калории, след като в училище опознавали френската кухня със сирене "бри", филе миньон, багети и шоколад

Светските личности, които споделят личните си истории пред Vogue не са сред най-добрите и човечни същества. Но Дара Лин Уайс, която разказва как е заставила седемгодишната си дъщеря да спазва, меко казано, строга диета, би могла основателно да бъде приета за една от най-проклетите и егоистични знаменитости.

Безмилостното семейно решение на проблема със затлъстяването

Дилемата на Уайс безспорно е доста заплетена: какво да правиш, ако лекарят ти каже, че детето ти страда от клинично затлъстяване? Ала оправданията, на които разчита Уайс, за да обясни строгите и често нерационални подходи за отслабване, които налага на дъщеря си, са наистина отвратителни, както и очевидният факт, че Уайс проектира омразата си към собственото си тяло върху детето си чрез продължителната диета.

Абсурдността на тази изповед е засенчена единствено от съпровождащите я снимки, на които Уайс и понастоящем слабата й дъщеричка - за която дори майка й признава, че е сериозно травмирана от събитията, случили се през последната година - се смеят на по чаша чай, облечени в мини-поли.

Според американския център за контрол и превенция на заболяванията, приблизително 17% от американските деца страдат от затлъстяване, което означава че Индексът на телесната им маса (ИТМ) е 95% или по-висок за тяхната възраст и височина. Дъщерята на Уайс - Беа, попада в този процент при тегло 42 кг и височина 132, което създава риск от високо кръвно налягане, високи нива на холестерола и диабет от втори тип.

Уайс пише, че всички подкрепили нейната дългосрочна мисия да вкара теглото на Беа в здравословни граници, но че същевременно "никой не одобряваше методите ми". Вероятно това се дължи на факта, че нейните "методи" са били твърде жестоки и незрели, а освен това и повлияни от собственото й нерационално отношение към храната. "Единственото, което някога съм направила, е да ограничавам донякъде храната на Беа," споделя Уайс.

Всъщност обаче нещата не са толкова прости

"За наказание веднъж забраних на Беа да вечеря, защото разбрах, че през деня е натрупала близо 800 излишни калории, след като в училище опознавали френската кухня със сирене "бри", филе миньон, багети и шоколад. Забраних й и редовната пица всеки петък, след като веднъж тя ми призна, че си е сложила допълнително салата от царевица на обяд. Вдигнах скандал на баристата в Starbucks, защото не знаеше точното съдържание на калории в горещия шоколад за деца, което беше посочено само с границата "между 120 и 210 калории" в менюто. Попитах точно колко е, а когато той не можа да ми отговори, взех питието от ръцете на дъщеря ми и го лиснах в боклука, след което напуснахме кафенето".

Майката не спира дотам. "Направо потръпвам от мисълта колко пъти съм се карала с Беа заради почерпки от някой родител на нейн приятел или учител... вместо да насочвам раздразнението си към възрастния, аз често се подигравах на дъщеря си за това, че не е успяла да устои на изкушението. Имали сме много неловки ситуации на детски партита, когато Беа иска да яде и сладки, и шоколад, а аз започвам да обяснявам пред всички деца и родители защо това й е забранено".

Проблемният семеен модел, възпроизвеждан от майката върху дъщеря й

Звучи тежко, нали? Такова е и било, но за самата Уайс. "Направо ми се късаше сърцето дъщеря ми постоянно да се оплаква, че е гладна, или да отказва да се храни с това, което трябва... месец след месец наред," пише тя. Освен това е "изключително изморително да следиш за нечия диета, особено когато братчето й има съвършено различни хранителни нужди." След това идва и притеснението, тъй като "никой не иска да вижда унижението на едно дете или неговата майка за нещо толкова тривиално, каквото са няколко десетки калории".

Уайс вини донякъде и самата себе си за нейното унижение, макар че не е изненадващо, че тя гледа на проблема единствено от собствената си гледна точка. "Коя съм аз, че да уча едно малко момиченце как да поддържа здравословна диета?" пита се тя - при положение, че е прекарала последните три десетилетия "в притеснения за собственото си тяло и неистови усилия да го променя". Сред деструктивните навици на майката са приемането на разхлабителни през тийнейджърските й години и "молбите" й към един познат лекар да й предпише хранителни добавки за потискане на апетита, които доказано причиняват сърдечни проблеми.

"Не поглъщах и една хапка, не поглеждах и едно меню и не се разболявах до степен да повръщам, без мълчаливо да стартирам един и същ мозъчен алгоритъм за това как всичко това ще се отрази на теглото ми," признава си тя. Това ни кара да се чудим дали позирането за Vogue с нейната слаба дъщеря, която "изглежда страхотно" и "очевидно много се гордее от външния си вид" е накарало Уайс да се чувства поне малко по-добре в собствената си кожа.

Победител, или жертва

Година по-късно, Беа е със 7 килограма по-слаба и с 5 см по-висока, а постиженията й са й заслужили много подаръци, сред които и "закупуването на много нови рокли" и екстеншъни за косата. Но дали тя е щастлива?

Д-р Долгоф, основател на "Червено, зелено, яж правилно" - хранителният режим, на който се основава диетата на Беа, коментира, че макар и Уайс "да обича дъщеря си и да иска най-доброто за нея", като лекар самата тя "никак не е приятно изненадана от статията", особено след като е създала погрешно разбиране за нейния режим, който е насочен към повече отговорности и свобода за децата и ограничаване на намесата на родителите особено на публични места.

"Режимът трябва да бъде управляван от детето," обяснява тя, "а истината е, че злепоставянето на децата пред другите само влошава ситуацията. То не помага при отслабването и определено оказва неблагоприятен ефект върху емоционалното състояние на малките".

Вероятно именно заради това престоят на Уайс и дъщеря й в програмата (която предполага родителите да използват "кодова дума", с която да напомнят на децата си да се придържат към диетата си на публични места, а ако тя бъде игнорирана от детето, то да бъде оставено да взема решенията и след това те да бъдат обсъждани при срещите с лекаря) трае само няколко месеца. "Родителите не трябва да реагират на публични места", предупреждава Долгоф. "Те трябва да подкрепят детето си. Някой друг родител може би щеше да забележи, че в процеса на отслабване има и емоционални проблеми. Ала Уайс избра да продължи по собствения си начин. Ако беше решила да спазва програмата до край, финалният резултат щеше да бъде много повече от отслабване - тя щеше да има и едно щастливо дете до себе си".

Може и да е така - но тогава едва ли щеше да влезе с името си в страниците на Vogue.

Oще: дете  диета  лекар  хранене 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.03.2012, 14:33

19 @ | 03.04.201211:54

Все пак да не забравяме, че от пълно дете до пълно дете има разлика. Има случаи, при които само спортът не помага. Трябва си и ограничение на храната. Друг въпрос е как ще мотивираш това дете и ще го убедиш, че трябва да внимава какво яде - защото голяма работа като му следиш всяка хапка, като отиде на училище в първото междучасие ще се натъпче с 2 вафли само и само да си хапне това дето мама го забранява. Моя приятелска двойка, които са изключително дебели (и то от ядене, а не от друго) в момента хранят 4-годишната си дъщеря с 1 кило пържени картофи и 1 литър кола (за едно хапване - примерно обяд). Винаги съм се чудила толкова много ли се харесват как изглеждат, че искат и малкото си момиченце да направят такова. За лошите хранителни навици на децата грешката е на родителите. По-добре да не се допуска изобщо напълняване до размери, при които е нужна диета, за да може детето да не изперква като му се забранява да изяде една бонбона, един макдоналдс или да изпие една газирана напитка.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

18 fata morgana | 28.03.201211:38

Дракон, напълно съм съгласна.
Що се отнася до това как трябва да яде едно дете: на първо място да не го свикнат да яде чипсове и Мак Доналдс от малко, че тогава е лошо. Един човек каквото яде като малък, това му се услажда цял живот. Имам позната, която се е родила в семейство на диабетици, от мъничка изключвали сладкото от менюто и, от страх да не развие диабет, пращали я на занимания по йога и разни видове спорт още от дете. На 30 години изглеждаше като на 18, опитвала е сладки храни, но не я блазнят. Трябва да се ограничават вредните храни, а не храната по принцип. Много от нас са били дебели като малки, а в пубертета и зрелостта няма и помен от това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.10.2010, 13:24

17 bzb | 27.03.201221:15

Затлъстяването наистина е много сериозен проблем, който изисква и адекватен подход. Четейки текста обаче наистина никъде не видях думичката спорт. А тя би трябвало да е сред първите неща в тоя контекст...
Също така хората не се хранят с числа, а с храна. Мисля, че броенето на калории е приложимо само кгато говорим за сериозни здраволсовни проблеми. Папкането в повече е от съвсем друго естество...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

16 Kpaxian | 27.03.201219:13

Евалата за коментара, Дракон! ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

15 Дракон с кисело зеле | 27.03.201217:51

Вие луди ли сте бе?
Седемгодишно дете на диета?!?
Като не искаш да е тлъсто, запиши го на някакъв спорт или бойно изкуство. Хем ще изразходва излишните калории, които поглъща с храната, хем ще заякне, хем ще развие психиката си, хем ще завърже приятелства...
Да не говорим, че това, че на седем години хлапето е дебело, далеч не означава, че и като порасне ще е така.
Доста деца като по-малки са закръглени, но с времето това изчезва. Дори аз бях така, а никога не съм пазил никакви диети.

Да не говорим, че ако учениците решат, винаги могат да се подиграят на абсолютно всеки, без изключение. Ученикът може да е дебел, кльощав, кьопав, задръстен, грозен, сакат, тъп, зубър, простак, откачен, нещастен, нов в училище, без самочувствие, с прекалено високо самочувствие, приятел с някой задръстеняк, враг на готините, фен на грешния футболен отбор, прекалено запален спортист, прекалено некадърен спортист и какво ли не още. Ако децата решат да го съдерат от подигравки, ще намерят за какво без никакви проблеми, така че да се изтъкват подигравките в училище като евентуална причина един родител да подложи детето си на описаното в статията е просто тъпо.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

14 Kpaxian | 27.03.201217:42

Темата далеч не е толкова забавна, ако човек е запознат с психологическата страна на въпроса - хранителни разтройства и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

13 Borracho | 27.03.201215:10

Когато едно дете е дебело, вината е 99.9% в родителите (освен ако не е някаква рядка болест чук чук на дърво). По-грозни от дебелите деца са само дебелите възрастни!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

12 Thea Atanasova | 27.03.201214:37

Копчето май е права. Аз като бях малка бях доста жестока. Имах една съученичка, която си беше доста дебеличка. Веднъж и двете бяхме на гости на друго момиче, което ни почерпи с кюфтенца. Тогава дебеланата започна да повтаря колко много обичала кюфтенца. Аз не се сдържах и и казах: Сигурно затова приличаш на кюфте. Тя естествено се разплака, избяга от стаята, другите отидоха да я утешават.
Скоро я виждах в квартала и мога да ви кажа, че въпреки, че има две деца изглежда доста прилично. Май думите ми са имали ефект... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

11 Thea Atanasova | 27.03.201214:18

На малката Беа и се е.а майката!!! Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

10 Kpaxian | 27.03.201212:57

Да, проблемът трябва да се реши, но по начин, който няма да рефлектира в бъдещото развитие на детето. Бой и глад е най-ефикасният метод, ако става на въпрос, но дали е етично и правилно от възпитателна гледна точка е по-важното.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани