Да се докоснеш до историята чрез технологиите | webcafe.bg
Mobilecafe

Да се докоснеш до историята чрез технологиите

Антон БировАнтон Биров
30.01.2019, 12:54 (обновена 31.01.2019, 16:34)
Иван Кънчев

Снимка: © Иван Кънчев

Иван Кънчев и мисията на сдружение "Българска история"

Разговаряме с Иван Кънчев ден след като се е завърнал от Германия. Заедно със свои колеги от сдружение "Българска история" е посетил градовете Мюнстер и Бадлишпринге по покана на българските общности там. Изнесли са няколко от своите увлекателни "Уроци по родолюбие" и са поговорили с емигрантите за историята на България.

Няколко емоционални срещи с хора, които отдавна са напуснали родината, но още пазят спомена за нея.

Много вероятно е да сте попадали на сайта "Българска история" или поне на едноименната страница във Facebook, появила се като ученическа приумица на Иван и колегата му Марио Мишев през 2012-а. Днес страницата и сайтът са едни от най-популярните източници на историческа информация в българското интернет пространство – своеобразен онлайн учебник по история, но по-интерактивен, съвременен и увлекателен.

Иван е сред основните лица, които стоят зад този и останалите успехи на сдружението. Той е от онези млади хора, които те завладяват с ентусиазма си, енергията, която излъчват, и те впечатляват с всички проекти, които са осъществили или планират да осъществят.

Сякаш наистина е неуморен. Това личи от лекциите по история "Уроци по родолюбие", които с колегите му изнасят пред ученици из цялата страна вече няколко години; от интригуващите исторически клипове, които създават и които са гледани от хиляди зрители; и дори от това как изпотява с въпроси за славното ни минало състезателите в риалити формата на BТV "Фермата".

И това не е всичко. Миналата година сдружение "Българска история" реализира още няколко големи проекта. Сред тях са създадените с подкрепата на VIVACOM поредица от клипове "Българските учени", албумът "Царство България в цвят" и настолната игра "Цар на историята". Все неща, които без да доукрасяват фактите, добавят един нов нюанс към историята на страната и ни карат да се гордеем малко повече с произхода си.

Питам Иван дали според него неформалният и интерактивен подход на представяне за историята, който ползват в лекциите си, може да се възприеме от образователната система у нас. Казва, че двете неща са различни и не трябва да се смесват, тъй като все пак учителите трябва да се съобразяват със спусната им отгоре учебна програма, а учениците трябва да завършат с определен набор от знания.

Но според него има в каква насока да се работи и тя е технологична – видеосъдържание. С други думи, клипове, подобни на тези, които сдружение "Българска история" създава, да бъдат допълнение към учебните часове.

Иван е на мнение, че тази промяна е възможна само с държавна политика и конкретно такава от страна на Министерството на образованието и науката (МОН). Разказва обаче, че дори сега има инициативни учители, които използват видеата на сдружението в учебния процес. И макар видеосъдържанието да "не е панацеята, която ще преобърне всичко", Иван е на мнение, че то е стъпка в правилната посока.

Иван Кънчев (вдясно) и Марио Мишев по време на "Урок по родолюбие" в Германия. Снимки: Сдружение "Българска история"

Историята на "Българска история" започва с Facebook страницата. Много неща се промениха от 2012-а до днес що се отнася до социалните мрежи като цяло. Кое е предизвикателството, с което вие се сблъсквате там?

Много пъти сме си говорили, че ако не бяхме създали тази страница през 2012 г. и ако трябваше да я създадем днес, вероятно нямаше да се случи това, което стана през изминалите години. Социалните мрежи наистина се промениха изключително много. Днес е много трудно една подобна страница да тръгне от нулата и без сериозни средства, които да бъдат инвестирани в нейната популяризация. Едно от най-големите предизвикателства през годините беше да поддържаме темпа на публикациите, които да поддържат интерес. Някои неща, които в началото предизвикваха голям интерес в социалните мрежи, след това не бяха така атрактивни. Все по-трудно ставаше да достигнеш до колкото се може повече хора от твоята страница, защото тя може да е харесана от 350 000 души, но има постове, които достигат до 5 хиляди души. Трябваше да напипаме онзи тип публикации, които да ангажират максимален брой хора.

Така се появиха какви ли не идеи – тестове, които правим, и колажи с факти тип "Знаете ли, че", които четеш за 30 секунди, харесваш ги и ги споделяш. Трябваше да намерим баланса – да направим така, че сериозните публикации, които публикуваме, да продължават да се радват на интерес, въпреки цялата промяна, която се случва в Интернет.

Според теб успешни ли са тези ваши опити?

Някои неща се доказаха с времето. Страницата продължава да е изключително жива. Голяма част от публикациите, които се появяват в нея достигат до доста висок процент хора, което ни показва, че нещата се случват. Сайтът продължава да има посещения, които дори нарастват – около 200 000 посещения месечно, което все пак за сайт, който не е новинарски, а е чисто исторически, смятам за добри резултати. Очевидно успяваме. Винаги може и по-добре, но заради това винаги се стремим да измисляме нови и нови неща, които да привличат вниманието.

Но освен технологичните предизвикателства ги има и чисто човешките такива. Социалните мрежи изкривяват дебатите по доста въпроси. Как според теб как влияят на дебата за историята – една област, в която сякаш всеки има мнение?

Факт е, че дават свобода на всеки човек да изрази своето мнение. Историческите теми, особено някои конкретни, много вълнуват българите. Понякога са ставали страшни дискусии под наши публикации. Нещо, което следваме от началото до днес, е да се опитваме да представяме историята освен увлекателно, което е много важно, така и като изцяло се осланяме на факти. Безпристрастно. Ние нито следваме някаква линия, нито желаем да изпълняваме нечии интереси. Осланяме се единствено на фактите и това те да бъдат представяни по такъв начин, че след като човек влезе в определен материал да го дочита докрай, а не да го напуска – т.е. да бъде увлекателно.

Преди 10 години беше невъзможно всеки един човек под всеки материал да пише каквото си поиска, просто защото нямаше къде. Днес това е факт и ни остава да следим какво вълнува хората и да даваме повече информация за тази област. Няма как да имаме контрол кой как интерпретира това, което сме написали. За нас е интересно и като социален експеримент да гледаме как публикациите, които предоставяме, влияят на хората и какви теории развиват те помежду си. На историческото поле понякога е страшно – хората вярват в конспиративни теории, че някой друг винаги е виновен… Но това са едни определени хора, които винаги и навсякъде коментират така. Естествено, че я има и другата страна – получавали сме отзиви от хора, които имат интерес към историята, и други, които нямат, но благодарение на сайта са се запалили.

В тази насока - коя е най-често срещаната погрешна представа за дадена историческа личност или събитие според теб?

Имахме материал за размера на българската армия през Средновековието, който я разглеждаше малко по-критично – в смисъл, че оборваше някои от широко застъпените тези. Примерно за битката при Ахелой - че е била най-голямата средновековна битка и над 100 хиляди души са застанали от двете страни. Позовавайки се изцяло на аналитично разглеждане на армиите и при останалите европейски държави през Средновековието, просто бяха намалени цифрите.

Това за някои хора беше един вид омаловажаване на значението на Първата българска държава и Втората българска държава, което не е така. Тогава армиите просто са били с такъв размер и това е нещо нормално – не означава, че държавата ти е по-слаба, защото тя пак е постигнала тези военни успехи. Дали ги е постигнала с 50 000 души или с 25 000 души - за мен това не омаловажава самото постижение.

Понякога при тези теми, за които слушаме от малки, ако се представи мнение, което е по-различно, е напълно нормално да има ответна реакция и несъгласие. Но пък имаше и много коментари, че сме разгледали темата, осланяйки се на фактите и това, което се случва около България през Средновековието.

Сякаш сме свикнали да свързваме историята с политика, войни, социалния и обществен строй, а не толкова с  наука и култура. В тази насока направихте проекта "Българските учени". Как се появи идеята за него?

За учените обичаме да разказваме още откакто започна нашата дейност. Просто едва сега натрупахме опита, за да можем да го представим чрез 10 кратки видеа, които реализирахме през изминалата година. За нас това е една много важна част от историята, която като цяло не трябва да се асоциира само с война, революционери, ханове и пр. Разбирам това, но трябва да се предлага и алтернатива. Много обичаме, когато се срещнем с ученици от горен курс, да им разказваме някои истории на български учени. Защото те са живели в едни по-сложни времена от тези, в които живеем днес - в края на XIX и началото на XX в., когато в България не е било възможно винаги да учиш това, което искаш, поради което много хора са отивали в Западна Европа. Някои са се връщали, други са оставали, но винаги са се старали по някакъв начин да помогнат на България и да пазят един спомен за нея.

Това са уроци, които могат лесно да се прехвърлят и в нашето съвремие, когато, за щастие, човек е способен да учи това, което иска, където поиска, да се развива, в която сфера пожелае, но винаги трябва да си спомняш за родното си място и да опитваш по някакъв начин да допринасяш за него. Ако човек изгледа тези 10 видеа, ще види много подобни примери. Просто учените са много актуални и историята не трябва да бъде заключена само във войните. Най-малкото тези хора доказват едни такива универсални рецепти за успех в живота - като труда, постоянството, желанието да се развиваш в сферата, в която се чувстваш силен, и как ако спазваш тези неща, рано или късно успехът идва. И това не са някакви клишета – тези истории го доказват.

Създавате впечатляващо видео съдържание, но въпреки това с времето решихте да се обърнете и към издаването и на историческа литература. Неизбежен ли е контактът с историята в нейния хартиен формат?

Да, и за мен това не е нещо лошо. Точно това онагледяваме с нашата работа – много често представяме историята увлекателно, на езика на XXI в., а същевременно се занимаваме и с книгоиздаване. Едното не изключва другото. Има толкова интересни книги, които са потънали в забрава. Голяма част от нашите заглавия всъщност са преиздания на книги – има една книга, която не беше преиздавана от 1913 г., други - от 40-те години на XX в. Естествено, има и книги от наши автори, с които работим. Историята винаги ще бъде обвързана с книгите и книги винаги ще се четат. Дори на този класически хартиен носител. Говореше се как електронните книги ще убият хартиената книга. Мисля,  че това не се случва, няма и да се случи в скоро време.

Комбинация между визуалното и хартиеното е вашият албум "Царство България в цвят". Каква беше идеята там?

Идеята първо беше да вдъхнем живот на тези стари фотографии. Някои от тях са доста известни. Хората, които се интересуват от история, са ги виждали десетки пъти в интернет, но когато човек ги види оцветени, усещането със сигурност е много по-различно. Самите ние го усетихме. Отделно, този албум беше наша мечта от 3-4 години, но сам по себе си е много сложен за изпълнение. Оцветяването на тези фотографии отне близо половин година, тъй като някои от тях първо трябваше да бъдат ретуширани и не бяха с толкова добро качество. Заради това и едва сега успяхме да го реализираме. Много се радваме, че има интерес към него, защото очевидно сме мислили по начина, по който и хората мислят. Тук е моментът да поздравя човека, който е отговорен за оцветените фотографии – Янко Илиев. Той извърши този наистина голям по обем труд, както и Марин Чорбаджийски – авторът на текстовете. Когато хората вземат албума в ръце, ще се убедят в думите ми.

Няма как да пропуснем настолната игра "Цар на историята", която издадохте. С нея сякаш покривате още един възможен ъгъл на гледане към историята.

Самите ние много сме искали да имаме настолна игра, посветена на българската история. Когато бяхме ученици, искахме да има и видеа, които да гледаме, така че общо взето се опитваме да изпълним това, което и самите ние сме желали. Учениците, които всъщност разработиха тази игра, се свързаха с нас, показаха ни това, което са направили, ние им помогнахме с малко знания. Така играта стана факт. Много сме доволни от нея – успешна е, вече няколко тиража бяха реализирани, получаваме обратна връзка от хората. Подготвяме издаването на ново тесте с нови събития, тъй като тези 90, които са включени сега, след няколко игри се научават, но пък играта си е свършила целта – да образова. А играта е дори едно добро учебно помагало, защото първите 90 събития са съобразени с учебната програма.

А какви са останалите планове за 2019-а?

Най-общо можем да разделим работата си в три направления – издателската дейност, продуцентската с видео поредиците, които реализираме, и тази, която е от самото начало – посещенията в училища. Искаме да надградим във всяко едно от направленията. Вече имаме идеи за изключително много нови заглавия, имаме идеи за две нови видео поредици, по които предстои да започнем работа. Обиколките по училища продължават с пълна сила, особено след като започне новия срок. Календарът ни е пълен за февруари и март. Искаме да надградим всяко едно от нещата, които правим, и да постигнем по-добри резултати.

Какъв телефон използваш и как той ти помага в работата?

Ползвам Android. Huawei Mate 10 Pro. Естествено, не мога да си представя ежедневието без него, тъй като имаме строг график и с книгите, които излизат, и с всичките поредици. Реално много често съм и в движение – основно аз и моят колега Марио изнасяме уроците. Когато в седмицата ти се съберат две пътувания, успяваш точно заради телефона да си свършиш работата.

Oще: vivacom  българска история  българска общност  българските учени  иван кънчев  история  култура  образование  общество  памет  сдружение "българска история"  уроци по родолюбие  ученици  училище  фермата 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.