Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато идеите за по-добър живот срещнат подкрепа

Надя Шабани от Българския център за нестопанско право (БЦНП) за ползата от "VIVACOM Регионален грант" и активността на гражданските организации в страната. Снимка: Български център за нестопанско право (БЦНП)
Надя Шабани от Българския център за нестопанско право (БЦНП) за ползата от "VIVACOM Регионален грант" и активността на гражданските организации в страната.

Имате идея, която ще подобри живота на хората там, където живеете? Искате да съживите културния живот в родното си място? Или може би да помогнете на децата във вашия град или село да открият и развият свои неподозирани до момента таланти?

Прекрасно е човек да има идеи, но в крайна сметка реализирането им изисква средства, които сякаш често са запазени само за по-грандиозни цели.

Но както казва Надя Шабани "Големите проекти са важни, но малките – също".

Шабани е директор на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и е член на журито на програмата "VIVACOM Регионален грант". Програма, която вече четири години подкрепя проекти на граждански организации, чиято цел е да развиват общностите в различни населени места в България и да правят живота там по-добър.

А интерес определено има - общо 259 проекта от цялата страна са подадени тази година, а на 1 март ще стане ясно кои от тях са били оценени най-високо от журито и ще получат безвъзмездна помощ до 5000 лева от Vivacom.

Дни преди това Webcafe.bg поговори с Надя Шабани за мотивацията на хората от малките организации в страната, тяхната активност и ползата от това да им бъде протегната ръка и да им се вдъхне увереност, че могат да осъществят своите идеи.

Г-жо Шабани, има ли в хората от по-малки населени места творчески заряд, който да може да подобри живота на тяхната общност?

След 3 години успехи за нас и в началото на четвъртата година, едно от нещата, които си отбелязахме, е, че този Регионален грант постигна това да активизира малките населени места - хората да дават решението какво е най-добре за тях. Моят аргумент за това е следният – първата година имахме около 350 кандидатстващи за 10 гранта, за тази година имаме 259 кандидатстващи, т.е. има много висок интерес.

Първата година бяхме много притеснени дали няма да кандидатстват само големи организации и дали малките ще се активизират. Но от броя на читалищата и на малките организации, включително и от села, които кандидатстват, за нас стана ясно, че програмата е стигнала до хората, към които основно се целим. Дори организациите от София, които са печелили през годините, не печелят за проекти толкова в София, колкото в малките населени места. Заради това Регионалният грант определено отговаря на името си.

А каква всъщност е концепцията зад програмата "VIVACOM Регионален грант"?

Ние не искаме да казваме на хората кое е важно за тях. Искаме те да кажат, да дадат своята идея как да променят населеното място – може да е културен проект, може да е екологичен, може да е образователен, няма значение. Регионалният грант няма приоритети като области, а казва "Колкото повече хора включите, толкова по-добре, и ние съответно ще ви подкрепим, ако се класирате сред първите".

А в кои сфери най-активно се предлагат проекти?

Проектите, които най-често са оценявани, са с основна насоченост към местната общност и общество. Това са тези, които в крайна сметка достигат до полуфинал и до журито. След това са образование, екология, култура… В "Местна общност" влизат най-различни проекти – нещо, което да се направи, за да облагороди местната среда.

Сдружение "С идея за бъдещето - спорт, образование, култура", гр. Сандански (по проект "Мост на мотивацията")

Сред проектите, които са получили грант в предходни години, има ли някой, който да се е отпечатал в паметта ви като наистина иновативен?

Ще ви дам няколко примера. Аз много харесвам проекта от миналата година от Сандански, в който млади хора решиха да направят нещо интересно – да напишат различни вдъхновяващи цитати на стълбището, което води към Дома на културата (бел. ред. проект "Мост на мотивацията"). Те имаха цялостна кампания, в която събраха тези мъдри мисли и послания чрез обществена анкета, и въвлякоха младите хора. Направиха го по такъв интересен начин, че това се отпечата в живота на града – жителите и гостите на града могат да спрат пред стълбите и да се снимат с тях, обогатени с нови парченца вдъхновение. Не само едно място стана привлекателно, но и младите хора показаха, че могат да измислят какво ще бъде интересно и го направиха.

Имаше един проект в община Карлово. Млади хора от село Куртово се бяха притеснили, че в общината има твърде висок процент техни връстници, които катастрофират в резултат на употребата на алкохол и безотговорно поведение на пътя. В един момент 10 младежи се събраха и проведоха серия от събития и акции в околните села и градове – млади хора разказват на други млади хора за опасностите на пътя (бел. ред. проект "Да спасим младите от войната на пътя"). След това много силно се е повиши чувствителността в тези населени места към този проблем.

Нали разбирате, че това е нещо, което няма откъде другаде да получи подкрепа като финансиране? Въобще като идея да го правиш. За нас това също има огромно значение, защото не може да се мисли само за най-големите инфраструктурни и социални проекти. Всъщност тези проблеми имат изключително значение за малките населени места и когато дадеш на хората възможност сами да ги решават, това оставя много трайна следа.

Имаше такъв тип проекти, в които българските традиции и култура се пресъздават. В село Дряново например възрастните баби учеха на местни фолклорни песни млади ученици от професионални музикални училища и центрове от Пловдив и Чепеларе.  Песни, които те няма къде иначе да научат и могат да бъдат загубени. (бел.ред. проект "Песните на село Дряново – от баба на внучка")

В Драгоманското блато бяха направени специални означения и пътечки, по които деца и всеки посетител да може да мине, да види уникалната флора и фауна и да ги изучи. Миналата година в област Русе, в село Пепелина, местното туристическо дружество "Приста" изгради скални маршрути с природни височинни атракции, за да привлече любителите на екстремни занимания към този край. (бел.ред. проект "Вертикални пътеки")

Проектите са от такъв тип и според мен са много интересни. Не само за хората, които живеят там, но привличат и други посетители.

Сдружение "Млади, активни, креативни", с. Куртово (по проект "Да спасим младите от войната на пътя")

Доколкото разбирам, стигаме до ситуацията, в която от хората по региони идват идеите, а от неправителствения сектор и от бизнеса идва финансирането. Означава ли това, че държавата оставя някакви социални проблеми нерешени и така отговорността за тях се прехвърля на гражданите и частния сектор?

Това е много деликатен въпрос. По принцип, като представител на гражданския сектор мога да кажа, че възможностите за финансиране на проекти на граждани и на граждански организации в България не са много, за съжаление. Има няколко европейски програми, обаче те не са достъпни за малки организации. Просто няма как - те са за по-големи ресурси, трябва да имаш много висок капацитет за тях. Едно читалище много трудно ще се справи, да не кажа, че въобще няма да може.

Възможно е от някакъв бизнес да получиш подкрепа. Другото е през местната власт. Виждам колко много общините подкрепят тези проекти, които ние финансираме. Малко са общините, които имат собствени програми, с които да финансират. Обикновено, знаете, ако не е т.нар. богата община, те едва свързват двата края, какво остава да финансират такъв тип неща… Но често подкрепят нашите проекти -  тези, които са финансирани по Регионалния грант. Например ако трябват някакви материали, разпознаване, местните медии ги отразяват...

Пример е село Трудово, което два поредни пъти печели Регионален грант. Първият път проектът им беше да изчистят парк, който беше запуснат и опасен (бел.ред. проект "Парк "Ракитин" с. Трудовец – любимо място за отдих, спорт, образование и култура"). Събраха се, имат едно-единствено НПО (сдружение "Трудолюбци"), в което членуват местни хора. Организираха мероприятие, при което цялото село се хвана, оправи парка, реновира го, за да може децата като ходят лятото на село да има къде да играят в безопасна и приятна среда. През следващата година проектът им беше за направата на лятно кино. Сега центърът стана едно наистина приятно място, на което младежите се събират, излизат, гледат филми и т.н.

Това е ценното на тези проекти – че те увличат хората и показват, че решенията са възможни. Ще попитате "За това трябва ли ресурс?". Ами трябва – трябва да се купят материали, да се направи план… Тази подкрепа, която VIVACOM Регионален грант дава, е основно за това.

Туристическо дружество "Приста"-Русе (по проект "Вертикални пътеки")

С този пример частично отговорихте и на следващия въпрос, но нека все пак уточним - има ли организации, които вече няколко години ежегодно предлагат качествени предложения и решения за подобряване на живота в регионите си?

Рядко се случва. Разбирате, че конкуренцията е убийствена. Три организации обаче са се преборили два пъти да получат грант и трябва да ви кажа, че дискусиите в журито са жестоки точно за тях. Защото журито никак не е склонно да дава грант два пъти, поради това, че има толкова много кандидати. Опитват се да дават на нови. Това, че тези три организации са спечелили два пъти, означава, че проектите са им били много добри.

От кой от регионите на страната идват най-много предложения?

Това се мени. Читалищата много се активизираха, училищните настоятелства също. Наблюдавам, че в Русе и околността са много активни по-малки граждански организации. В София и София-област също като пак казвам, че макар и организациите да са регистрирани в София, те често имат проекти извън града. Пловдив, Враца, Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора…

Вие сте част от журито, което оценява проектите тази година. Кое е онова специално нещо в тях, което с вашите колеги търсите на този финален етап?

Всеки от членовете на журито е с различно професионално развитие, но като че ли това, което надделява сред всички ни, е колкото повече хора са включени в изпълнението на проекта или до колкото повече хора може да достигне резултат от проекта, толкова по-голям приоритет и гласове от журито печели даденият проект. Не толкова да е някаква "уау", абсолютно иновативна идея. Иновативните идеи, нещото различно винаги грабва. Това жури специално харесва нови, нестандартни идеи, но най-силно печелят тези проекти, които засягат повече хора.

Сдружение "Трудолюбци", с. Трудовец (по проект "Лятна ваканция в село Трудовец")

Какви са отзивите от хората и организациите, спечелили грант със свой проект?

След тези 5000 лева хората са мотивирани - поради това, което са направили, понеже с тази подкрепа се е получило много добре... И въобще заради свободата да правиш това, което искаш, и да получиш пари за него, след това са продължили, получили са финансиране от другаде, надградили са и са ни наистина благодарни, че сме били тази клечка, която е запалила огъня.

Второто нещо е, че ние от Българския център за нестопанско право се грижим през цялата година и поддържаме контакт с тях като колеги от сектора. Обучаваме ги на най-различни неща, защото сме убедени, че това е нещо моментно, но те чрез тази програма могат да започнат да правят повече. За нас колкото по-устойчиви са техните решения, толкова по-добре.

Дават ли повод за оптимизъм според вас?

Сега, от перспективата на времето, сме изключително доволни като виждаме как се справят организациите и колко много са постигнали. Над 700 организации са кандидатствали за всичките тези години. Дори такива, които не са получили нашата подкрепа – просто няма как, бюджетът е лимитиран – имаме обратна връзка от тях, че въпреки това, понеже са били стимулирани, са намерили отнякъде начин тяхната идея да се случи. Най-хубавото е хората да повярват, че малкото решение е важно щом те са го измислили и да започнат да се застъпват за него.

 

Най-четените