Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

...А жената не е надуваема кукла

Бягай, обичам те... Снимка: Jonny Gibbings
Бягай, обичам те...

"Мъжът не е вибратор!" Това заглавие съвсем ме развесели. А жената не е надуваема кукла... Иска да е принцеса. И принцесите искат първо, най-напред и преди всичко да им намерят втората пантофка. Което обикновено не става на първа среща.

Някои мъже не са вибратори, да. Други стават само за това - или си мислят, че стават. Съвсем вярно си е и за жените - едни са надуваеми кукли, други не.

Но това му е хубавото на секса за една нощ - че правилата са ясни и определени за участниците. Това си е просто секс за една нощ. Не споделяте заедно съня си, сутрешното гушкане и кафето си. Не си подавате пастата за зъби, пръскайки се с вода в банята. Най-много някой да измърмори нещо за обаждане... някой ден, защо не, може би...

Малко сте гузни от споделеното за няколко часа - единият задължително повече от другия, но какво пък? Ние сме зрели хора, няма да си досаждаме. Макар че досадници винаги се намират. Пази, боже, от такъв "мед".

Тези таксономични единици съм ги класифицирала като "лепки". Самотни души, търсещи прилепчивост и претендиращи за някакви митични свои права, само защото са прекарали един-два-три часа в къде по-успешно, къде не физическо упражнение с една жена. От такива като тях аз лично гледам да бягам надалеч. И дано не ми кимне, ако се засечем в някое заведение... Ще ме е яд на мен си как съм могла да бъда с такъв ...айде ще се въздържа от определения.

Така постъпва една уравновесена и с добро самочувствие жена. Тоест аз.

И в това няма никакъв страх от обвързване - или страх да не бъда зарязана. Последното още не ми се е случвало. Просто когато една жена не те покани да останеш - или си тръгне посред нощ, значи нещо не се е случило както трябва - или има уважителна причина.

Ето някои от причините например: тръгваш си, за да направиш сутринта закуска на детето, защото искаш да се преоблечеш преди работа или поради човешката суета да изглеждаш супер за следващата среща вечерта.

Но ако някой/някоя те отрязва след последната пролята капка пот - е, значи всичко просто си е било дотам. И душата, цветята, свещите и прочие аксесоари за филмови декори в стил 80-те остават за следващ път. Все повече се чудя дали тези клишета не са някой дърт хитроумен пиарски трик на гастрономите и ресторантьорите. Такова продуктово позициониране има в тия филми.

С удоволствие чакам покана за печени зеленчуци на огън. Може и картофи и лук, заровени във въглени, и после едни карти и бутилка вино... Малко фантазия и креативност, моля. Вечерята на свещи е толкова изтъркана - със същия успех може да си хапнете малко junk food на Моста на влюбените. Стига някой от двамата да не е твърде фиксиран върху свещите и липсата им да му причини душевни рани.

Когато нещо е to be continued, то просто си става, нали? В крайна сметка така започва всяка една история - от една нощ. Едни си тръгват, за да не ги видиш никога повече, други...

Хайде, догони ме... Бягай, обичам те.

 

Най-четените