Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Глава V: "Паласио де ла Салса" - истинското начало

Слязох от колата, бяхме на едно поле, беше тъмно, а аз не знаех какво да отговоря...
Слязох от колата, бяхме на едно поле, беше тъмно, а аз не знаех какво да отговоря...

„Паласио де ла Салса" се намира на две преки от моята квартира, там се събираха всички латинос и поклащаха тела под монотонните звуци на бачата,салса и т.н.

Беше петък и както винаги се запътих натам, погледнах часовника си, беше точно полунощ. В джобовете ми дрънкаха бонбонки.

Влязох и се запътих към бара. Още с влизането ми направи впечатление, че е по-спокойно от обикновено.

Бяха изминали около шест месеца от първата ми работна среща с Хуанхо, сега цената на килограм за мен беше 30 000 евро. Печелех много, всички собственици на заведения, хора с пари ми бяха клиенти.Това, което не осъзнавах, е, че някой преди мен е правил това и може би сега не му харесва.

Собственикът на „Паласио да ла Салса" се казваше Карлос, бях се разбрал с него да му намеря охрана за заведението и гардовете да продават нашите бонбонки и по този начин да печелим и двамата.

Охраната на заведението бяха двама българи, срещнахме се случайно, беше лесно да ги убедя. Заведох ги до Хихон, там, под патронажа на принц Фелипе, хапнахме паеля и сентойо, които поляхме с няколко бутилки вино. Те бяха със семействата си, сметката беше около 900 евро, оставих 1000 и вече ги бях убедил.

Обикновено двамата седяха до вратата и гледаха умно.

Седейки в бара, забелязах мой двойник, не че приличаше на мен, просто излъчваше същата самоувереност - и си имаше покритие. Карлос се приближи до мен и с треперещ глас ми каза, че това е Паулино.

Бях чувал за него. Паулино беше излязъл скоро от затвора, клиентите често ме питаха дали го познавам. Не обръщах внимание.

Паулино е мечерос, това е циганско испанско племе. Мечеросите са един от клановете, занимаващ се основно с разпространение на кокаин. Работят директно с доставки от Мадрид, при мен доставките бяха от Кастельон.

Обърнах му гръб и седнах по-близко до вратата.

Паулино стана, имаше двама с него, които изглеждаха доста тъповато, но за човек, завършил езикова гимназия и учил право в България, разбирате, че не бях в свои води.

Приближиха се и усетих как някой заби нож в мен. Чувстваш как нещо влиза в теб, кожата ти хлътва навътре, бяха ме наръгали отляво, бях с гръб, усетих как кракът ми изтръпва. Бяха ме наръгали малко над задника.

Усетих как излязоха, аз седях спокойно, бях сигурен, че не умирам. Станах и бавно излязох навън. Хванах такси и легнах на задната седалка, казах само Урхенциас - спешна помощ.

Лежах на задната седалка, кръвта се стичаше по крака ми, не болеше.

Не можех да изляза сам.

Мислех какво ще стане, бях смъркал кокаин, пил алкохол. Сложиха ме на една носилка, гледах хората около мен и се радвах на внимание. Дори имаше полицай, на когото обясних, че съм паднал върху нож.

Разрязаха дрехите ми. Повече ме заболя, когато ми поставяха катетър, сигурно това е искал да ми причини Паулино.

Лежах цяла нощ, не можех да пия вода, нямаше дори на кого да кажа, телефонът ми вибрираше постоянно, търсеха материал, не мен.

Нямах разкъсани органи, мечеросът не беше успял да завърти ножа.

Минаха три дни, изписаха ме. Хванах такси и се обадих на Хуанхо. Когато се прибрах вкъщи, вратата на жилището ми беше разбита. Когато Хуанхо дойде, ми стана леко, не беше сериозен, мечеросите бяха изсипали кокаина, който имах вкъщи, на пода. Наложи се с Хуанхо да пометем.

Тази вечер разбрах, че сме силни.

Обадиха ми се, беше към 23 ч, непознат номер, трябваше да сляза в един подземен гараж, акцентът беше колумбийски.

В гаража ме чакаха мъж с дете, пристигнали току-що.

Имаше още две коли. От едната излезе огромен мароканец (който е виждал мароканци,не може да ги сбърка), с него бяха трима латино.

Мароканецът се казваше Майкъл, поне така каза. Майкъл се оказа братовчед на Мунер - трафикант на хашиш. По-късно заедно ще преживеем неща, за които може да се напише книга с размерите на „Война и мир", но след сравненията с Уелш ми се иска да избегна тези с Толстой.

Думите на Майкъл буквално бяха: „Покажи ни ги".

Тръгнахме по улиците на града. В Испания нощните заведенията обикновено са събрани в една зона. Влязохме в първото,Майкъл се засили към първия от охраната, който се приближи, извади едно желязо от ръкава си и го стовари върху главата му, този се свлече на земята и потъна в кръв,другите продължиха да чупят бара. Възрастният мъж с детето се приближи до бара и възпитано поиска диска от камерите.

Влязохме в следващото, там всичко се повтори. Продължихме така, докато не попаднахме на един от компанията на Паулино, измъкнаха го на улицата. Не приличаше на човек, хванах го за косата, от толкова кръв бях озверял. Попитах го къде е Паулино, бях убедителен.

Тръгнахме към къщата на Паулино, беше в кварталче, населявано от мечероси, за моя радост циганите в Испания не живеят в гета и не са толкова обединени.

Къщата на Паулино имаше голям двор, Майкъл прескочи оградата, но в този момент огромен питбул или нещо подобно се хвърли към него и захапа крака му, Майкъл извади нож и го заби в кучето, режеше главата му. Останалите наскачаха като луди и нахлуха в къщата, Майкъл ходеше с нахапан крак, държейки кървав нож.

Паулино изскочи, държеше една палка с олово на края. Животните го премазаха, имаше и една жена, която мълчеше и гледаше. Измъкнаха го и го натъпкаха в багажника на една кола. Тръгнахме нанякъде, а когато спряхме, мъжът с детето ме попита дали искам да го убият.

Слязох от колата, бяхме на едно поле, беше тъмно, а аз не знаех какво да отговоря...

 

Най-четените