Разбиване на митове: Машините всъщност създават повече работни места | webcafe.bg
Mobilecafe

Разбиване на митове: Машините всъщност създават повече работни места

лебовскиMobilecafe по Suddeutsche Zeitung
07.02.2019, 14:29 (обновена 08.02.2019, 17:37)
Роботи

Снимка: © Getty Images

Има ли действително повод за толкова технофобия

Идеята, че машините и изкуственият интелект малко по малко ще отнемат работата на хората, оставяйки ги на улицата, бавно, но сигурно се насажда в общественото мнение навсякъде по света. Доколко обаче можем да твърдим, че подобно нещо е реалистично?

Този страх от механизацията на труда води началото си още отпреди 200 години с бума на индустриализацията. От ранните стачки на тъкачите през слогана "Компютърът - убиец на работни места" от 70-те, та до тезата от 2013 г. на изследователите Майкъл Осбърн и Карл Б. Фрей, според които машините скоро могат да отнемат от хората всяко второ работно място...

Германският изследовател Тери Грегъри от Института по икономика на труда (IZA) сега представя едно много по-различно изследване, което влиза като контра на всички тези страхове.

Според него автоматизацията на труда в Европа е довела не до намаляването на работни места, а напротив - до създаването на 1,5 млн. нови позиции само за последното десетилетие.

Това дали машините са приятели или врагове на хората от гледна точка на пазара на труда, е един от най-интензивните икономически дебати, в който често доминират крайните позиции.

От една страна, технооптимистите отчитат само моделите, в които машини и хора се допълват перфектно. От друга страна, скептици като Озбърн и Фрей използват неясни длъжностни характеристики и пренебрегват положителните ефекти от механизацията.

Грегъри и колегите му от Центъра за европейски икономически изследвания в Лейбниц (ZEW) се опитват вместо това да се доближат до реалността чрез всеобхватни модели. И достигат до определено интересни изводи.

Фактът е, че между 1999 и 2010 г. процесът на механизация на труда е струвал на Европа 1,6 милиона работни места, най-вече в областта на производство. Въпреки това обаче този резултат е три пъти по-малък от очакваните прогнози на фирмите.

От друга страна, компютрите и роботите направиха възможно производството на стоки да стане значително по-евтино. В резултат на това потребителите купуват повече и по този начин създават нуждата от нови работни места. Компаниите са реализирали повече печалби, които в портфейлите на техните собственици също са се превърнали в повече потребление и по този начин повече работни места. Това доведе до създаването на общо три милиона работни места - два пъти повече от тези, закрити от машините.

Този положителен баланс може да се обясни и с факта, че фабриките губят все повече значението си за икономиката. Трима от всеки четирима германци, например, в момента работят в сектора на услугите - доставят пратки, грижат се за болни хора, проектират къщи и т.н.

Следователно те не могат да се заменят толкова лесно, колкото хората, които работят в производството на поточни линии, поне все още не.

Ако, за разлика от Осборн и Фрей, разглеждате конкретни работни места вместо неясни длъжностни характеристики, потенциалът за автоматизация на съществуващите работни места намалява от 50% на 10%, според Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

Германският институт за изследване на заетостта също не вижда компютрите като убийци на работни места. Според прогнозата на института до 2025 г. дигитализацията в страната ще успее да създаде също толкова работни места, колкото ще премахне.

Тук обаче идва и тънкият момент. Това далеч не означава, че тези, които ще загубят работата си за сметка на машините, автоматично ще получат нова позиция, която им подхожда. В някои сектори рисковете са концентрирани.

Един на всеки четирима в момента работи професия, която до голяма степен е застрашена от замяната с машини. Два милиона души работят в складове или като шофьори на камиони и автобуси. Те потенциално могат да бъдат заменени от машини или автономни превозни средства. Това изисква усилия от страна както на самите работници, така и на държавите и на бизнеса, за да се извърши преквалификация, която да отговаря на новите потребности на пазара на труда. А това означава излизане от рутината на чисто физическия труд и преминаване към по-аналитични и социално-интерактивни дейности.

И така, колко ще бъдат засегнатите от настъпващата в близкото (или не чак толкова близко) бъдеще ера на машите? Това до голяма степен зависи от политиката. Или поне така казват изследователите от Световната банка.

Според тях автоматизацията през последните десетилетия е ударила работниците в САЩ, Великобритания и Австралия по-тежко откъдето и да е другаде по света. До  голяма степен причина за това е лошо подредената мрежа за социална сигурност и некачественото основно образование, което не позволява на уволнените работници да бъдат преквалифицирани за нови работни места.

Последиците от бума на машините също така зависят много от това кой ги притежава. Един положителен ефект е фактът, че автоматизацията генерира допълнителни печалби, които собствениците на фирмата харчат като по този начин създават допълнителни работни места.

Според констатациите на Тери Грегъри обаче, ако една германска компания е в ръцете на чуждестранни акционери, те ще изразходват по-голямата част от парите си в чужбина. Моделът, разработен от него, показва, че ако всички печалби бяха изчерпани и изтеглени извън Европа, на континента биха били създадени 300 000 по-малко работни места.

Според модела изглежда, че няма значение дали китайците, индийците или арабите изкупуват повечето компании в Европа, крайният резултат е същият. Следователно има силен аргумент за превръщането на колкото се може повече европейци в акционери, за да се споделят с тях печалбите, донесени от машините, и по този начин да се стимулира националното потребление в страните от ЕС.

Все пак, в крайна сметка, според Грегъри, автоматизацията в Европа е имала положителен ефект върху работните места от началото на века. Единственият въпрос е: дали това ще се запази и за в бъдеще?

Това е и най-големият контрааргумент в подкрепата на теориите на техноскептици като Осбърн и Фрей: нямаме идея какви ще са технологиите на бъдещето и какво могат да постигнат и променят те. Следователно няма как да се предвид кои сектори ще засегнат те нито колко сериозно.

Бъдещите роботи, компютри и алгоритми може едновременно да унищожат по-опростените и по-сложни услуги. Те може да правят доставки, но същевременно с това да се грижат за болни хора или да отговарят на запитвания на клиентите в кол центрове (нещо, което вече малко по малко се случва).

Също така те евентуално биха могли да проектират къщи, да подготвят оплаквания, да диагностицират пациенти и т.н., заменяйки по този начин архитектите, адвокатите и лекарите.

Тези неща малко по малко вече се случват в държави като САЩ. Ако машините правят продуктите по-евтини, допълнителното търсене няма да доведе до нови работни места за хората, просто защото машините също ще заемат тези работни места.

Според Грегъри тази версия е твърде песимистична.

"Винаги е имало подобни ужасяващи сценарии. Наистина, изкуственият интелект носи много новости със себе си, но такива технологии винаги се разпространяват по-бавно от очакваното", коментира той.

Досега, например, само 5% от компаниите в Германия - най-развитата държава в икономически план в ЕС - са приели мрежови роботи и други подобни инструменти на индустрията 4.0.

Разбира се, никой не знае точно какво е бъдещето. Това е поглед към кристалната топка. Но хората ще имат време да се адаптират към него.

Oще: бизнес  дигитализация  икономика  машини  машинизиране  машинизиране на труда  работа  работни места  роботи 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 07.02.201917:05

От както започнах да работя, за да си вадя хляба, съм бил: градинар, проектант на стоманени конструкции, продавач на камини и сауни, проектант на окачени фасади, берач на малини, електрокарист в склад, пак градинар, проектант на дограми, дизайнер на интериори и рекламни продукти.
   

оценка

+0 -0