На всеки един етаж на момичешката гимназия, в която работи Джулия Лури, има голямо огледало и кантар. Лури е американка, която преподава в Южна Корея - държавата, в която има най-много извършени пластични операции на глава от населението: една от пет жени в Сеул са преминавали през някаква пластична процедура.
Най-популярната интервенция е операция на клепачите, с която очите придобиват "по-западен" вид, както и корекция на челюстта, така че тя да е не с квадратна, а с V-образна форма
"Когато кандидатстваш за работа или за университет тук, трябва да сложиш снимка на CV-то или молбата си," обяснява Лури. "Тук се приема за даденост, че начинът, по който изглеждаш, често определя решението".
Учителката споделя, че са й казвали, че при наличието на две иначе равностойни кандидатки, по-хубавата от тях винаги получава работата. Ученичките й смятат това за нещо нормално - което вероятно не е особено изненадващо, имайки предвид, че са израснали в държавата, която е най-обсебена по пластичната хирургия.
Лури си прави експеримент и моли учениците да й опишат как изглежда една красива жена. Техният отговор е единодушен: "С бяла кожа, големи очи, висока, слаба, с малки гърди".
С други думи нищо, което не се вписва в стандартите за красота на модните списания и дизайнери - стандарти, които най-често се разпространяват с изображения на красиви жени от целия свят.
Блог в Tumblr, наречен Korean Plastic Surgery, показва снимки на млади южнокорейки "преди" и "след" пластична операция
Някои от снимките, следващи интервенцията, изглеждат сякаш са преминали през Photoshop, ала има много такива, на които си личи, че скалпелът сериозно е играл. Очите им са по-големи, носовете им са по-тесни и изправени. Добре изразената носна кост изглежда особено важна. Изпъкналите квадратни челюсти се оформят в по-деликатна и по-малка V-образна форма.
Очевидно е, че за жените има един конкретен най-добър начин, по който да изглеждат, и той е смесица между принцесата Бела и китайската актриса Фан Бин Бин (за която също се носят слухове, че е лягала под ножа за по-големи очи).
Има няколко обезпокоителни неща около тези снимки. Изглежда, че операцията на носа и клепачите вече изглежда нещо нормално, докато променянето на формата на черепа вече изглежда твърде екстремно. Какво ли мислят родителите на тези млади момичета и дори момчета?
Дали се натъжават от факта, че отрочетата им, които са създали със собствения си генетичен материал, променят своите челюсти, очи и носове, дадени им от мама, баба или прабаба? Или може би същите тези родители вече са си направили подобни операции и са платили и за операциите на децата си, или поне биха го направили в бъдеще?
Може би най-притеснителен е фактът, че този тренд е натиск хората да изглеждат по един и същи начин
Вместо да се радват на различията си и да прикриват недостатъците с грим, тези млади тийнейджъри изгарят от желание да се впишат в един все по-стесняващ се обхват на това, което се определя като красиво. Няма значение какъв си отвътре, какъв е характерът ти - всичко се върти около един изкуствен идеал.
Какво ли би помислила една средностатистическа южнокорейска тийнейджърка при вида на някои от т.нар. "нестандартни" красавици като Фрида Кало, Роси де Палма и Грейс Джоунс? Ако имаш ограничена способност да видиш красивото в някой, който няма големи очи, малко лице и прав нос, ще имаш и ограничена способност да разбереш, съчувстваш, симпатизираш и да се асоциираш с този човек.
Наистина ли е нужно да изкореняваме толерантността си към хората, които не отговарят на нашите естетични стандарти?
До неотдавна западното общество продължаваше да практикува т.нар. "физиогномия" - "наука", която прави връзка между физическите характеристики на лицето и характера на неговия притежател, превръщайки белези като големите челюсти или кривите носове (особено разпространени сред някои раси) в знак за зъл характер и лъжливост.
Това е расизъм и ксенофобия, дегизирани като "наука" и остава в съзнанието на хората чрез злодеите на Дисни. На практика обаче всички използваме изрази като "хищник с ангелско лице", сякаш едното не отрича напълно другото. Дали склонността към хирургична намеса в Южна Корея се дължи единствено на желание за самоусъвършенстване, или в нейната основа стои нещо по-тъмно, напомнящо за култ?
В статия за списанието KoreaAm, журналистката Сунгва Маделин Хан пише, че вероятно и попмузиката спомага за тази тенденция сред корейските младежи
"...Над 900 K-pop видеоклипове в YouTube, публикувани от трите най-големи медийни компании в Южна Корея, имат повече от 500 милиона гледания само в Азия. (Разбира се, тази статистика е правена много преди хита на PSY "Gangnam Style").
При все това, въпреки че фенове от целия свят боготворят музиката на момичешки и момчешки банди като Girls' Generation, 2NE1 и Big Bang, някои корейци се притесняват, че този стил музика може би насърчава разрастването на друга тенденция: пластичната хирургия сред тийнейджърите.
Редовната тема в много фен страници на К-поп звезди са спекулациите дали поп идолите с изящни лица са естествени, или пък са творението на някой талантлив пластичен хирург. Любимата притурка към подобни истории са снимки на К-поп звездите, които сравняват визията им сега и преди години, когато са били деца, така че феновете сами да си направят изводите."
Една 17-годишна девойка от горепосочената статия споделя: "К-попът влияе на обществената ни представа за това как трябва да изглеждаме." Ала след това добавя: "Баба ми ме гледа и ми казва, че трябва да си оправя носа. Аз самата искам да си направя операция на клепачите и да направя носа си по-висок. Освен това искам да удължа предната част на очите си, така че да изглеждат по-големи".
Тя добавя: "Отгледана съм в Корея, където за разлика от западните държави, пластичната хирургия се счита за нещо като грим. Защо се гримираме? За да станем по-красиви? Защо си правим операции? Ами по същата причина. Грубо е да съдим хората за нещо такова".
Една от ученичките на Лури твърди нещо подобно, отбелязвайки, че пластичната й операция я е дарила със самочувствие. Друго момиче пък допълва, че като се измерва на кантара всеки ден в училище, не го прави, защото е вманиачена по начина, по който се храни, а защото с една бърза проверка винаги може да проследи дали е на прав път, след което да не се притеснява за теглото си.
Остава все пак въпросът до каква степен тези пластични операции реално са необходими
Каквито и да са причините за пластичната хирургия, изумително е да разглеждаме "преди" и "след" снимките в онзи корейски блог от Tumblr поради същата причина, заради която обожаваме реалити предаванията за пълна трансформация: те ни напомнят, че животът е пълен с възможности.
От позитивна гледна точка, можем да вземем това, с което разполагаме и да го направим възможно най-добро, да го променим, оперираме и дори да станем Мис Кореа. От негативна гледна точка, наистина изглежда опасно колективното съзнание да се фокусира върху идеал, който не може да бъде достигнат без рязане със скалпел и оформяне на костите ни.
Младите хора винаги ще си падат по последната мода, ала в този случай тя налага ненужни жертви и стадно поведение, "поправянето" на напълно функционални тела, които нямат нужда от "ремонт" и фокусирането върху повърхностни черти, които дори не можем да отнесем със себе си в гроба или да предадем на децата си. Истинската красота би трябвало се крие вътре в нас, а не на ръба на перфектно изваяната ни челюст.
