Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сърдите се на шефа? Кражбата на химикалки от офиса не е решение

Неспазените обещания на работното място ни правят лоши Снимка: Getty
Неспазените обещания на работното място ни правят лоши

Случвало ли ви се е да вземете някакви офис консумативи от работното си място и да си ги занесете вкъщи?

Откраднати химикалки, кламери или хартия за принтер, които децата ви (ако имате такива) да ползват за драскане, рисуване и игра? Или може би сте използвали принтера в офиса, за да принтирате самолетните си билети или някой личен документ?

Наскоро производителят на химикалки Papermate проведе анонимно проучване по темата. Резултатите от него показват, че 100 процента от анкетираните офис служители си признават, че са крали химикалка от работното си място. При друго изследване признаващите си кражба от офиса през последната година са 75 процента от попитаните.

Щетите от тези "дребни кражби" в световен мащаб се равняват на милиарди долари годишно. Понякога е възможно подобни прояви да намалят с 35 процента инвентара на дадената организация и да изядат до 1,4 процента от всичките й приходи.

След като това поведение очевидно е вредно, защо продължава да се среща?

Когато човек започне нова работа, работодателите имат навика да дават серия от обещания, които не е задължително да са част от подписания договор.

Представете си, че работодателят обещае "гъвкаво работно време" или "спокойна работна среда". Давайки тези обещания, той създава в новия си служител някакви очаквания. Те поставят основата на това, което се нарича психологически договор.

Докато работодателят спазва своята част от "сделката", служителят е щастлив, лоялен и посветен на работата си. Единственият проблем е, че такава ситуация рядко се наблюдава. С времето вижданията на работодател и служител за това какво е било обещано започват да се разделечават.

Неспазени обещания

Много хора в един момент започват започват да мислят, че шефът им се отклонява от първоначално дадените обещания. Около 55 процента от анкетираните служители посочват, че работодателят им не е спазил дадено обещание през първите им 2 години на тази служба, а при 65 процента това се е случило още през първата година. Подобни "неспазени обещания" понякога има всяка седмица или дори всеки ден.

Така се стига до момента, в който служителят очаква поне извинение. За съжаление, оказва се, че повечето ръководители рядко забелязват, когато са направили нещо погрешно.

Редки са случаите, в които те се опитват да оправят ситуацията. Така в служителите остава впечатлението, че шефът им не само не е спазил обещанието си, но след това не е предложил и някакво решение на конфликта.

Ако някой постъпи неправилно с теб, не би ли трябвало да си отмъстиш?

Така се стига до ситуацията, в която служителят започва да взима всичко, което според него "по право" му принадлежи.

Тези служители преминават през редица негативни емоции – гняв, възмущение и раздразнение, които от своя страна водят до по-голямо желание за доминация и дори нанасяне на "ответен удар" на работодателя.

Нещо повече - това се случва най-често на тези, които се справят отлично с работата си и заради това очакват да бъдат третирани подобаващо. С други думи, най-добрите служители на организацията са най-склонни към отмъстително поведение.

Други хора просто се наслаждават от това да се държат по този начин, особено когато са на по-висок пост и се чувстват по-доминиращи. Когато тези фактори се съберат, се стига дотам, че "желанието да си го върнеш" и "насладата от отмъщението" водят да положително затвърждаване на това поведение.

Защо това не е добър подход?

Първо, в ситуацията, в която работното място не отговори на очакванията на служителя, той трябва да спре и да помисли за потенциалните позитиви от едно отмъстително поведение от своя страна и рисковете, свързани с това да крадеш от работодателя си.

Може да изглежда примамливо да се сдобиеш с няколко химикалки, мислейки си, че така си отмъщаваш за всяка несправедливост срещу себе си, но удоволствието от това "да си го върнеш" е краткотрайно. По-скоро е възможно в един момент човек да се чувства виновен.

Има го и риска в един момент да бъдеш хванат. На някои може да им звучи нелепо, но е възможно да бъдеш уволнен заради откраднати офис принадлежности. Така най-важният въпрос е "Струва ли си?".

Тук се появяват алтернативите. Както беше споменато, често ръководителите не забелязват дали са разгневили свой служител с някое неспазено обещание. Един нормален и спокоен разговор може да промени това – когато служителят обсъди с шефа защо е недоволен и как това се отразява на работата му, а оттам и на функционирането на цялата организация.

Преди това трябва да се вземат предвид и други фактори – дали спазването на ангажимента не е било нещо извън контрола на работодателя; дали се случва на други колеги; за пръв път ли се случва на конкретния служител. Така човек може да се прецени как да процедира в ситуацията.

Служителят има най-голям шанс да срещне разбиране, ако успее да покаже на работодателя си, че той умишлено е нарушил поетия ангажимент. По този начин на шефа се демонстрира, че той/тя контролира ситуацията и сам може да промени отношението си към недоволния служител.

Може би понякога е по-добре да не се прави нищо. Това не означава затваряне на очите за всяка несправедливост в офиса, а просто внимателно подбиране на битките.

И в крайна сметка, когато човек реши, че в офиса е постъпено нередно спрямо него, може да опита първо с комуникация, вместо да си тръгва с няколко пакета хартия за принтер в раницата или джобове, пълни с химикалки.

 

Най-четените