Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бунтът на отхвърлените "мъжкари"

За каква революция проповядва атентаторът от Торонто Снимка: LinkedIn
За каква революция проповядва атентаторът от Торонто

Минути преди да се превърне в масов убиец, отнел живота на 10 души и ранил други 13, прегазвайки ги с микробус, Алек Минасян пише своеобразен манифест в профила си във Facebook. Там той не заявява вярност към "Ислямска държава", не се обявява за расова революция, нито призовава за религиозно прочистване.

Неговата публикация е сравнително кратка, но успя да предизвика изключително сериозен дебат по една тема, която досега беше подминавана.

"Редник (новобранец) Минасян от пехотен полк 00010 желае да говори със сержант 4chan (популярен форум онлайн - бел. р.), моля. Вътрешен код C23249161. Въстанието на отхвърлените мъже вече започна! Ние ще съборим всички Чад-ове и Стейсита! Да живее върховният джентълмен Елиът Роджър!"

Това, за което Алек Минасин призовава, е "incel rebellion". Терминът няма буквален превод, макар че най-близко би било значението на "въстание на отхвърлените мъже".

Самата дума incel идва от "involuntarily celibate" - "принудителни въздържатели" и се използва за нарицателно за онези самотни мъже, най-често бели, между 19 и 30 години, които са твърде грозни, социално странни, откровено сексистки настроени, непривлекателни и т.н., които са отхвърляни от жените и са изключително озлобени от факта.

Гневът им е насочен към жените като цяло, към успелите мъже и често към етническите малцинства.

Зад нарицателното се крие доста сексизъм, социално осъждане и чисто човешка злоба, породена от физическо и емоционално неудовлетворение.

За въпросните мъже, към които Минасян така гордо се числи, повечето жени са зли и манипулативни и използват сексапила си и отношенията си с мъжете за постигане на собствените си меркантилни цели.

Друго вярване, типично за този тип incel мъже е, че сексът е право, което е гарантирано на всеки и те го заслужават, просто защото съществуват. А отказът от страна на жените е насилие спрямо тях.

Според тях също така жените по света реално разполагат с властта именно чрез силата на секса, дразнейки и подигравайки се на едни, докато награждават други.

Подобно на повечето сексистки идеологии, и тук incel мъжете вярват в естествената доминация на мъжкия пол над женския, от което следва, че трябва да имат силата и властта да се разпореждат с повечето неща. А всичките права на жените, от друга страна, са само отклонение от установения от природата ред.

"На практика става въпрос за хора, които очакват някакъв вид социално положение, което реалният живот не им предлага, и съответно търсят кого да обвинят. Това са и млади мъже, които са се почувствали жертва на тормоз, и не са достигнали успеха или популярността, на които са се надявали", смята професорът по социология Джудит Тейлър от Университета в Торонто, цитирана от Toronto CityNews.

По нейни думи за пръв път терминът идва от жена - млада канадка, която през 1993 г. създава група за хора, които се затрудняват да се реализират в личен план, имат проблеми с общуването с други хора и т.н.

Какво стои зад тази злоба освен чисто сексуалната неудовлетвореност? Често като incel могат да бъдат определени свити момчета и мъже, които освен, че не се радват на никакво женско внимание (вероятно дори са девствени), също така са тормозени от други, по-популярни и силни момчета. Често те са били жертва на публични унижения, включително и от обекти на своите романтични (или поне сексуални) влечения.

В посланието си Минасян също така възхвалява Елиът Роджър - девственикът убиец, който подтикван от самотата и озлоблението си към жените, през 2014-а напада повече от 30 души в Калифорния, отнемайки живота на шест и ранявайки още 13.


Елиът Роджър

Преди да извърши убийствата, Роджър също разпраща манифест, в който в 141 страници обяснява за трудния си, самотен живот, за омразата си към жените, които го лишават от секс, за ненавистта си към малцинствата и азиатците (въпреки че собствената му майка е от Малайзия) и въобще цялата си злоба към живота и към всички щастливи и задоволени хора.

Мъжете и момчетата като Алек Минасян и Елиът Роджър намират до голяма степен излаз на напрежението си в интернет. Reddit (където има над 40 хил. потребители, интересуващи се пряко от темата), 4chan (който Минасян споменава в съобщението си), 8chan и много други известни и неизвестни платформи за съобщения и форуми приютяват тези самотници и тяхната злоба.

По този начин с помощта на интернет движението трансформира "безспорното културно господство на мъжете" във фактор, определящ за идентичността, основаваща се на заблуда на женското потисничеството.

Свободата на онлайн анонимността и намирането на себеподобни по форумите дава сила и усещане за разбиране и общност на много от тях.

В същите тези форуми посланието на Алек Минасян се разпространява изключително бързо и той вече е издигнат в своеобразен "факел на свободата" сред incel общността.

"Надявам се този човек да напише манифест, защото той може да бъде нашият нов светец", пише един от потребителите във форума incel.me.

"Разпространете това име, помнете за саможертвата му за нашата кауза, поклонете му се, защото даде живота си за нашето бъдеще", пише друг от потребителите.

И тук идва големият въпрос - да чакаме ли още такива пориви на "бета мъжкарите", търсещи да се освободят от женското потисничество?

В съобщенията по форумите им периодично се говори за този бунт на потиснатите и отхвърлените мъже, който ще бъде поведен срещу основните врагове - Чад-овете (ефемизъм в САЩ и Канада за харесвани силни мъже или за алфа мъжкари) и Стейситата (грубите, манипулативни жени, които имат навика да унижават всички "по-нисши" от тях).

Доколко обаче тези мъже са способни да излязат от сянката на интернет и да се превърнат в следващия Елиът Роджър или Алек Минасян е спорно, но и далеч не за подценяване. Защото някъде там онлайн може би се заражда един нов вид терористи.

 

Най-четените