Професия "папарак" - работа за милиони или рискован бизнес | webcafe.bg
Webcafe

Професия "папарак" - работа за милиони или рискован бизнес

webcafeLifecafe, по Би Би Си
24.04.2019, 15:23 (обновена 26.04.2019, 15:42)
папарак

Снимка: © Unsplash / Ramiz Dedakovic

Как папараците изкарват прехраната си и колко получават?

Сантяго Баес започва да работи като папарак през 90-те години на миналия век. С фотоапарат в ръка той обикаля из Ню Йорк и става свидетел на извънбрачните афери, ражданията, смъртта, любовта и разделите на някой от най-известните жители на града.

За да печелят добре, папараци като Баес трябва да имат енциклопедични познания за живота на звездите, както и да са близки с куп шофьори, магазинери и ресторнатьори, които да сигнализират, щом видят знаменитост.

Разбира се, не всяка снимка на звезда е ценна.

Кадри на новородено, целувка на нова звездна двойка или от сватба обаче могат да донесат цяло състояние и то буквално за една нощ. Проблемът е, че папараците не са на заплата и доходите им зависят от редица фактори. Успехът на Баес е резултат от опита и знанията му, но в крайна сметка печалбата му далеч не е гарантирана.

Заплащането на папараците зависи от хора като Питър Гросман - бивш фото редактор на клюкарското списание US Weekly за периода от 2003 г. до 2017 г. Първо създава система, при която не се налага работа с папараците. Вместо това те продават снимките си на агенции, които действат като посредник между фотографите и редакторите.

Така папараците получават между 20 и 70 процента от цената на снимките в зависимост от договора си с агенцията. Колкото по-опитен и талантлив е папаракът, толкова по-изгоден договор може да сключи. Най-добрите продават снимките си само на една агенция и не търсят алтернативи за по-високо заплащане.

А ексклузивните кадри могат да донесат наистина огромни хонорари.

Гросман дава пример с поредицата от снимки на актрисата Кристен Стюарт, която се целува и прегръща с режисьора Рупърт Сандърс, женен по онова време. Тогава редакторът се съгласява да отдели шестцифрена сума за кадрите.

Друго постижение на Гросман води до истинския разцвет на папарашката фотография. Той е човекът зад снимките от поредицата "Точно като нас". Това са серия от фотоси на знаменитости, които стават особено нашумели в началото на новия век и които показват как звездите вършат ежедневни дейности като това да си купят кафе или да заредят гориво.

Гросман първи започва да публикува такива снимки, но много медии бързо следват примера му и настава "златно време" за папараците. Още повече, че пред обективите им се подвизават хора като Парис Хилтън, Бритни Спиърс и Линдзи Лоън.

Въпреки че цената на снимката зависи от нейната изключителност, за кадрите в "Точно като нас" тя варира между 5 и 15 хил. долара.

Ерата на "Златната папарашка треска" обаче привлича към бранша твърде много новаци, някои от които с лекота нарушават етиката и законите. До голяма степен именно те са отговорни за лошата репутация, която и до днес има професията. Затова Гросман, а след него и редица други редактори отказват да купуват снимки, направени в нарушение на закона.

Глобалната финансова криза и социалните мрежи окончателно слагат край на "Златната треска". Дигиталните медии повишават търсенето на фотографи на знаменитости, но същевременно цената, която са склонни да платят вече далеч не е толкова висока. Фотографските агенции започнаха да се консолидират или да се отказват от бизнеса си, а тези, които останаха, променят бизнес модела, по който работят.

Вместо да искат от списанията да плащат всеки отделен кадър, те предлагат услугите си срещу платен абонамент. В резултат на това на папараците се плаща малка част от абонаментната такса. Колко точно зависи от това какъв брой техни снимки са купени през месеца. Така снимка тип "Точно като нас" вече струва не от 5 до 15 хил., а от 5 до 10 долара и папараците печелят все по-малко и по-малко.

Сега, за да спечелят наистина сериозна сума пари, папараците трябва да уловят наистина рядък и ценен кадър. Бизнесът е рискован и по още една причина.

Да видиш знаменитост често е въпрос на късмет, което прави доходите на фотографи като Баес още по-несигурни. Освен това никога не се знае какво ще прави дадена звезда през деня. Ако с нея няма други известни лица, ако върши нещо съвсем обикновено и ежедневно - снимката няма да е особено скъпа. Такива фактори определят колко ще спечели папаракът този ден или тази седмица.

В това отношение цената на папарашките кадри се определя както цените на акциите на фондовите борси. Папараците се опитват да се справят с тази ситуация като формират алианси и споделят помежду си информация за местата, на които ще дебнат звездите например. После си делят печалбите от снимките.

Въпреки това е факт, че през последните 10 години много папараци губят препитанието си, а броят на останалите безработни нараства. Пример за това е и Баес, който също се отказва от бранша и се връща в родната си Доминикана, за да търси нова кариера.

Oще: us weekly  папарак  папараци  папарашки снимки 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.