През април 2005 г., два месеца след осемнадесетия ми рожден ден, влязох в студио за татуировки в централна Италия, въоръжена с 80 евро и скица, нарисувана на откъснат от тетрадка лист.
Това беше забележително самотно време за мен - живеех като ученичка по международен обмен в страна, където почти не говорех езика, бях отседнала в град, където профашистките нагласи бяха често срещани и насърчавани, и бях разпределена в клас от единадесет момичета, които са ходили заедно на училище, откакто са били на 12 - и вече имаха твърдо изградени взаимоотношения, в които изглеждаше невъзможно да пробия.
Това изживяване ме промени и исках да го затвърдя с нещо голямо, което в онзи момент означаваше да си направя абсурдна татуировка в долната част на гърба. Нещо повече, наскоро бях прочела една глава от книгата на Далай Лама "Изкуството на щастливия живот" - нещо, което смятах, че ми дава абсолютното право да се смятам за практикуващ будист с дълбоко разбиране на символите на тази философия. Общо взето това е историята, в резултат на която се оказах с щампа на лотос над дупето.
Как дзен-будистката стана "лека жена" в очите на другите
Нещата тръгнаха зле още от самото начало. Поради недоразбиране с татуиста, в крайна сметка получих известно оцветяване, което не исках, но понеже вече нямаше мърдане, колкото може по-дълго се заставях да мисля, че то ми харесва. Това продължи около две години, вероятно до момента, когато думичката "tramp stamp" навлезе в глобалния англоезичен речник. Не само че имах татуировка, която дори не ми харесваше - но имах и татуировка, която ме правеше пряка жертва на критични оценки.
Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена, че имаш зле боядисани кичури, че най-голямата ти амбиция е да изчукаш член на екипа на шоуто Real World пред камера (това наистина е най-голямата ми амбиция, но по съвсем различни причини). Някой по-голям би се отърсил от това и не би му пукало какво смятат хората за тялото му - но аз не съм такава. Пукаше ми. И все още ми пука. И адски мразя тази скапана татуировка.
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег
Напоследък в Интернет набира популярност една публикация по темата какво означава за жените да имат татуировки. В материала, озаглавен "Защо да слагаш лепенка на бронята на Ferrari", авторката Лиза Хаури пише:
Нещо, което жените изглежда забравят в наши дни, или може би пък и никога не са били научени на него, е че жените държат в ръцете си световната изисканост и елегантност. Какво е по-привлекателно от момиче с красиво тяло? Ще ви кажа какво: момиче с изисканост, момиче от класа. Външният вид може и да не трае дълго, но изискаността остава. Както и татуировките. Една елегантна жена не вандализира храма, с който е благословена като тяло... Тя го цени.
Големият проблем на татуировката: и да размислите впоследствие, твърде е късно
Веднага си измивам ръцете, че самата аз никога не бих казала на някоя жена, че тя не би трябвало да си прави татуировка, или че татуировките отвличат вниманието на хората от характера и красотата й. Има предостатъчно жени, които доказват абсолютната неточност на тази теза - от Анджелина Джоли до моята фризьорка, която е с покрити с татуировки ръце и гърди и е една от най-красивите и изискани хора, които съм виждала.
Също така всеки има правото да украсява тялото си както пожелае (дори хора, които избират да превърнат гърба си в гигантски плакат за филма "Здрач"). Има прекрасни татуировки - понякога дори съм се замисляла дали да не си направя татуировка, след като съжалих за първата, но трябва да си призная, че се радвам, че не го сторих. Всяка идея, която съм имала, ми се е струвала глупава година по-късно (на 19: "Глухарчета!", на 21: "Текст на Кет Пауър!", сега: "Лицето на Илейн Стрич върху моето лице!").
Какво обаче ще правите, ако някой ден тази татуировка вече не ви харесва?
От друга страна, помислете за всички истории на знаменитости, които са си премахвали татуировките. Джони Деп и Уинона Райдър късат - и изведнъж "Уинона завинаги" става "Вино завинаги." Ева Лонгория се развежда и всичките изписани върху кожата й почитания към бившия й съпруг изчезват. Меган Фокс осъзнава, че татуировката й на Мерилин Монро е отвратителна - и я маха. Какво означава като цяло всичко това? Нищо, предполагам. Хората са непостоянни.
Но лично за мен това означава, че никога не мога да нося бански, без някой приятел с най-добри намерения да изръси тъпа шега. Това значи, че никога няма тялото ми да бъде само моето тяло. И означава още, че вече не мога да се върна назад във времето и да живея под прикритие, без да бъда обвинена, че съм вещица. Означава, че вероятно би трябвало да го преглътна, да го преодолея и да продължа с живота си. В най-лошия случай това е татуировка, която доста рядко виждам. В най-добрия, това е шансът ми да се окажа в следващия сезон на Rock of Love.
