В Непал традицията убива жените | webcafe.bg
Webcafe

В Непал традицията убива жените

webcafeLifecafe по Foreign Policy
07.01.2019, 20:05 (обновена 09.01.2019, 16:14)
Жените в Непал

Снимка: © Getty Images

Когато традициите са опасна форма на дискриминация

За да се прибере при семейството си, 32-годишната Дана Биста трябва да прекара тежко, 23-часово пътуване с автобус. Това обаче далеч не я притеснява толкова, колкото това, което може да я очаква у дома. Ако месечният й цикъл продължава, когато е там, тя е заплашена да бъде заточена в малка колиба извън селото им.

В преобладаващо аграрните общности в Непал жените биват изгонени от домовете си всеки месец, когато идва месечният им цикъл.

Много от тези жени са пращани в специални колиби, които семействата строят специално за своите дъщери или снахи. Много други жени биват изпращани в хамбари, намиращи се накрая на селото или извън него, където да спят сред животните, докато цикълът им не отмине.

Тази древна индуистка практика се нарича "чаупади" и съществува от стотици години в Непал, както и в части от Индия и Бангладеш. Тя се корени в убеждението, че менструалната кръв е нечиста и носи със себе си зли сили на всички наоколо.

Мери Камерън, професор по антропология в Атлантически университет на Флорида, която съсредоточава работата си върху Непал, обяснява, че чаупади е форма на усамотение, свързана с дълбоките религиозни вярвания и чувства на индусите към ритуалната чистота и нечистота.

Социалните последици от тази опозиция е една от най-ярките форми на полова дискриминация в света, която казва на момичетата и на жените, че са нечисти създания заради собствената им физиология.

Тъй като чаупади е практика в хиндуизма, човек би очаквал, че тя е широко разпространена, но напротив. Нейното прилагане е силно локализирано.

В най-западните региони на Непал, където тази традиция се практикува най-строго, хората все още вярват, че всяка подобна нечистота може да разгневи боговете и да докара на общността нещастия и лош късмет.

Жените не са само изгонени от домовете си по време на месечния им цикъл, но също така им е забранено да влизат в кухнята, както и да докосват храната на другите, религиозни предмети или други хора. Има и строги правила около водата, които се смята за символ на чистотата в хиндуизма.

На жените не е позволено да използват същите водоизточници (най-често река, езеро или извор около селото), които използват и останалите, нямат право да се къпят или да перат дрехите си в общите водоизточници.

Така още от времето на първата им менструацията, момичетата биват изпращани в тези малки колиби, които често са с размерите на килер - колкото жена да може да легне в тях, без да се свива много-много. Самите постройки често са направени от кал и слама, което ги прави доста зле изолирани от студ. Така през зимата смъртността при момичетата нараства, тъй като много от тях просто не успяват да се справят с тежките студове.

Самата Дана разказва за собствените си преживявания в колибата, която семейството й е издигнало за нея.

"През зимата е много студено, а вратата дори не се затваря.  Позволено ми е да използвам само килимче от слама, което се разстила по пода на колибата, за да спя на него. Семейството ми вярва, че ако аз не следвам чаупади, тогава Бог ще се разгневи и ще ни прокълне", обяснява тя.

Върховният съд на Непал забрани чаупади през 2005 г., определяйки го като нарушение на човешките права, но традицията продължава да процъфтява из цялата страна в различни форми и различна интензивност. Така на много места страхът от наказанието от боговете надхвърля страха от наказанията на закона, което е плодородна почва за продължаването на подобни зверски обичаи.

През 2017 г. правителството на Непал е принудено да предприеме действия след поредица от широко разгласени смъртни случаи на жени, заточени в такива самодейни хижи заради чаупади. Само за 10 месеца, три момичета са загубили живота си, докато били изгонени в подобни бараки. Едната от тях е починала от ухапване на змия, друга - от задушаване с дим, в отчаян опит да се стопли на зимното време, а третата просто е замръзнала.

Тези смъртни случаи хвърлиха отново светлина върху проблемите и опасностите около тази практика, по време на която жените не само се сблъскват с перспективата за смърт, но също така и заплахите от насилие, изнасилване и множество здравословни проблеми.

В същата година традицията беше и криминализирана, а парламентът на Непал я определи като "нечовешка дискриминация". Така в момента всеки, който принуждава жена да се оттегли от селото си по време на менструацията си, бива наказван с до 3 месеца затвор и глоба от 3000 рупии (около 25 долара). Докато активистите за правата на жените приветстваха закона като стъпка в правилната посока, те бързо отбелязаха, че ще са нужни много повече усилия в тази насока, за да бъде изкоренена тази практика от самото общество.

Истината е, че един закон трудно може да замени неписана практика, вклинила се в обществото в продължение на незнайно колко поколения. И макар 25 долара да са значителна сума пари в непалското общество, особено като става въпрос за по-малките села, където практиката все още процъфтява, а затворът на нито едно място по света не изглежда като привлекателна идея, такива наказания все още са недостатъчни за спирането на тази традиция.

От една страна, тук говорим за нещо, което наистина е част от културата на хората. От друга стои и вечният въпрос - кой ще следи за прилагането на законите. Към закона наистина няма посочено кой ще отговорен за спазването му, което го прави нещо като врата в полето. Това обаче далеч не е единичен случай.

Непал е на първо място в региона на Южна Азия за прокарването на закони в защита на маргинализирани групи, но само дотам. Тези закони на практика са почти безполезни, защото няма кой да следи за прилагането им на практика.

Така на практика се разчита на пострадалите жени сами да съобщят на полицията за извършеното срещу тях престъпление. Тук обаче идва и голямата слабост - те трябва да докладват най-близките си - бащи, братя, майки...

Разбира се, има множество случаи, при които неправителствени организации с помощта на полицията разрушават тези колиби, но според мнозина от активистите, това често се оказва просто сизифов труд, защото или колибите скоро след това се построяват отново, или става въпрос за обори, които заради факта, че настаняват и животни, биват подминавани от властите и е трудно да се разрушат.

Истински големият проблем в случая е друг - религиозен. Хората наистина вярват, че жените в месечния им цикъл са нечисти създания, които могат да навлекат гнева на боговете върху цялата общност. И големият въпрос е как да се бориш срещу човешката вяра в боговете.

Същевременно с това религиозните лидери като цяло отказват да помагат на подобни инициативи, макар именно те, със своето влияние, да са нещото, което може да наклони везните и да отклони хората от практиката чаупади.

Според активистите единственият реален начин да се прекрати тази традиция е да се установи усещане за самочувствия и достойнство сред самите жени. А пътят към това е през образованието и директната работа с тях. Това обаче, на свой ред, изисква от държавата да вложи много повече усилия в тази посока.

Oще: дискриминация  непал  опасни традиции  сексизъм  традиции  чаупади 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.