Безследно изчезнали... от работното си място | webcafe.bg
Webcafe

Безследно изчезнали... от работното си място

webcafeLifecafe, по Би Би Си
23.01.2019, 09:28 (обновена 25.01.2019, 11:45)
работа

Снимка: © Unsplash

От фалшифициране на смърт до наемане на посредници

Юичиро Оказаки и Тошиюки Ниино са много добри в напускането. В последните 18 месеца те са напуснали общо поне 1500 работни места.

Но двамата японци от Токио не напускат свои собствени позиции. Те са съоснователи на старт-ъп, който предлага поръчкова услуга за служители, изгарящи от желание да напуснат, но с нужда от малко помощ. Повечето от тях се боят от шефовете си, казва Оказаки.

Те очакват шефовете им да кажат, че не могат да напуснат.

Донякъде това е свързано с японската култура - да напускаш е нещо много лошо. И когато искат да напуснат, се чувстват като лоши хора.

Точно там се намесва Сенши С. и услугата му за напускане Exit. Срещу сумата от 50 000 йени (около 400 евро), Exit ще се обади на шефа на клиента си и ще му връчи оставка чрез посредник. Понякога са нужни няколко обаждания. Други пъти компаниите не искат да си имат работа с Exit и заявяват, че служителят трябва да дойде да връчи оставката си лично.

Но когато това се прави успешно, облекчението от клиентите е огромно. Exit имат клиент, който казва, че са Месията. Човекът искал да напусне от 10 години и е страдал от това, че остава на работното си място.

По негови изчисления има вероятно около 30 компании, които предлагат подобни услуги в Япония. Служителите там традиционно са оставали до живот при един и същ работодател, но в последните години повече хора сменят работата си и намаляващата работна ръка означава, че това е и пазар на кандидатстващи за работа.

Хората се променят, но културата не се променя, и компаниите също не се променят.

Естествено, да накарате някой друг да връчи оставка от ваше име е един от по-необичайните начини да напуснете. Но как да напуснат работата си е дилема, пред която са се изправяли повечето хора. И въпреки че разговорът с шефа вероятно още остава най-популярният избор, много неща зависят от обстоятелствата на напускането.

Ами ако трябва да напуснете бързо или установите, че работата не е точно това, което сте очаквали или може би дори откриете, че не можете да я вършите? Ами, ако вместо да се налага да водите неловкия разговор, просто изчезнете?

Тази форма на поведение на работното място е известна като ghosting - фраза, еволюирала в света на запознанствата, която означава внезапно да прекратиш всякакви контакти без обяснения. Сега изглежда, че тя навлиза и на работното място. В края на миналата година "Бежовата книга" на американския Федерален резерв - доклад за икономическите условия в САЩ, публикуван осем пъти в годината - дори спомена този феномен.

Крис Йоко, който ръководи компания за уеб дизайн в американския щат Вирджиния, е имал странна случка с подизпълнител, който е трябвало да изпълнява дигитален проект от къщи.

Той тъкмо започва да работи за него и изглежда като подходящ служител, като наистина свестен тип. За начало му дават относително прост проект. Той се съгласява, но след това няма нищо налице.

Многобройни имейли и телефонни обаждания остават без отговор. Въпросният служител пропуска още една среща за проекта. В крайна сметка, след пълното мълчание от подизпълнителя, работата е възложена на друг.

Скоро след това човек, представящ се за приятел на подизпълнителя, се свързва с фирмата по имейл. Той казва, че неговият приятел е загинал в автомобилна катастрофа, и иска данъчни документи, от които се нуждае семейството му. Нещо звучи не както трябва, така че Йоко проверява Twitter акаунта на подизпълнителя.

В социалните медии изглежда подизпълнителят е напълно жив. Всъщност той тъкмо е отговорил на туит от братовчед за присъствието си на семейна сбирка. Той отговорил на този човек със своя снимка с бутилка уиски в ръка с думите "Не само че идвам, но и ще нося това". Йоко прави скрийншот и го препраща на човека с думите "Хей, добри новини, изглежда че той е жив и е добре!"

Преструването на мъртъв, за да избегнеш да изпълниш възложена работа, очевидно е екстремен пример. Но тръгването от офиса и отрязването на всякакви контакти с работодателя, изглежда набира популярност.

Мениджърка на средно ниво, работеща в британския сектор за търговия на дребно (която държи да остане анонимна) казва, че е напуснала компанията си, защото въпреки че е била с договор с тримесечно предизвестие е намерила нова работа и те са искали да започне веднага. Така че тя просто си е тръгнала.

Това се е случило в началото на кариерата й, в пика на рецесията.

Тя казва, че напускането й донякъде е било свързано с осъзнаването колко "несигурни и непостоянни" могат да бъдат взаимоотношенията с работодателите.

Вижда колеги, които влизат в оценка на постиженията им в края на годината и така и не се връщат, защото са отрязани от екипа. Вижда се колко безцеремонен може да бъде един работодател, така че като служител това я кара да се замисли, че не иска всъщност да се налага да идва и утре.

Вероятно тя е права. Не само служителите са тези, които изчезват без дори и дума. На повечето хора се е случвало да кандидатстват за работа, без кандидатурата им да получи каквато и да е реакция от потенциалния работодател. Други може да не получат никаква обратна връзка след интервю лице в лице. Един служител споделя, че е бил зарязан от потенциални работодатели без дори и дума, след като е писал стратегически документи, правил е тестове и дори е преминал през три етапа на интервюта.

Крис Грей, управляващ директор на компанията за човешки ресурси Manpower UK, казва, че фактът, че служителите също подхождат по такъв начин, е донякъде симптом за процъфтяващите трудови пазари в развития свят.

Ниската безработица в САЩ и Великобритания означава, че е много лесно за тях да се измъкнат от процеса и да се прехвърлят към изникнала друга алтернатива. И не може да бъде направено почти нищо, след като някой реши да изчезне безследно.

След като загубиш време като специалист човешки ресурси или работодател за някого, който просто изчезва, не искаш да губиш още време в опити да разбереш защо е изчезнал.

Единственото, което може да сеж направи за справяне с това, е да работодателят да е по-активен в изграждането на резерви от таланти, изграждане на връзки колкото може по-отрано. Съвет - опознайте хората, преди да ви потрябват.

Що се отнася до служителите, въпреки че напускането без предупреждение може и да реализира непосредствените им потребности, те би трябвало също така да обмислят потенциалния дългосрочен ефект от практиката на ghosting на работодател. Точно както и при запознанствата, никой не мисли с особено топли чувства за някого, който дори не се е и сбогувал.

Много непрофесионално е, казва Доун Фей, регионален президент на американската консултантска фирма за ЧР Robert Half. Не препоръчва на никого, независимо дали е работодател или служител, някога да прибягва до ghosting.

Тя признава резонността на причините за това - някои хора не обичат конфликти или не им е приятно да разочароват другите, докато други може да изгубят интерес в проточил се процес на кандидатстване например.

Компаниите могат да направят каквото е по силите им "като помагат на хората да преминават бързо през процеса на подбор" и комуникират ясно.

По нейни думи обаче минал случай на ghosting може да ви навреди в бъдеще. Това е нещо, което може да навреди в по-късен момент от кариерата. Не знаете къде ще бъдат хората, така че е добре да направите всичко по силите си да се държите професионално, независимо какво се случва.

Oще: кариера  мениджър  напускане  напускане на работа  работа  човешки ресурси  шеф  япония 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 24.01.201900:01

Напускането беше проблем през социализма. Тогава за някои непривлекателни, макар и понякога добре платени, работни места имаше цяла система за закрепостяване.
При демокрацията напускането не е проблем, ако не си възпитан в японската култура. Проблемът е да си вземеш парите, които ти дължат и да си намериш нова работа. Статията говори за оживен пазар на труда. Значи намирането на нова работа не е проблем. Но ако изчезнеш като призрак на кого да изплатят дължимото?
В кариерата си на 3 пъти напусках работа, като си направих кефа да обясна подробно писмено защо си вземам шапката. Първите 2 пъти си платих с няколко месеца без работа. При втория път не ми изплатиха част от последната заплата. При третия, понеже имах работа с гърци, настоях и си получих парите кеш. Ако бях чакал на гръцка почтеност, щях да ги гледам през крив макарон. Последният път, при взаимно съгласие, също се забави последната заплата. След 2 е-мейла без отговор пуснах 3-ти, в който добавих, че 4-ят ще бъде с копие до ITF. Това е много мощен международен морски профсъюз. Същия ден получих е-мейл с извинения и обещание за превод до седмица. Получих го след 3 дни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.11.2017, 14:05

2 Kikone | 23.01.201917:45

Хич и нямам нужда от някой такъв, хе-хе. Няма по-голямо удоволствие от изненаданата мутра на бившия когато му кажеш че се махаш. "Щетите" които те търпят винаги са по-големи от вашата загуба на заплата(ако изобщо взимате такава): вие винаги сте им по нужни от колкото те на вас! Вервайте ми.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.01.2015, 20:48

1 MarkModel13 | 23.01.201915:32

Хехе - готина пазарна ниша са намерили. Мога да предложа да разширят услугата - например, освен молбата за напускане да добавят - "пълен г.з си, Шефе, та ти ...майката !" и да го заснемат с тайна камера. Клиентите ще са в див възторг и охотно ще доплащат.
   

оценка

+0 -0