Със стопяването на снега и все по-честата поява на слънцето, в мен започва да човърка едно изключително мило чувство, което се зароди миналата година, след посещението ми в Холандия. Страна, безкрайно възпитана по отношение на придвижването, което там, както всички знаем, се осъществява най-вече с велосипеди. И е ужасно приятно. Защото е готино, въпрос на култура и защото там хората са научени, че по-добре да ти е лесно и удобно, отколкото да „гъзарееш" излишно.
Без да навлизам в квалификации, скоро чух, че „след карането на колело, палатката е дъното"... Дори не успях да реагирам на това изказване.
Не разбирам как през 2012 г. се смяташ за човек с модерно мислене, имаш претенция, че си заобиколен от хора с интересен лайфстайл, a успяваш да изтърсиш такава глупост.
Не съдя никого. Просто се опитвам да го проумея. И съвсем на се изказвам от позицията си на колоездач - правя го от сравнително скоро, но за три-четири месеца, в които се придвижвах из града с колело, разбрах няколко неща:
1. София се превръща в място, където човек трудно би могъл да се придвижи с класическо превозно средство - било то с обществен транспорт, такси или собствения си автомобил. Последният, освен удобството, че се возиш в „мобилния си дом'', води със себе си неприятния момент с място за паркиране, плащане на синя зона - все неща, които никой не харесва особено.
Автомобилът отдавна не е чак такова удобство в града - хората просто обичат да хленчат и дори да имат алтернатива, къде-къде по-удобно е да се мрънка и изказва ‚,гражданска позиция''.
2. Условията в София са меко казано неприятни. Трябва да си с глава на самоубиец, за да решиш да се придвижваш с колело по великите велоалеи, които настоящият кмет откри в последните години. На светофарите няма как да пресечеш и продължиш по въпросната алея, без да се наложи да направиш почти пълен кръг и изчакаш поне три светофара...
Разбира се, тъй като у нас все още се робува на това, че карането на колело е „дъното" и не е много градско, не разчитайте да ви правят път и да ви пазят. Пазите се сами. Проучвате маршрути. Избирате места, по които да се придвижите. И всичко е наред.
3. Да караш колело все пак е чудесно. Независимо от условията. Независимо от хората, според които автомобилът ги поставя на по-високо стъпало спрямо „простолюдието".
Нищо друго не ти носи онази детска радост от спускането, докато единственото, което чуваш, е вятъра покрай теб. Нищо друго не те връща така във времето, когато си оправяхме сами веригите и се возихме прави, хванати за седалката на Балканчето.
Колелото освобождава по начин, по който малко занимания биха могли да го направят. Абсолютно всеки ден. И на всеки с повечко акъл му е ясно, че статусът ти не се определя от това дали караш автомобил или колело. Ако не съм достатъчно убедителна, пълно е с нации, които го доказват.
