Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо женкарите мразят мъжкарите

И женкарите, и мъжкарите са едни мъже, които много си падат по жени
Британският евродепутат от групата на ПЕС Майкъл Кешман не крие, че е хомосексуален
Американският политик Кристин Куин също не крие своята сексуалност. Тя не само е първата жена - говорител на Общинския съвет в Ню Йорк, но и е първата открита лезбийка, която заема този пост
Кметът на Берлин Клаус Воверайт (вляво )обяви през 2001 г., че е гей и изпревари дори жълтите медии в съобщаването на сензационната новина. Той живее заедно със своя интимен приятел – неврохирурга Йорн Кубицки.
Най-популярният гей политик вероятно е Йохана Сигурдардотир. Министър-председателят на Исландия не крие своята сексуална ориентация. Тя е женена за своята партньорка - писателката Йонина Леосдотир, когато влезе в сила закон, определящ брака като съюз между двама дееспособни възрастни, независимо от техния пол.
Бившият кмет на Париж Бертран Делано също е гей и не крие това
Германският депутат и бивш министър на външните работи в правителството на Ангела Меркел Гидо Вестервеле представи своята половинка Михаел Мронц на 50-годишния юбилей на Меркел. 
Британският министър Крис Браянт също не крие различната си сексуалност
Бившият генерален секретар на британското министерство на културата и спорта Бен Брадшоу също е гей

На пръв поглед Мъжкар е противоположност на Женкар, но след кратко замисляне бързо се установява, че противпоставянето е само формално, на езиково равнище. И женкарите, и мъжкарите са едни мъже, които много си падат по жените. Така че няма защо женкарите да мразят мъжкарите, и обратно, защото те са едни и същи.

Следва объркване

Ами да. Първо в края на деветнайсети век, после през петдесетте години на миналия се е изписало тонове мастило за това колко нюансирана е човешката сексуалност, как не е просто черна или бяла, а е черно-бяла, тоест в безброй нюанси на сивото според индивидуалността на всекиго.

Но, разбира се, културата винаги е била в съперничество с природата. Привържениците на природата, или на биологията, или дори на химията, смятат, че хомосексуалността е или генетично обусловена, или е психически девиантна - тоест - някакво заболяване, което може дори да се "лекува". (За сведение, през 50-те години в България дори са били инжектирани мъжки хормони на затворници хомосексуалисти за целите на медицинския експеримент).

В двайсет и първи век светът с ускорение върви към множественост и конвергенция. Технологиите ни запратиха далече пред собствената ни психика, както и физика. На предизвикателствата и риска в бизнеса и управлението се гледа като на интелигентност, на нетрадиционните решения - като на креативност, която е конкурентоспособна.

Какво остава за добрите стари манталитети и църковни бракове? За противниците на абортите и на разводите. Те са тук, но вече не са единствени. Част от друго пъстро множество са, в което има съжителства, приемни семейства, осиновявания на циганчета и негърчета от холивудски звезди, трансплантации на органи, пластична хирургия и сурогатни майки, апокалиптични сензации с хора и цунами, смяна на пола, чуждици в езика, най-вече от универсалния вече техно-английски и ... изкуство, процъфтяващ масов шоу бизнес.

Тъкмо тук се появява и затруднението.

Шоу бузнесът, включително телевизионният, със своите "риалити" формати, представлява пробив в средностатитическия дом, където обитателите вече са се научили да се ползват чрез телекомандите от разни настръхващи неща, включително и най-вече - от шокиращи и сензационни продукти. Под "ползват" разбирам отпускане, тази пасивно релаксираща практика на ядящия пред телевизора / или монитора и рутъра докато по екрана се редят неща извън обичайното.

Ако беше просто обичайно, нямаше да си струва да се гледа.

И тъкмо тази удобна и защитна граница между средния дом и всички парцалени, или сякаш нереални, пластмасови новини и събития прави така, че когато се заговори за правата на хомосексуалистите, мъжакрите и женкарите скачат. Как така? И откъде накъде? Излезли са от телевизора в реалния живот и искат да ни изместят.

Няма да го бъде

Добре. А в България традиционно доверието в институции е ниско. През последните два мандата то направо се срина. Няма нито едно политическо лице, което да се радва на уважение и доверие от страна на гражданите. Няма и такава институция. Медиите и техните продукти не са в по-добро положение, а на ТВ програмите се гледа със смесен интерес: сензации и умиление от участието на деца.

Традиционно се приема, че щом някой е успял, то е станало незаконно. Твърдо е убеждението, че по законен път в българското общество не можеш да успееш. При това положение на нещата е почти невъзможно български политик или обществено лице да признае, че е хомосексуален/на. Не стига, че е политик, богат и т. н, ами на всичкото отгоре и гей. Това е върхът на сриването на рейтинга му. Да се набележи някой като хомсексуален е венец на провала му - и като професионалист, и като човек.

По-долу стои само престъпникът, но и за това не съм съвсем сигурна. Най-добрите думи, които се чуват по тази географска ширина за гейориентираните е, че са болни, хромозомите, или хормоните (кой каквото е чул-недочул) не били наред. Наследствено било. За контраст: Марлон Брандо спял и с мъже. Той може. Ами да, свръхсексуална мощ. Неукротим, мъжкар. Хемингуей също. А може и да не е вярно. Щом някой е мъжкар, не може да не е и женкар.

В този дух част от българската журналистика "подгрява". Имам предвид "критични" телевизионни предавания, в които журналистът избира слаб, или в слаба позиция участник (психически лабилни, социално декласирани, престъпвали закона) и се държи садистично с тях, за да удовлетвори, или разпали страстите на зрителите. Подобни предавания са недопустими в ефирни телевизии в праймтайма, защото насаждат насилие и нарушават човешки права, възползвайки се от случаите на хора, които са на ръба на самоконнтрола. Заиграването с темата за хомосексуализма е опасна не само заради хомосексуалистите и техните граждански права, а защото по този начин се създава матрица, или схема на поведение спрямо хора, които не са способни да се защитят.

Създава се модел, според който има добри хора с права, и други, на които правата се отнемат, под предлог, че застрашават първите. Особено, когато се насаждат аналогии между между хомосексуалност, педофилия, престъпност .

Трудно е да се осъзнае, че изпитваме страх от различните от нас. Така, както момчетата и момичетата изпитват страх едни от други. Привличане, но и страх. Ако той не бъде преодолян, по-късно ще накажем противоположния пол с презрение, с омраза, с отчуждение. Цената ще е висока. Или ще мразим, или ше бъдем мразени.

Само защото различията не са станали част от културата ни. Така, както ни "поднесат" информацията, така и ще се формираме. Имало е и има още култури, в които на жената се гледа като на демон, като на не съвсем човек, тя е ограничавана, осакатявана, прикривана и покривана, лишавана от граждански права, продавана, инквизирана, убивана. Безнаказано. Само защото е жена. И въпреки, че жените са половината от човечеството. Въпреки, че те раждат децата.

Страхът от различието не прощава

Нашата съвременна култура е странна попара от срещи от "третия" тип и от желание да сме по-ясни, по-определени. Неопределеността в социално-политическия ни свят, несигурността ни правят по-категорични, по-радикални, отколкото в действителност сме. За да си набавим по фантазмен начин липсата на нещо, в случая - на сигурност - можем да станем фанатици, а защо не и терористи.

Които казват: "ТЕ, хомосексуалните, ни тероризират". Известни са рисунките на Гоя за спящия разум. Когато човекът у нас заспи, задреме - както става, когато се "релаксираме" пред телевизора - се раждат чудовищата. На страха, на гнева, на омразата.

*Албена Стамболова е писател, преводач, преподавател и психоаналитик. Завършва докторантура при Юлия Кръстева във Франция в Университет Париж 7 „Жюсийо", работи и преподава в Университетите Париж 9 „Дофин", Париж 3 „Сансие" и в СУ "Св. Климент Охридски". Има професионален опит като психологически консултант и HR.

 

Най-четените